Радослав Гайдарски е Customer Success Officer в Scalefocus, както и основател, и CEO на Upnetix. Топ мениджърът коментира как кризата, свързана с COVID-19 повлия ИТ сектора в България и световен мащаб. Кога компаниите разбират, че трябва да трансформират бизнеса си? Какви са стратегиите не просто за оцеляване, а дори за засилване на позициите по време на пандемията?

Г-н Гайдарски, как световната пандемия повлия на световния бизнес и в частност на технологичния сектор?

Технологичният сектор е много голям и на една част от него кризата повлия позитивно, но на останалата не чак толкова. Като всеки един голям сектор, и този на информационните технологии се подчинява на световните икономически правила. Много компании (например предлагащи платформи за видео комуникация) са печеливши. Същото важи и за занимаващите се с електронна търговия. Но тези, които разчитат на “in-house office space” като основен пазар, са сериозно губещи. Всичко зависи от големината на ИТ сектора, който вече е основно звено за световната икономика.

В световни медии като NY Times, Bloomberg и др. имаше редица публикации, според които технологичните компании ще излязат от кризата по-силни от всякога, с по-добри пазарни позиции. Като причина се посочва тяхното преориентиране към сектори, предлагащи cloud-базирани услуги, решения, свързани с киберсигурността, медицината и др. Как ще коментирате това?

Голяма част от компаниите по света, било то и не технологични, се ориентират към cloud базирани решения или киберсигурност. Това важи и за здравеопазването и образованието, които също се дигитализират. Изключително много “offline” сектори преминават все повече и повече към технологично базирани решения. Доставчиците на такъв тип услуги със сигурност те ще излязат по-силни от всякога. Но има и такива, за които този сценарий няма да се осъществи. Това са платформи като Booking, AirBnB и други, намиращи се в “hospitality” индустрията. Те са много технологични и промениха стандарта в бизнеса и пътуването, но в момента биват сериозно ударени от кризата.

Кога идва реалната необходимост да се трансформира бизнеса и да се преструктурира екипа? Как мениджмънтът решава кога е правилният момент?

Правилният въпрос е, кога разбираш, че моментът е дошъл? Мениджмънтът решава кога е необходимо, след като той самият вече е разбрал. Това зависи колко наясно си с данните за своя бизнес и пазарите, и в зависимост от големината на компанията, моментът настъпва в различно време. В една малка компания, която познава пазара си и всеки клиент, много бързо би се разбрала кога е дошла кризата. Докато в една огромна милиардна компания е логично нещата да се случат доста по-бавно, което се отразява и на времето за реакция. Истината е, че решенията са много неприятни и откровено някой път човек не вярва, че нещо подобно се случва на него. Но от гледна точка на вземане на решения не трябва да е сложно, защото ако не се преструктурираш, то тогава целият ти бизнес може да изчезне, а в крайна сметка най-важното нещо са хората. Ти искаш да запазиш точно този актив – служителите да са на линия и да можеш да им предоставиш това, което си обещал. Някой път се изискват жертви и трябва да се вземат неприятни решения, но бих казал, че отговорът на въпроса “кога идва необходимостта” е, че тя винаги се задава от пазара. Много е важно ти кога ще реагираш на нея.

Технологични гиганти като Uber, Groupon, Airbnb, WeWork, Glassdoor обявиха съкращения. Около 70 хиляди души е общият брой на загубилите работа си в технологични компании и стартъпи и той продължава да нараства. Как ще коментирате този факт?

Тези компании бяха почти унищожени от COVID-19. Аз съм сигурен, че някои от тях са изгубили до 90% от бизнеса си. Освобождаването на хора е последната мярка, която някой желае да направи, но в ИТ сектора заплатите са приблизително 70% от общия разход. Ако трябва да преминеш в режим на консервация, те за съжаление са най-логичното място, от което да “режеш” и което води до осезаем ефект. Uber, Groupon, Airbnb и др. са наши клиенти и за съжаление съм сигурен, че ще има последващи вълни на преструктурирания и освобождавания на хора. Може да не е точно с тези конкретни компании, но със сигурност ще е с други, които са свързани по веригата с ИТ сектора и които все още търсят новата реалност. Ще се вижда все по-голям интерес към по-малки стартъпи, защото Airbnb и Groupon са класифицирани като “стартъп” компании, но отдавна са минали тригодишния “pressure-hold” тест и вече са гиганти. Но както всяка една криза и тази ще отвори възможности за нови компании.

Как се очаква кризата да повлияе пазара на кадри, включително заплащането? Каква е Вашата прогноза – в световен мащаб, Европа, България? Задавам този въпрос, тъй като резултатите от проучването на Blind сред служители на технологични гиганти като Oracle, Google, Facebook и др., сочат, че работещите там са притеснени за приходите си, т.е. очакват значителен спад в своите доходи.

ИТ сектора вече е достатъчно зрял и кризата няма да му се отрази по-различно отколкото на другите сектори. Освобождаването на хора и намаляването на доходи и това, което според проучването се очаква, е доста реалистичен сценарий. В общи линии на пазара на труда в следващата една година ще има доста повече кадри, но възнагражденията ще се запазят, т.е. няма да има голям ръст, както през последните няколко години. Колкото до компаниите като Google, Oracle и Facebook, нормално е техните служители да се чувстват несигурни и да очакват намаляване на приходите. Но това може би също е нормално. Всеки работодател иска да запази голяма част от своите служители и своя бизнес, но ако не може да си го позволи, то трябва да минимизира разходите.

Какво реално се промени и ще се промени за служителите в софтуерните компании? Какво е влиянието на кризата върху самите хора? Какви трябва да бъдат техните очаквания и за какво да бъдат подготвени?

За служителите в софтуерните компании нещата ще се променят много. Основно в частта home office и “work from anywhere”, които бяха предизвикателство. В нашата компания имахме правило, че когато служителите работят по един проект, те трябва да седят един до друг. Не през един етаж. Преди COVID-19 смятахме, че това е абсолютна необходимост и повишава продуктивността. Но изведнъж, на 13 март се оказа, че това вече няма как да се получи. Сега разбираме, че това явно не е било чак такава необходимост и не сме загубили продуктивност. В тази насока пандемията наложи промени в софтуерните компании. Мисля, че ще започнат да се изискват по-различни качества в хората, като например, възможността да работиш сам, отдалечено. Да запазваш концентрация и да можеш да да си вършиш работата, независимо къде се намираш. За мен няма значение дали си на село, на плажа в Гърция или другаде. Най-важното е да можеш да запазиш работното състояние на ума. Друга голяма промяна, която очаквам, на базата на това, че има много освободени хора, е доста по-голяма конкуренция в световен мащаб. Защото ако една компания иска да оперира в Молдова и тя смята, че е необходим офис там, то това вече наистина не е вярно и релевантно. Този факт представлява една възможност за целия технологичен свят, но е и една заплаха за България като дестинация, която вече не е на конкурентните си нива от 2009 – 2011 г. Тогава бяхме 70% по-евтини от Германия, а в момента сме 15-20% по-евтини и това е само заради плоския данък и тавана на осигурителните нива. Заплахата идва от това, че може и да предпочетеш да наемеш един човек от Пакистан, вместо от България – стига да има достатъчните умения, защото вече няма да те интересува каква е неговата работна среда.

Промени ли кризата и предпочитанията на компаниите към определен технологичен стак? Изисква ли трансформацията на бизнеса специалисти с различен “skill set”, въобще екипи с различен профил?

Технологичният стак е нещо, което няма да се промени от днес за утре или за три месеца. Всички проекти са започнати вече с дадени технологии и ще бъдат завършени с тях. Никой няма да премине от Java на Go заради COVID-19. Технологичните умения ще се развиват, както и досега. По-скоро нещо, което се променя в момента е необходимостта от “меки умения” и възможността да работиш независимо от локацията си, при това с дистрибутирани екипи, което не е толкова тривиално колкото изглежда и не е толкова розово. Ето, че нашите офиси са все още затворени, а реално имаме интерес да се върнем в тях. Това, което се наблюдава е раздвижване на определени индустрии в дигитализиране и търсене на технологии и технологични решения, които са по-съвременни. Забелязвам, че Blockchain се връща към enterprise ниво и някак вече не е толкова строго ориентиран само към криптовалути. Това значи, че има повече необходимост от технологични умения и повишаване на квалификацията повече, отколкото от промяна в технологичните стакове.

По какви проекти работите в момента и с какви технологии? Какви са предизвикателствата? (технологичните предизвикателства – например брой активни потребители и т.н.)

Ние сме една от най-големите компании в България и във всеки един момент при нас има около 75 активни проекта за около 40-50 клиента. Може би най-интересно за аудиторията би било това, че виждаме огромен ръст в търсенето на Blockchain, Digital Healthcare, Marketplace и E-commerce, както и Cybersecurity. Последното нещо сякаш винаги е оставало неглижирано от компаниите, може би поради това, че служителите са пред очите ти в офиса и си казваш, че не е необходимо да инвестираш повече от самата офис среда. Изведнъж се оказва обаче, че имаш много офиси, но никъде не си инвестирал. Поне такива са трендовете, които ние наблюдаваме.

Може ли на този етап да се направи прогноза за бъдещето на ИТ сектора и по-специално на сегмента, свързан с разработка на софтуер?

Смятам, че много лесно може да се направи такава прогноза и смятам, че тя е изключително слънчева. Не мисля, че секторът е под какъвто и да било риск и че разработката на софтуер би могла да се деприоритизира или изчезне. Няма как утре да е по-малко важна, отколкото е днес. Това, което ще наблюдаваме повече е различно търсене с различна продуктивност. Според мен, тези смели изказвания, които и днес можем да наблюдаваме по медиите, от рода на “еди коя си компания отваря 600 работни места в София”, ще изчезнат. Успехът ще започне да се измерва по много различни начини, както и продуктивността. Нещата няма да опират до това дали си успял да наемеш 100-200 човека в последните 6 месеца. Това е моята прогноза за ИТ сектора, която е много позитивна.

Коя е най-добрата стратегия, която компаниите могат да предприемат? Какво трябва да знаят и с какво да се съобразят бизнес лидерите в ситуации като настоящата?

Това е сложен въпрос. Според мен най-добрата стратегия е да си наясно с това къде се намира компанията във всеки един момент. Да бъдеш, както се казва “data driven” и да можеш да вземеш бързи решения, базирани на правилната информация и да се адаптираш. Това, което ние правим като компания, е изключително бързо адаптиране към различните пазарни особености. Основният риск за тази и следващата година, според мен, остава несигурността в световните тенденции и пазари. Това, което ни се случи през март, може да се повтори през септември, октомври, ноември. Очевидно е,че вече голямата част от бизнесите ще са много по-подготвени за нещо подобно, но това не променя икономическия натиск върху всеки един участник в индустрията. За нашата компания, като стратегическа важност е скоростта, с която можем да се адаптираме. Това е приоритет – да останем нащрек. Няма държава или ИТ сектор, който да е изолиран и да живее във вакуум. ИТ индустрията преживя много добро развитие през последните 20 години, но както видяхме през тази, нямаше компания от най-голямата до най-малката, която да каже, че е от печелившата страна. Всеки пое известни щети и е въпрос на гъвкавост да предоставиш възможност на хората да могат да работят от всякъде, така че да можеш да си гъвкав и да останеш партньор с клиентите. Това е нещо, което драматично промени и нас като компания.

Благодаря Ви за това интервю и Ви желая успех!

ЛИНК към видео интервю!

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt