Представяме ви победителите от ТУЕС Фест 2020 и техните най-високо оценени проекти в съответните три категории – “Софтуер”, “Компютърни мрежи” и “Роботика и вградени системи”. На феста няма слаб участник, тъй като всички мислят в посока на подобряване на нещо съществуващо или измисляне на нещо ново, но ето какво ни споделиха първите, участващи в първото онлайн издание на ТУЕС Фест 2020.

Какво е чувството на победата?

Васил Ангелов, 12 Г клас: Доста е приятно. За първа година участвам на феста като състезател, а не като организатор или доброволец. Това, че успях да спечеля с нашия проект “Cyber Range” в категория “Компютърни мрежи” с първото си участие, е много вълнуващо. Мисля, че почти всички от нас за първи път не са доброволци.

Значи сте видели и другата страна на феста и то в най-добрия й вариант. Как ви се стори тазгодишното издание на ТУЕС Фест, което за първи път се провежда онлайн. Това повлия ли по някакъв начин на представянето?

Васил: Със сигурност се усети разлика от предходните години, когато феста се провеждаше присъствено. Няма я тръпката да разказваш за проекта си на живо, но и онлайн се получи хубаво и си прекарахме добре. Имаше доста присъстващи.

Валери Добрев, 12 Б клас: Наистина имаше доста хора, които се включиха с нас. Повечето не задаваха въпроси, поради липсата на живия контакт и от тази гледна точка бе малко по-сложно да усетиш човекът срещу теб какви интереси има и дали харесва това, което му представяш. Случваше се на моменти да говорим без обратна връзка. Това бе малко странно, но все пак свикнахме с този темп и всичко мина добре.

Васил: Разбира се, имаше и от другия тип публика и се включваха хора, които задаваха въпроси и им беше доста интересно като цяло.

А специално на вас повлия ли ви това, че феста се проведе дигитално?

Васил: Определено това, че не е на живо създаде малко по-особено усещане в нас. Нямаше диалог очи в очи и не знаеш на кого говориш, но все пак и това не мисля, че цялостно попречи.

Да се обърнем към Георги Демирев от 12 А клас, който спечели в категория “Софтуер” с RPG играта Avija. Честито, Георги. Какво можеш да ни разкажеш за Avija?

Георги: В ТУЕС завършваме с дипломни работи и имах нужда от идея – с какво точно да се дипломирам. Но поради интересът ми към игрите, реших да избера именно такъв проект. В Avija играчът заема ролята на някой персонаж и изпълнява различни мисии, участва в битки и т.н.

Какво те мотивира в разработката на играта? Интересно е, че в категория “Софтуер” си избрал компютърна игра.

Георги: Интересът в правенето на игри се зароди в мен още от ранна възраст, но нямах познанието за тази материя. След като влязох в ТУЕС научих много неща и много неща ми се избистриха относно процеса. В случая с Avija, от предишни издания на феста вече имах опит с гейминг разработването, което определено бе в полза.

Имаше ли някакви затруднения?

Георги: Има доста различни предизвикателства. Това са различните графики, механики и т.н. Може би най-трудно ми бе да създам визията, защото това не е нещо, с което се занимавам. Аз все пак програмирам и аспекти като графика и дизайн и кое, как да изглежда, бе най-трудно за измисляне.

Какво е бъдещето на играта? Имаш ли още работа по нея?

Георги: Основно смятам да развивам съдържанието й като добавям различни истории и се опитвам да е възможно най-интересна за играещите я. Знам, че самата графика може да стане много по-добра и въобще, в много аспекти може да стане по-добре и да се развива.

Къде може да се намери?

Георги: В сайта на феста при печелившите проекти. Има линк за изтегляне, може да се разгледа и кода на играта, ако на някой му е по-интересно.

Сега да се насочим към победителят в категория “Компютърни мрежи”. Това е проектът “Cyber Range”, разработен от Андреа Петренко от 12 А, Васил Ангелов, Борис Дерменджиев и Кристиан Божинов от 12 Г клас. Какво представлява “Cyber Range”?

Кристиан: Това е виртуална среда за обучение на кибер специалисти. Доста рядко се среща в световен мащаб, като има около 60 такива платформи. Тя е иновативна и полезна, тъй като позволява на хората да се обучават в реалистична среда. Например, когато някоя компания бъде нападната, повечето security отдели не са готови за такъв тип атаки, защото не са ги срещали до момента. По този начин, чрез Cyber Range, те могат да видят резултата от атаката в реална обстановка. Идеята е, че всичко това е виртуализирано, за да няма реални щети върху сървърите и оборудването. В случа, че се тренира на живо, то щетите биха били доста големи. Поради тази причина ние разработихме виртуалната среда. Тя е симулирана и позволява доста сериозно тестване на дадени продукти.

В Cyber Range вие правите симулация на реални потенциални атаки?

Кристиан: Cyber Range е нашата дипломна работа и идеята е освен симулираните атаки, и реални хора да могат да “атакуват”. Така тренировката на бъдещи специалисти става ползотворна. Аз създавам инфраструктурата на Cyber Range, Борис прави автоматизирани атаки или трафик генератор, за да е по-реалистично – така не се виждат само атаките, а и нормални потребители. Васил прави връзката към студентите на самите виртуални машини, на които се извършват тренировките, а Андреа създава портал, по който да се влиза в Cyber Range.

Киберсигурността е ежедневен обект на внимание. Смятате ли, че проекти като вашия биха могли да влязат в по-честа употреба с цел по-голяма дигитална сигурност?

Кристиан: Cyber Range се развива доста като начин на обучение и в бъдеще ще е доста по-използван. На този етап все още се развива. В момента има подобни платформи, които са доста мащабни. Свързани са с атака на кораби и сателити. Например, Европейската космическа организация използва вид Cyber Range, за да симулира много големи атаки.

Имате ли още работа по виртуалната среда и и на четирима ви ли е дипломен проект това?

Кристиан: Да. Всички се дипломираме със Cyber Range, като в началото го стартирахме като отделни четири проекта, които в последствие да се комбинират. Надяваме се скоро да успеем да го направим.

Сега е ред и на победителя в категория “Роботика и вградени системи” – Машина за коктейли, създадена от Петър Николов и Валери Добрев от 12 Б клас. Валери, този проект звучи доста свежо. Какво представлява?

Валери: Машината за коктейли е курсова работа по един от предметите ни. Целта бе да направим хардуерен проект, с който да използваме и програмиране. Виждали сме автоматизирани кафемашини, шейкъри и т.н., поради което буквално си казахме – “Защо пък да не си направим една машина за коктейли? Когато лятото отидеш на плаж, просто натискаш копчето и тя автоматично прави всичко”. Идеята ни се видя доста приятна, след което направихме проучване как да наливаме течностите – дали чрез помпи, или чрез гравитация. В крайна сметка избрахме втората опция, защото така спестяваме от части. Проектът ни е доста нискобюджетен и може да бъде патентован. Направен е изцяло с подръчни материали. В процеса на работа научихме много неща. От чертането на платката, през запояването, програмиране на рецепти и управление на клапи. Заехме роля и на водопроводчици, защото все пак трябваше да изолираме машината, за да няма течове. Общо взето измайсторихме всичко сами. Контейнерите, например, си ги направихме от шишета. За около три седмици машината беше готова.

Аз си помислих, че сте измислили проекта за междучасията…

Валери: По-скоро за времето извън училище.

Добър отговор. А вие изсипвате всичко необходимо в машината, след което тя сама забърква всичко?

Валери: Направихме контейнерите, в които може да се налее алкохол, разредител, вода и т.н. Програмата е направена, така че на базата на рецепта, направихме пресмятане, колко милилитра преминава през клапата за една секунда. По рецепти, които намерихме в интернет, пресметнахме колко време е необходимо да държим отвора, за да се сипе точно толкова количество от течността.

Имахте ли препятствия при изработването?

Валери: Най-голямото такива бе изграждането на конструкцията. С Петър не се бяхме занимавали до сега с подобно нещо и трябваше много сериозно да оразмеряваме и да проектираме. Рязане, пилене, монтиране. В крайна сметка се получи доста компактно и естетически издържано.

Доколкото разбрах, пандемията ви е забавила малко?

Валери: Да. Забави ни с частите. Ние вече бяхме написали кода, който теоретично работеше, но нямаше как да го тестваме.

А какви други интересни проекти имаше на тазгодишното издание? Нещо, което ви е направило впечатление?

Васил: Имаме съученик, който участваше на феста с разработена от него инвалидна количка, която може да изкачва и слиза по стъпала.

Това е Теодор Тодоров, който ни е разказвал вече за количката

Васил: Да. Това бе сред доста интересните проекти, който не само привлича вниманието поради размерите на количката, но и заради това, което може да прави. А и самият факт, че е създаден от ученик.

Валери: Имаше един човек, който беше направил led матрица, на която могат да се изрисуват пътни знаци. Не се слага пътен знак, както сегашните, ами поставяш тази матрица и в зависимост от нуждите, тя автоматично променя знака. А и е със соларна батерия, което значи, че не използва никакво електричество. Буквално може да се постави навсякъде.

Георги: Аз основно разглеждах проектите в категория “Софтуер” и имаше доста интересни такива. Например shooter игра, използваща machine learning, за да тренира различните противници в играта. Или пък проект, който използва изкуствен интелект, за да разчита рентгенови снимки. Като цяло на мен ми направиха впечатление именно проектите, които използваха изкуствен интелект, тъй като бяха много трудни за направа.

Реално, всички от вас вече са завършили?

Васил: Не, но повечето можем вече успешно да се наречем такива.

Какво ви даде ТУЕС за тези години?

Кристиан: Знания и хора, с които можем да поддържаме комуникация и занапред. Потенциални професионални връзки. Научихме доста интересни неща.

Васил: Както казаха дипломните ми ръководители – “веднъж дипломен ръководител, цял живот дипломен ръководител”. На тях сме им много благодарни за всички, което направиха през последните месеци, за да ни помогнат да завършим. Също така сме благодарни и на всички учители, които през петте години са се занимавали с нас. Но в ТУЕС трябва сам да искаш да научиш. Не става на готово. Трябва сам да искаш проектите да са ти интересни, защото в последните години стават по-сложни и ако нямаш желание, няма да ти е толкова лесно да успееш. Но в обратния случай – ако имаш желание, то тогава има предостатъчно хора, които са готови да ти помогнат с каквото и да е.

А какво си пожелавате за бъдещето? Тепърва ви предстои кариера.

Васил: Покрай дипломната ми работа темата с киберсигурността ми стана доста интересна и се надявам професионално да се развия в тази сфера.

Кристиан: И в моя случай дипломната работа предизвика интереса ми. Моята работа бе да направя инфраструктурата, която бе подобна на cloud и в търсенето на начин да направя цялото това нещо, се запалих доста. Като цяло има два варианта за мен – или ще продължа да се развивам професионално в това, което учих – компютърни мрежи, или ще се насоча към cloud и киберсигурност.

Валери: Аз имам много интереси и като цяло не съм се насочил към нещо конкретно. По-скоро бих опитал различни неща, така че да достигна до това, което най-много ми харесва.

Андреа: Аз също не съм избрала нещо конкретно на този етап, но и при мен дипломната работа оказа сериозно влияние и успях да навляза по-навътре в темата.

За всички малко или много дипломната работа е била полезна от гледна точка на ориентиране…

Васил: Тя може да ти покаже дали нещо специфично би ти било приятно за правене и искаш да продължиш да се занимаваш с него. Или изобщо не ти е приятно и просто искаш да свърши. Но повечето от нас са намерили пътя благодарение именно на тези дипломни работи.

Благодаря ви много на всички. Екипът на DevStyleR ви желае много успехи. Вие сте млади, талантливи и мислите иновативно. Сигурен съм, че пътищата ни пак ще се пресекат. Поздравления за победата и успех на всички!

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , ,