Цвете Дончева е консултант по стратегия и позициониране на стартъпи. В последните години помага за развиването на иновационната екосистема за два бизнеса – лондонски proptech фонд за рисков капитал и съоръжение за транспортни иновации London Connectory. Основен фокус в работата ѝ е идентифицирането на иновативни решения и създаването на отворен диалог за бъдещо сътрудничество между ключови фигури от частния и публичния сектор чрез различни инициативи. Занимава се активно с менторство на жени – предприемачи и теми като разнообразието и приобщаването в работното място. 

Лесно ли се прави бизнес в Лондон?

Лесно в сравнение с какво? Да започнеш начинание от нищото, както е при повечето предприемачи(а и имигранти) е трудна задача навсякъде. Някои фактори са по-благоприятни в Лондон – има огромна възможност за развитие, за привличане на финансиране. Повече инвестиции на рисков капитал са направени във Великобритания, отколкото в която и да е друга европейска държава. Според проучване на The Entrepreneurs Network, водещ тинк-танк на Острова, 49% от най-бързо развиващите се стартъпи във Великобритания са с поне един (съ)основател имигрант. Лондон е като притегателна сила за някои от най-талантливите хора по света, които идват да опитат късмета си за по-добър живот. Разбира се, и конкуренцията е голяма – всеки има амбицията да успее.

При ясната представа какво правиш и най-вече защо го правиш, имаш добра възможност да създадеш и развиеш бизнес дейност тук. По мои наблюдения екосистемата също е много задружна – може би в по-тесни кръгове (тип инвеститори, жени предприемачи, developers и др.), но ако имаш нужда от помощ, ще се изненадаш колко хора биха се отзовали. И целенасочено биха се опитали да добавят допълнителна стойност в едно бизнес отношение. Това е негласно правило, особено вярно в сферата на технологиите – помогни, не за да получиш нещо в замяна, а защото ако ти си в по-неблагоприятна позиция, би искал да има кой да ти съдейства. Животът е кръговрат. Може би тук това е по-добре и по-широко осъзнато, отколкото в България.

Какви са трендовете за стартъпи в Лондон?

За да не е чак толкова генерализирано твърдението ми, за built environment – технологии (продукти и услуги), които спестяват пари и време. С цел по-акуратна дата, повече контрол и възможност за по-добър end user experience. Решения, които ефикасно автоматизират самия процес на работа.

По-общо казано, както показа и репорт на Slush, следващото поколение предприемачи ще работят за една за purpose-driven промяна. Иновации, които освен да решават проблеми в индустриите си, допринасят за решаване на проблемите на обществото като цяло. Има и все повече инициативи, с които се обръща внимание на недостатъчната разнородност у предприемачите, които получават финансиране от инвеститори. Някои от секторите, които са във възход в следствие на макро фактори – gaming, health tech, future of work.

Как се справяте с кризата там?

За радост се наблюдава „съживяване“ или нормализиране в някои направления – стартъпи, които в началото на пандемията бяха решили да отложат с няколко месеца fundraising процеса си, сега са отново на пазара. В последните седмици имаше и няколко фондове, които привлякоха финансиране, Connect Ventures (с трети $80млн фонд), Hoxton Ventures (с почти $100млн втори фонд).

Ти си ментор на жени в бизнес. Какви са проблемите, които се срещат най-често?

Обществото влияе на предприемаческата култура и в най-развитите държави се наблюдават социални стереотипи. Във Великобритания статистиката показва, че 65% от подрастващото поколение (момичета) не могат да назоват жена предприемач като пример за подражание. Не зная каква е (и дали има) подобна извадка за България. Колко от момичетата, които завършват 12 клас в страната искат да се занимават с предприемачество, технологии и иновации? И за двата пола неосъзнатите предрасзъдъци започват още на ниво семейство и възпитание в детството. Това влияе на начина, по който околните се държат с нас, как ние ги възприемаме и най-вече как възприемаме самите себе си.

Твърдението „you can’t be who you can’t see“ е вярно – съвсем целенасочено по-младото поколение трябва да има видими примери за подражание. Затова и подкрепям подобни инициативи – освен да работя и да бъда ментор на жени предприемачи, съм и съветник в програма на UNDP Cambodia’s Bluetribe.

Към въпроса – основни проблеми, с които жените в бизнеса се срещат често са вследствие на точно тези неосъзнати предразсъдъци и стереотипи. Например, в процеса на набиране инвестиция, някои проучвания показват, че въпросите, които биват задавани на жени предприемачи са структурирани по различен начин. Осъзнаването на тези предразсъдъци е първата стъпка към тяхното преодоляване.

Проблемът на достъп до инвеститори (и следователно инвестиция) – не само за жени, а за по-различните предприемачи. Доказано е, че жените инвеститори са 2 пъти по-склонни да инвестират в жени. Това не е само на подсъзнателно ниво, но в някои случаи (в зависимост от сектора, например femtech), проблемът, който бива решаван (и иновацията следователно), е нормално да резонира с мъже по-трудно. Директен пример – менопаузата афектира 27 мил. жени в САЩ, стартъпи в сферата са получили $254 мил. финансиране само за последното десетилетие. Това е огромен пазар със страхотен потенциал, но и все още считан от много за табу. Разнообразието в начина на мислене е много ценно и от двете страни (фонд/компания). В UK от всеки £1 привлечено финансиране на рисков капитал, само 1 пенс отива при стартъпи, изцяло основани от жени. Има прогрес и позитивно развитие в тази насока (A16Z), фондове, които инвестират само в компании, основани от жени, скаут програми, които още повече разширяват този pipeline, но и има още много да се подобри. Надявам се и на много скромно ниво, проектът ми „Ecosystem“ да е допринесъл за разширяването на достъпа до инвеститори и да е имал позитивен ефект върху екосистемата.

Как да говорим с инвеститори във времена на криза?

Естествено заради ограниченията, голяма част от времето на всеки е прекарано вкъщи. От тази гледна точка е по-трудно за някои предприемачи да влязат в контакт с инвеститори, тъй като липсват традиционните конференции и нетуъркинг събития. От друга страна, може би светът е още по-отворен и е по-лесно от всякога да присъстваш на уебинар или на друга онлайн инициатива, и да разбереш повече за даден фонд и за екипа му. Тези инициативи са връзка между отделните участници в екосистемите, но и разбира се начин за инвеститори и за предприемачи да се запознаят, да са непрестанно осведомени относно иновациите. Много фондове отделят доста повече време и внимание на ресурси като подкасти, блогове, статии – прегледайте това съдържание.

В криза или не, ако сте избрали даден фонд и нямате контакт с човек от екипа (и липсва познат, който може да ви свърже), ще трябва вашият имейл да изпъкне пред останалите между 20-200 cold pitches (на ден/седмица, в зависимост за какъв фонд става въпрос). Проучете индивидуален инвеститор, който работи там. Какви са интересите му, в кои компании е инвестирал? Описала съм по-подробно процеса тук. Съветът ми към предприемачите е да използват ситуацията като възможност за създаване на нови контакти и поддържането на добри отношения с инвеститори. Ако трябва да дам по-практическа насока за тези, които презентират компанията си пред инвеститори, покажете ясно как стартъпът ви не само е адаптиран добре към сегашната ситуация, но и защо за вашето иновативно решение не само има място на пазара в бъдеще, но е печелившият избор във вашата категория.

В какво ще инвестираш догодина?

Не мога да отговоря дали ще инвестирам, но намирам цялата Future of Work сфера за изключително интересна. Touchless access technology, business enablement, enterprise collaboration software, b2b coaching platforms. Очаква се business coaching да се превърне в „commodity“, a team coaching да нарасне с 82% до 2022. Някои от стартъпите, които са ми направили впечатление наскоро са Unloc, Tandem, Krisp. В България има доста фирми с така наречената „outsourcing“ култура – в това направление, най-често предприемачите решават проблеми, с които са се сблъскали от първа ръка. Ако има предприемачи, които работят върху remote work иновации, с удоволствие бих разлгедала технологиите им.

Какви са ти наблюденията за екосистемата в България?

Чудесно е, че има толкова много организации, които помагат за развиването на предприемаческата и иновационната екосистема в България – PropTech BG, CEO Angels Club, BESCO, ти също. Радвам се да видя все повече фондове за рисков капитал, тъй като този начин на инвестиране е двигател на икономиката – шанс за иноватори да разгърнат потенциала си на регионално, и евентуално на световно ниво, докато се създават повече работни места. Не познавам много жени инвеститори или работещи в този тип фондове в България, може би липсват мероприятия в това направление (тъй като има доста дами в сектора). Екосистемата в страната има предпоставките да бъде една от водещите в тази част на Европа.

 

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , ,