2 октомври, 2022

Стойчо Недев се занимава с технологии още от появата на компютри в България и това е тема, която винаги го е вълнувала много. През цялата си кариера той работи “за себе си”, като през 1994 г. е част от основателите на софтуерната компания DAVID Holding, където и до ден днешен е CTO и MoB. Както самият Стойчо казва, софтуерният бранш е благодатен за изкарване на добри средства и именно това води и до зараждането на неговия интерес към финансите и финансовите технологии. Понастоящем, Стойчо може да бъде разпознат освен чрез работата си за DAVID Holding, и като финтех ентусиаст, инвеститор и Revolut Brand Ambassador. Разговорът ни преминава през инвестиции, финтех и криптовалути, а изведнъж Стойчо казва – “аз не разбирам от финанси”, което пък както ние разбираме, си остава само негово мнение.

Би ли разказал на нашата аудитория за интереса ти към финансите и инвестициите?

Както знаем, в ИТ сферата се изкарват не лоши пари. Малко преди финансовата криза инвестирах доста добре на върха на Българската стокова борса, но и загубих добре. А това е прекрасно, защото когато човек загуби, то това го стимулира да научи повече, да разбере още. Според мен нещата се случват с причина. Доста хора, които инвестираха и спечелиха много, след това загубиха много повече, защото помислиха, че са големи инвеститори. Докато моят старт бе със загуба и смятам, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един нов инвеститор. Загубата възпитава и оформя инвестиционния характер, за разлика от инстантната печалба, създаваща фалшиво усещане за умение. При мен бе обратното – разбрах защо съм загубил, инвестирах пак и тогава вече спечелих. Оттогава, така да се каже, че чувствам добре спрямо инвестициите, които правя. Влагам средства предимно в промишлени компании и P2P платформи, с което съм популярен в България, но и на други места също имам активи. Хората ме свързват и с финтех компаниите – най-вече Revolut. Но аз се интересувам от финтех във всичките му форми, защото има различни нива на финансовата среда. Най-долу е потребността да имаме сметка и да можем да оперираме с пари – основна потребност. След това имаме възможност да спестяваме и получаваме акредитиви. Най-горе на пирамидата стои инвестирането, където са и моите най-големи интереси.

Предполагам, заниманията ти с технологии и финанси поотделно, са се обединили и са създали интерес към финансовите технологии?

По естествен път се случи така. До около 30 годишна възраст имах интерес само към информационните технологии, а след това, между 30 и 40 г. започнах сериозно да поглеждам към финансите. Тогава разбрах, че човек трябва да инвестира, а не само да харчи. Финтех сектора е пресечна точка, която аз много харесвам. Той демократизира финансите, които дълго време са били една общност на хора с привилегии. Именно технологиите успяха да направят нещата достъпни. Имам спомени как не мога да преведа пари на инвестиционния си посредник, защото таксата бе изключително висока. Тези неща вече са решени и човек може да си купи акция на Amazon за 5 долара. Нещо, което бе невъзможно. Има акции с цялостни цени, непостижими за дребните инвеститори. А всъщност, те биха могли да си купят само фракция. Това вече е възможно. Също така, нямаше как да се инвестират дребни суми в различни имоти – нещо, което също вече може благодарение на P2P платформите. Защото в противен случай, за да си купиш имот, то ти трябват десетки хиляди евро. А и по този начин, имотът не води до никаква диверсификация. Докато днес вече вратите са отворени за всички хора и се изисква единствено начално ниво на ИТ култура и начално ниво на финансова култура. Все пак обаче, добре е да се знае, че въпреки леснотата и демократичността на финансовите технологии, има риск. Единственото гарантирано нещо в инвестициите и финансите е именно рискът. Ако изглежда, че такъв отсъства, значи нещо се пропуска. Дори когато намалите или елиминирате даден риск, той обикновено се трансформира в друг, а ако не го виждате въобще, то е най-добре да прилагате диверсификация – да не слагате всичките си яйца в една кошница. Добре е парите да се влагат в различни класове активи – заеми, акции на сериозни компании, акции на стартъпи, които се развиват, имоти и т.н. Човек трябва да създаде такъв модел, че ако нещо се обърка, то да не се объркат всички инвестиции в един момент. Покрай пандемията много хора разбраха, че не може да се инвестира без да има бели пари за черни дни. Инвестициите носят дългосрочен доход и нараства с времето. Имаше един израз даже – “най-добрият момент да продадете една акция, е никога”. Това означава, че най-доброто, което може да се случи, е никога да не се налага излизане от инвестицията. В този ред на мисли е добре да се влагат пари, за които се знае, че не са необходими в дългосрочен план. Тъй като ако се случи нещо на пазарите, както през март месец, то няма да ви се наложи да си изтеглите акциите, за да си платите тока. Ако имате само хиляда лева, то е глупаво да ги инвестирате всички. Между другото, хората наричат случилото се през март криза, а то не е. То е паника.

Една част от нашата аудитория се припознава и в криптовалутите като инвестиция. При тях например се случва спад, но като цяло тенденциите са нагоре.

Не мога да кажа със сигурност. Аз смятам, че има едни много неоправдани очаквания към криптовалутите. Те за мен нямат никакъв шанс да станат валути. Електронни валути ще има, да. Но криптовалутата дава фалшиво усещане за свобода и независимост от правителства, регулатори и т.н. Това няма кой да допусне да се случи – разплащане с криптовалута не се случва. Но можем да погледнем и по друг начин – криптоактиви. Но да вземем например Bitcoin – той не е обезпечен с нищо, освен със сляпата вяра на група хора. Нека не бъда разбран погрешно – аз също имам инвестиции в Bitcoin, но истината е, че аз не инвестирам Bitcoin толкова, колкото търгувам с него. Все пак, зад Bitcoin-а няма нищо. Разбира се, това можем да го кажем и за едно евро и за един долар, само че зад тях стоят американската и европейската икономика. По-различно е. Ако гледаме на Bitcoin като на актив – да, възможно е да се спечели. Но дали е дългосрочно жизнеспособен актив? Не смятам. Имам силни съмнения. Знам за няколко държави, които говорят за разработка на национални криптовалути, т.е. не може да се изкопае от случайни граждани, а е изцяло под контрола на държавата. Това е един вид електронна валута. Доста хора смятат, че това е хубаво – отиваме към електронни валути. Но не е задължително да е чак толкова хубаво. Това означава, че вървим към изчезването на кеш парите. Окей – кой го интересуват кеш парите, така или иначе? Само хората, които не могат да докажат парите си – наркодилъри, търговци на оръжия и т.н. Но кешът е една възможност вие да не държите парите си в банковата и финансовата система. В момента имаме лихви, които вече са отрицателни. Това значи, че банките, държейки своите задължителни резерви в БНБ, то БНБ не само че не им иска лихва за това, те дори искат такса. Напоследък все по-често срещаме такси за големите депозити на фирмите. Ето, че на гражданите се предлагат страхотни депозити с нулева доходност. Ако някой каже, че от утре лихвата ще е –0.3%, то много граждани ще си изтеглят парите и ще ги съхраняват кеш. Това е опасност за банковата система. Ами ако има само електронна валута, а не и кеш? То тогава няма как човек да излезе от финансовата система. Електронната валута е начин да се валидират отрицателните лихви повсеместно. Повечето хора не гледат от тази гледна точка, но е напълно възможно – ако кешът изчезне, нещата ще отидат към много объркани сценарии. Колкото до Bitcoin – аз знаех за него, когато 1000 бройки струваха 100 долара. Лаптопът ми копаеше по един Bitcoin на седмица, но това не струваше нищо тогава. Аз така и не очаквах, че цената ще стане толкова висока. Да, това може да продължи още много дълго, но може и да изчезне за един миг. Трябва да се гледа волативността, а тя е безобразна. В един момент, когато всички разказват, че Bitcoin е бъдещето, то аз продавам всички активи. Когато се казва “Bitcoin умря”, то тогава купувам. Това имам предвид под търгуване, при това два пъти годишно. Съвсем не правя хиляди транзакции на ден. Но след безкрайната еуфория следва безкрайно отчаяние, а пътят между тях е много бърз и кратък. Още от войните на Наполеон съществува една приказка на Ротшилд, че трябва да се купува, когато има кръв по улиците. Тогава обществените настроения са много особени. Но тъй като не разбирам от финанси особено много, предпочитам да не гледам финансовите отчети, а именно обществените настроения. Има теория за “поведенчески финанси” – в днешно време е по-лесно да разберем нагласите. За пример – помните ли кога Bitcoin влезе в новините?

Когато достигна 20 000 долара…

Именно. А след това какво стана? Започна да пада надолу. Същото е и с петрола. Когато той пък влезе в новините, всички бяха шокирани, че фючърсите са отрицателни. Ето тогава беше момента да се купува петрол. В дългосрочен план трендът на тази суровина е надолу, но пък в толкова дългосрочен, че няма да сме живи. Но хората възприемат петрола като гориво, а голяма част от петролните продукти се използват за химическа промишленост. Така че, нещата са лесни – виждате, че хората масово правят нещо – правете обратното. Но трябва и да отбележим, че все пак, това правило изисква степен на масовост, защото ако изпреварите или сте твърде рано, то ще пропуснете много. Друг вариант е да хванете пазара на късо – тогава има риск съвсем да изгорите. Като цяло, трейдинга не е хубаво нещо. Споменах го заради криптовалутите, чието бъдеще според мен е базирано, както казах, на националните криптовалути. Тук трябва да споменем и блокчейн, което вероятно е сред най-големите ИТ изобретения за последните 20 години. Той има огромен потенциал, но често се бърка с криптовалутите, с които по никакъв начин не е свързан пряко. Хората възприемат криптовалутите като актив и това е така. Проблемът е, че зад тях не стои нищо. Когато си купиш имот, зад актива стоят тухли. Те например, могат да ти носят наем. Когато си купиш нива, ще получаваш рента. Когато си купиш злато пък, знаеш, че след 10 години няма да изчезне. То се е доказало като ценнта и константна суровина. Сравняват го с Bitcoin, но за него не знаем какво ще стане след 10 години. Разбира се, става въпроси за физическото злато. Ако си купите онлайн, то сте зависими от отсрещната страна – ако тя изчезне изчезва и златото ви. Ако го имате на кюлче, то си е ваше наистина. Стига някой да не го открадне, разбира се, но и това да стане, както казах – навсякъде има рискове.

А какво е развитие на финтех сектора в страната за последните години? Как се развива и финтех обществото в България?

Честно казано – много добре. На мен специално ми харесва развитието. Има компании за пример, като Paysera или phyre. Това развитие до голяма степен изглежда много бурно, но не е точно така. Зад голяма част от тези компании стоят много големи имена – това са Mastercard и Visa. Първите имат страхотна иновативна програма, в която човек стига да има идеи, може да получи бързо много неща. Включително грантово финансиране и т.н. Има Mastercard Labs и Mastercard Bulgaria са много отворени към партньорства с различни финтех фирми, имащи нужда от бързи разплащания, карти и т.н. Добре е хората от ИТ бранша да знаят, в случай, че имат финтех идея, че Mastercard предлагат наистина много и определено си заслужава да се разгледат по-подробно – предлагат всякакъв вид помощ. Наистина мисля, че финтеха от гледна точка на разплащане е много добре в България – има много добри компании като Paynetics, Paysera и iCard. Те оперират на ниво разплащане и общо взето се конкурират с банките. По отношения на другата част на финтех – тази за инвестициите, това също са няколко компании, като например luvo, Klear и др. Да кажем, че Klear е чистият P2P модел, в който някой ако търси кредит, може да намери инвеститор. Например, ако един човек иска 1000 лева, получава ги от платформата, а след това платформата ги предлага на инвеститори – да кажем 50 инвеститори купуват по 20 лева. Тези платформи предлагат удобството да не се разкарваш по различни офиси с документи и декларации. Теоретично и банките дават много хубави кредити на 2% или 3%, но фактически ги дават, един вид, само ако представиш, че този кредит въобще не ти е необходим. Според статистика на БНБ обикновено потребителските кредити са на 9% средно ниво. При Klear например, нивото би било малко по-ниско от това на банките. Да, по-малка е и доходността за инвеститорите, но пък и рискът е много по-малък, защото те кредитират получатели, които са първокласни длъжници – клиенти на банките. Като цяло аз използвам всички тези платформи. Но трябва да се има предвид, че дори и с най-добрите намерения да стартира дадена финтех компания, то нещата могат да се объркат. Има един израз, че живота е това, което ни се случва, докато си правим планове. В един момент всички си правеха планове след 2008 г., че целият пазар ще върви само нагоре. Но не е точно така. Както казах, случилото се през март месец не бе криза, а паника, но тя може да доведе до една много сериозна криза. Разбира се, това е нещо естествено за пазара и дори здравословно. Разбира се, тези, които си направиха по-добре сметката, излязоха по-силни и имат по-добра доходност в момента, защото разполагаха с достатъчен буфер от ликвидност, така че да отговорят на всички тегления. Други обаче, са си купили на върха и са продали на дъното. Психическата устойчивост е много важна за инвестициите, а повечето хора я нямат. Най-лесният начин за загуба на пари е липсата на план. Мога да кажа на тези, които са инвестирали в края на миналата година или в началото на тази, след като са минали през случилото се през март, че са получили един много хубав урок. Независимо дали са спечелили или загубили е добре да помислят какво би било, ако не бяха направили това, което са направили.

 

Очаквайте част II на интервюто със Стойчо Недев.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,