Има ли как държавната администрация и институциите да станат по-прозрачни към гражданите и бизнеса? Разбира се, стига да има правилна инициатива за това. Проектът “Отворените данни и гражданското участие: механизми за насърчаване на взаимодействието между администрацията, гражданите и бизнеса” е финансиран от Оперативна програма “Добро управление”, която е съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС.

Той има за цел именно това – да създаде правилната почва, на която обществото може да бъде одитор на властта. Проектът е иницииран от НПО “Линкс”, а заедно с Държавна агенция “Електронно управление” е съставена анкета-проучване, която цели да вникне повече в необходимостите на гражданите и бизнеса от отворени данни. Повече за инициативата разбираме от управителя на НПО “Линкс” – Теодора Гандова.

Г-жо Гандова, разкажете повече за проучването за отворени данни. Какво представлява то? 

Нашата организация НПО „Линкс“ се опитва да популяризира отворените данни вече около седем години. Стараем се тази си дейност да я практикуваме сред различни граждани, неправителствени организации, бизнеси, както и местна и централна администрация. Идеята е все повече хора да забележат какви са ползите от използването на отворените данни.
Преди години тази политика стартира доста силно, но след това се получи спад. Поради това направихме проект по Оперативна програма „Добро управление“, чиято цел е да се повиши гражданското участие в различните в процесите на формиране, мониториране и най-вече изпълнението на политиките в държавата. Сегашното проучване го осъществяваме редом с Държавна агенция „Електронно управление“.
Чрез него ние ще проверим доколко е ефективно отварянето на данни в България и доколко то може да служи на гражданското общество.
Също така искаме да разберем и как бизнесът може да използва данните. Проучването се изпълнява между 500 неправителствени организации и 500 различни бизнеси из страната и се модерира от социологическа агенция. В генерален план за нас е от значение дали тази инициатива е разпознаваема, както и можем ли да очертаем реалистично потенциала на отворените данни към повишаване на доверието към институциите.

Чрез този проект вашата цел е да проверите каква е потребността на бизнеса от отворени данни и по-конкретно към какви точно? 

Да. Защо до този момент те не се използват активно? Дали е заради това, че хората не знаят за тяхното съществуване, или е заради тяхното качество – все пак те трябва да са надеждни и актуални. Важно е и именно това от какви данни има нужда обществото – какво се търси и е по-важно от друго, така че да се приоритизира. Но освен това, използването на данните е и въпрос на капацитет, защото не всеки би се справил. Всичко това влиза в нашата цел и ние се стараем да подобрим целия процес, свързан с отворените данни.

Можем ли да кажем, че отворените данни повишават демократичността и по този начин държавата се отваря пред своите граждани? 

Абсолютно. Аз съм граждански активист и това е моята идея. Колкото повече данни има, толкова повече граждани могат да бъдат одитори от своя дом. Ако имат необходимите умения, те могат да свалят тези данни и да направят статия или блог и т.н. Дори чрез натиск, институциите ще бъдат принудени да отговорят относно даден проблем в държавата. Достъпът на много хора до отворените данни може да ни позволи да виждаме различни детайли от различни ъгли. А това е важно за демокрацията ни и за съществуването ни като общество.

В други европейски страни този модел съществува от години? 

Различните страни работят по различни модели за отварянето на данните. Едни са решили преди това да направят изследвания за обществените нагласи, други като Великобритания отварят възможно най-голям брой данни и т.н. Процесът в другите страни е вече напреднал. Преди 5, 6 години, България беше сред първите 20 страни, участващи в процеса с отварянето на данни. За съжаление след това загуби първоначалния тласък и изведнъж нещо се случи. Затова е факт, че този процес трябва да е централизиран на най-високо ниво. През годините излязоха различни юридически проблеми и теми, свързани с лични данни и информация, национална сигурност и т.н. Това малко или много забави процеса.

Под централизиране, имате предвид да е ясно къде отиват всички тези данни – да се архивират на едно място, така че всеки да има достъп до тях и да не е необходимо хората или институциите да се прескачат по телефони и имейли в търсене на нещо? 

Това е целта и на Държавна агенция за „Електронно управление“. Да има портал за отворени данни, където всички институции да публикуват. Като потребител или бизнес – ти теглиш информацията от едно място. Съответно ДАЕУ трябва да има власт да принуждава институциите да публикуват, защото въпреки, че има задължаващ ги текст в Закон за достъп до обществената информация, има пропуски и не се публикуват доста бази данни, които ни се иска да бъдат отворени.

Какво послание бихте отправили към хората, относно важността на отворените данни? 

Бихме искали те да участват в анкетата. Tова ще ни помогне да разберем какви са нуждите на отделните ползватели и след това да дадем препоръки на тези институции, които биха ги отразили.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Тагове: , , , ,