Колко точно са застрашени децата, когато използват интернет, приложения и платформи за комуникация? Знаем, че те действат импулсивно и не прочитат Правилата за ползване на желаната от тях услуга, съответно несъзнавано, те предоставят личните и потребителските си данни на… някого. Каква трябва да е практиката и какъв е законовият ред на проблема, разбираме от Стефан Генчев и адв. Явор Стойчев.

Участниците в онлайн дискусията на DevStyleR “Privacy Matters: Поверителност, лични данни и методи на защита по време на пандемия” акцентираха с примери от света и законодателството, какви са принципите при детското потребление на онлайн услуги.

Стефан Генчев, Cyber security & cryptography enthusiast, спомена индийският случай със забраняването на китайското приложение Tik-Tok в страната. Както знаем, това е една от най-популярните платформи сред подрастващите.

“Начинът със забраните е функционален, когато се установи, че дадена фирма или дадено приложение борави лошо с предоставените данни или не ги обработва с целите, с които заявява, че ги обработва. Ето, че в такъв случай забраната идва на национално ниво и в цяла Индия Tik-Tok бе премахнат от онлайн магазините, от които може да се изтегли,” сподели Стефан Генчев.

Той изтъкна и друг вариант – самоконтрол, определящ се от надеждата, че децата биват информирани и се поддържат най-добрите практики на тази информираност. Все пак обаче, определено в училищата е трудно те да бъдат контролирани, смята Генчев, като добави също така, че някой път дори родителите не са наясно за приложенията, които се използват и до какво може да доведе тяхното използване.

Адвокат Явор Стойчев, управляващ партньор на адвокатско дружество “Стойчев и Стойчева, изтъкна значението на възрастта. Той сподели, че GDPR забранява обработването на лични данни по отношение на лица, които са под 16 г., но това се различава от българското право.

При нас има деление на малолетни и непълнолетни. Едните са до 14 годишна възраст, а другите до 18. Това е важно, защото GDPR ни казва, че когато лицето е над 16 г., обработването на данните му е законосъобразно. Когато е под 16 г. – съгласието трябва да се даде от лицето, което има родителски права. В Националното ни право непълнолетният действа със съгласието на своите родители, а при малолетния – родителите действат с правото вместо него,” сподели Стойчев.

Този детайл има висока практическа стойност и ако лицето е между 14 и 18 г., то трябва да даде съгласието да се обработват неговите лични данни и да бъде подкрепено от своите родители. Когато е под 14 г. обаче, само и единствено родителите могат да изразят съгласие от негово име.

Чисто практически има казуси, че доставчиците на услуги не могат да определят възрастта на детето. Поради тази причина в някои от тях има изрична забрана да не се използват от лица под 16 г. В тази връзка, по-скоро родителите трябва да упражняват по-строг контрол и така да защитят своите деца. Вече има прекалено много възможности за един родител да следи как децата му използват интернет и какви сайтове посещава” допълни Явор Стойчев.

Той завърши с това, че не може всички проблеми и казуси да бъдат поставени върху раменете на доставчиците на услуги, въпреки правните механизми, които позволяват именно такава практика. Според Стойчев е важен крайният резултат и затова е редно тежестта да е върху родителите на детето.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt