Йордан Пенев е софтуерен разработчик в Lirex и възпитаник на Техническия университет в Габрово. Той постоянно гледа да уплътнява времето си с различни занимания – участвал е в множество олимпиади и състезания по математика, компютърна математика и др. Учил е и в академията на Telerik, изкарал е и продължава да изкарва различни ИТ курсове в SoftUni, а дори е и преподавател в ТУ Габрово. Като ментор на отбора CultureSquad в тазгодишното издание на #Габрово Хакатон, Йордан има една основна функция – да предаде своя опит на младите и талантливите.

Това, че сте завършил ТУ Габрово, а и сте преподавал там, предполагам Ви свързва много с #Габрово Хакатон?

Абсолютно. Приемам нещата много по-лично, а и всички олимпиади, през които съм минал, ме изтласкаха към желание да се развивам много повече. Освен това, на тях се запознах с много хора, някои от които в момента участват на хакатона и сме в приятелски отношения с тях. Това прави хакатона още по-интересен за мен.

За първи път ли сте ментор на отбор в #Габрово Хакатон?

Това е първият ми път, да. Всичко се случи, като от организаторите се свързаха с нашата фирма и се допитаха дали имаме хора, които биха искали да са ментори. След това ние се информирахме за цялата организация и за отборите, бяхме много ентусиазирани и приехме.

Какво е впечатлението Ви от тазгодишното издание?

Специално на този хакатон не съм участвал досега, но съм бил на други, някои от които също организирани от Innovation Accelerator Bulgaria. Това, което прави впечатление е, че нещата в Габрово се случват по-различно и по начин, който според мен е по-правилен. За разлика от други хакатони, имаме доста голямо време за разработка. След като минат първа и втора фаза, и след като се изберат финалистите, отборите разполагат с около месец за работа, а това е страхотно! Повечето хакатони са 24 или 48 часа, което дава време за представяне на идея, но не и за достатъчна практическа реализация.

Това значи, че в случая проектите ще бъдат по-завършени на финала?

В общия случай, когато няма достатъчно време, нещата не могат да достигнат до нивото, което #Габрово Хакатон позволява и могат да се направят много добри проекти.

Какви проекти участват в категорията Туризъм@Габрово?

Както на повечето места и тук най-популярни са мобилните и уеб приложения, тъй като те доста лесно достигат до потребителите. Доколкото видях и от представянето на другите отбори, повечето са се насочили именно към мобилни приложения. Това е и случаят с отбора, на който аз съм ментор – CultureSquad.

Какъв е проектът на CultureSquad?

Техният проект има за цел да представи и обобщи информацията за всички обекти на територията на Община Габрово. Това включва туристически обекти, заведения и други интересни места. Целта е всичко да бъде лесно достъпно и събрано в едно приложение. Моето мнение и това, което споделям с тях е, че ключовото нещо е информацията, която ще предоставят на потребителите и съответно, те доста наблягат на дизайна и на потребителското изживяване от приложението. Дизайнерката от отбора свърши чудесна работа и много добре е съчетала белия фон с български шевици. Освен това има интегрирани и някои от габровските символи, като например котки без опашки и др.

Ако отида в Габрово, аз ще мога да използвам приложението и чрез него да разбера как да си прекарам времето в града?

Точно това е, като отделно може да се оценяват различните обекти, да се коментират, споделят и т.н.

А как протича работата Ви с тях, като техен ментор?

Както и при останалите отбори, имаме седмична среща, като в началото започнахме с ревизия на идеята – кои неща са задължителни, така че потребителят да може да използва приложението и кои неща не са на преден план, като коментари, рейтинг и т.н. Детайли, които не са от първа необходимост и могат да почакат във времето. Освен това, в голяма степен ги тласкам в това да гледат на идеята от бизнес страна – как да я продадат, как да достигне до потребителите. Аз знам от личен опит, от участие в различни хакатони, че това е много важно. Последно участвах, а и бях финалист на хакатона Hack The Crisis, като там се сблъсках с различни детайли за първи път. Ето, че сега споделям с CultureSquad всичко, което ми се е наложило да науча и което вече знам. Обсъждаме как да си намерят клиенти, как да се свържат с туристическите обекти. Като цяло разбирам напълно това мислене, защото аз съм разсъждавал по същия начин – мислех изцяло за построяването на приложението, но не и от какво ще печелим и кой ще го използва. Но явно това е нормално и всеки минава през този етап, особено когато се събере екип само от програмисти, както в повечето случаи. Но в CultureSquad са доста талантливи и доста можещи, специално като за студенти в първи курс. Смятам, че няма да имат никакъв проблем с разработката на приложението. В процеса на работа виждам, че каквото си поставят за цел, чисто технически, те го постигат и аз въобще не се съмнявам в тях. Затова гледам да дърпам малко повече в тази посока – какво ще е съдържанието, как ще достъпят потребителите, ще правят ли маркетинг кампании и т.н.

Явно фиксирането в технологиите е тренд сред програмистите, но и няма как иначе, май… Много хора споделят, че когато ИТ-та се съберат за стартъп се концентрират върху технологичната част. Може да имат страхотна идея, но ако няма кой да дърпа към бизнес частта, то проектът е обречен на провал. Затова е важно да има план за развитие. В тази връзка – какво предстои за проекта на CultureSquad? Ще го разработват ли и след хакатона?

Краткият отговор е да. Дългият е, че с тях планираме да съставим бизнес план, който да презентираме на финала и чрез него да представим детайлно всички разходи, които ще бъдат нужни по поддържането на приложението. Съответно, ако бъде спечелена наградата, сме помислили и за това, как ще бъдат инвестирани тези средства за развитието на приложението. Ако не спечелят – какво им трябва минимално, само за да бъде поддържан живота на платформата и от какво би печелила тя. Тези неща сериозно ги обсъждаме и целта ни е да достигнем до самоиздържане.

Хакатонът в Габрово привлича и продължава да привлича доста големи имена от българската и световната ИТ индустрия. Забелязва се, също така, че регламентът на състезанието не включва възрастови ограничения. Това води до заключението, че най-важна е технологията, иновацията. Какво е значението на този хакатон, а и на подобни формати, за българския ИТ сектор?

Доколкото гледам участниците, мисля, че аз съм ментор на най-младия отбор на хакатона. Всички от CultureSquad са завършили училище преди една година. Те са много млади и много амбициозни и надъхани. Изключително зареждащо е да наблюдаваш такива хора и аз нямам търпение да стане време да се чуем с тях. Освен зареждащо е и мотивиращо да комуникираме и аз съм сигурен, че в момента те запалват много други хора на тяхната възраст, а и по-млади.

Не е ли точно сега моментът за тези млади хора на 20, 21 годишна възраст – да изпробват нещо, да сбъркат, да тестват друго. След това да поработят в някоя компания и след няколко години, намерили правилните хора, да създадат успешен стартъп?

Именно, да. Те са в разцвета си. Аз мисля, че тенденцията става все по-добра и има все по-млади и можещи хора. Като сравня с времето, в което аз съм участвал, мога да кажа, че нивото се е вдигнало доста.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt