Силвия Куманова е основател на първия център за управление на стреса, Somenso. Като такава, нейната задача е в подобряването на качеството на живот на хората, независимо от тяхната професия. Всички имат право да се чувстват добре и преодоляването на стреса служи като ключ за каквато и да е обстановка от живота. Тя самата е работила цели 17 години в ИТ сектора, докато не е решила да се обърне към психофизиологията, за да намери отговори на някои въпроси. Това нейно преквалифициране определено не значи, че тя не страда като всички останали, но то води до нейното самоосъзнаване, което в тежък момент като този, може да бъде в голяма помощ на нас, останалите. 

Г-жо Куманова, звучи сякаш сегашната ситуация е идеална за Вашата дейност?

Не бих казала, че е само сегашната. Според изследване, 74% от хората непрекъснато изпитват стрес на ежедневна база. Той е една от пандемиите в световен мащаб, за която едва напоследък започна да се говори повече. В ЕС дори бе създадена група, която помоли всички синдикати да предприемат мерки свързани с намаляването на стреса в работна среда. Тези мерки от друга страна намират направление и в управляването на риска от страна на дадена компания. Това значи, че стресът е вече признат в световен мащаб и той трябва да бъде третиран като психо-социален риск на работното място.

Наричат го „тихия убиец“, тъй като отключва и доста заболявания…

Най-вече отключва психосоматични проблеми. Те са физиологични поради нарушената функция на мозъка и неправилното транспортиране на сигналите на тялото. Оттам цялостно се нарушава физиологията и се появяват различни типове заболявания – сърдечни, автоимунни и т.н. Отскоро се говори, че онкологичните болести също са свързани със стрес. Затова е много важно и в сегашната пандемия той да бъде ограничен и управляван.

На Вас специално как Ви се отразява социалната дистанция и как променихте ежедневието си? Все пак съветвайки хората как да поддържат добро здраве, най-напред Вие самата трябва да сте достигнала до него…

Аз съм част от всички останали хора и при мен също действа този т. нар. капан на кризата. Моето решение се крепи на това, че аз добре познавам емоциите и реакцията на тялото си, следователно мога да взема мерки, когато са необходими. Аз също изпитвам страх и изпитвам затруднения в добрите решения, защото съм под влияние на стреса и несигурността. „Новото нещо“, което ще бъде свързано с преработката на ценностната система няма как да ме подмине. Аз съм едно обикновено човешко същество, което има малко повече информация.

Как стресът води до достигане на пределите за търпение, за разбиране и как се поддържа добрият баланс?

Аз намирам медиатори, които да попречат на тялото ми да изпита остро количество стрес – да отдели много по-голямо от необходимото количество адреналин или пък постоянно да отделя адреналин, така че да достигне до там, че да започне да отделя кортизол. Влиянието на стреса е свързано с цялостната физиология на човешкото тяло. Ние не можем да контролираме стрес отговора на телата ни. Под голямо напрежение, нашето тяло реагира по същия начин, по който и ако види мечка в далечината. Това дали ние сме в гората и можем да видим тази мечка или сме под голямо стресово събитие – за нашето тяло няма значение. Човешкият мозък, може да бъде разделен на три части. Едната е примитивната. Тя е свързана с оцеляване. Втората е рационалния мозък, който контролира тревожността и страха, и третата част е най-късно развита от еволюционен план. Това е т. нар. мислещ мозък, който се свързва със сложно решаване на проблеми, бъдещото планиране и най-вече – креативността. По време на стрес в човешкото тяло се провокират примитивният и рационалният мозък, а мислещият е на заден план. Това значи, че първите два винаги са в противодествие на третия и когато ние правим нещо логически, на заден план пък остава този мозък, свързан с оцеляването. Поради тази причина, по време на пандемия, дори да имаме достатъчно много време вкъщи, ние не успяваме някак да работим ефективно и не успяваме да бъдем толкова креативни както в нормално време. Нашият мозък в момента оценява заплахата, което блокира мислещия мозък.

Виждате ли по-засилена потребност от психологическа подкрепа сред хората в този момент?

По принцип много малка част от хората търсят психологическа подкрепа и професионална помощ. В България все още се шири стигмата за менталното здраве и много малко хора признават пред себе си, че имат нужда от помощ. За съжаление една такава пандемия отключва два типа стрес. Единият е острият стрес, който е свързан с изненадата от дадено събитие и неговото въздействие върху човешкото тяло. Вторият е посттравматичният стрес, който пречи на индивида да продължи рутинната си дейност дори тогава, когато опасността е отминала. Той продължава да живее с времето, на което е бил подвластен. Дори и да не е осъзната потребността от професионална помощ, аз наистина препоръчвам в един момент – след отминаване на кризата – хората да потърсят психологична подкрепа. Така по-лесно ще осъзнаят себе си и какво са преживели и ще разберат как да продължат напред.

Какви са проблемите, които хората споделят в тази ситуация, освен стреса? Това, че са по-неработоспособни или това, че им е омръзнало да са вкъщи, или че се карат със своите близки повече, тъй като са по цял ден заедно? Какви спохождащи проблеми носи извънредното положение?

Най-напред нека кажем, че човекът е социално същество и поставен под социална изолация той нарушава своята потребност от близост и общуване. Нарушаването на тази потребност в крайна сметка оказва не добро въздействие върху цялостното самочувствие и настроение. Виждам, че хората са подвластни на заплахата, която тази криза предоставя. Страхът, който те изпитват за себе си и за своите близки е много истински и обсебващ. В много случаи и смразяващ. Хората оценяват обстановката не достатъчно адекватно и са склонни да изпадат в крайни състояния, свързани с откритата заплаха.
Другото нещо е краткото време за вземане на решения. То въздейства върху това, как ние чувстваме контрола си. Започваме да го губим, защото не знаем и не можем по никакъв начин да предричаме събитията, които ще ни се случат. Когато можем да предречем, можем и да настроим мозъка си за предвиждане на крайния резултат. По-голямата част от корпоративните хора са на принципа „всичко е под мой контрол“, но това чувство е наранено и започват да се появяват афективните разстройства. Те са гняв, ярост, агресия и т.н. Другата крайност на загубата на чувството за контрол е пасивното предаване – т. нар. заучена безпомощност. Тя е свързана с депресивните състояния. Тогава хората не мислят, че има надежда да им се случи каквото и да било хубаво. Естествено, тези две състояния водят до развитието на панически атаки, които в момента имат сериозен пик сред хората. Факт е, че сега състоянието не е много добро, но всички тези емоционални неща са преодолими и хората наистина биха могли да поработят върху себе си и да подобрят качеството си на живот, дори и затворени вкъщи.

В Somenso създадохме въпросник, свързан с ежедневната грижа за себе си. Живеейки под непрекъснат страх и въздействие на силните емоции, ние забравяме да се грижим за себе си. Този въпросник може да помогне на хората да възобновят физическата, менталната и емоционална грижа за себе си. За целта на въпросника ние таргетирахме основните функции, които човек изпълнява на работното си място – използва пижамата си само за сън, спи достатъчно, спазва лична хигиена, пие достатъчно вода и дори – храни се редовно. Според проучване, хората в кризата забравят да се хранят редовно. Запълвайки времето си с работа, спират да мислят и остават пред компютъра почти цял ден, забравяйки за нормалните сигнали, които тялото им подсказва.

В тези дребни детайли, всъщност, е скрито много? Работим от вкъщи, но това не значи да започнем работния си ден с пижамата, с която сме спали. Ако се оправим, както бихме направили за работа в нормално време, това би направило деня ни по-позитивен, контролиран?

Точно така. Рутината носи спокойствие. Когато при нас идват хора със стрес, ние ги съветваме да си създадат рутина, която да носи спокойствие. Започвайки деня си с нея, ти вече се чувстваш по-добре – правейки нещо за себе си, мозъкът ти се отблагодарява със съответния синтез на невротрансмитери, които подобряват настроението на човека. Физическата грижа за себе си е много важна, дори по време на пандемия.

Можем ли да разделим нивото на стрес спрямо различните професии? Вие сте били в ИТ сферата, чиито специалисти се водят по-интровертни…

Преди да се занимавам с психофизиология и ментално здраве, прекарах 17 години в ръководни позиции в ИТ бранша и много добре познавам психологията на работещите в него хора. Тяхната рутина най-малко е нарушена и би трябвало да изпитват най-малко количество стрес в тази ситуация. Имаше и карикатури даже с програмисти – преди пандемията и по време. И в двата случая имаше човек пред лаптоп.
Но случващото се влияе и на ИТ хората. Няма как човек да не попадне в петте капана на всяка една криза. Изненадата за нейното проявяване, откритата заплаха, която човек чувства, краткото време за вземане на решения, несигурността и преработката на ценностната система. Всичко това оказва влияние, защото ИТ-тата не са по-различни от останалите. Да, може би социалното дистанциране при тях е най-малко, но когато е доброволно се отразява по един начин. Когато е принудително, по съвсем друг. Вътрешната ти нагласа се променя. Бих казала за ИТ-тата, че те някак успяват малко повече да използват мислещата част на мозъка си и да се противопоставят на крайните състояния.

Т.е. все пак имат някакво предимство?

Когато човек избира дадена професия, той я избира спрямо това, какъв е той в действителност. Според едно изследване, по-интровертните хора или по-шизоидните, избират тази професия – виртуалният свят. Но пък в него те се чувстват сигурни и добре. По принцип в стандартния живот, те все пак имат доста сериозни дефицити. Всъщност, работейки толкова време в ИТ сферата, реших да се обърна към психологията, за да мога да си обясня някои неща и да помогна малко повече на хората от тези среди, така че да започнат да живеят по-добре. Някои от тях го приемат за даденост и завързват връзки с останалите много по-трудно – дори в романтична връзка изпитват затруднения да се отпуснат. А това е една човешка ценност, която позволява на всички да живеят и да се чувстват добре.

А какво могат да научат за себе си по-екстровертните хора, които се чувстват вероятно като в усмирителна риза?

Много е важно човек да си даде сметка за емоциите, които изпитва. Как те влияят на тялото му. Например, когато изпитва остра емоция като гняв – какво точно се случва? Пулсът се очестява, дишането става плитко. Тази реакция е повлияна от емоциите и контролът върху тях идва от доброто познаване. Екстровертните хора, които са свикнали да се срещат с много хора и да общуват, в момента може би най-много страдат и преминават в тези по-крайни състояния, свързани с панически страх, тревожности и др. Но пак казвам, че тези състояния са характерни за време на криза. Но ако след това продължат или някой ги открие, е добре да се потърси професионална помощ. Изпадането в даден ментален капан е напълно човешко.

Навсякъде се говори, че случващото се в момента е голямо изпитание за човечеството и трябва да излезем от този период по-човечни, мъдри и да заздравим връзката си със себе си, най-важното. Как се случва това, когато сме дълбоко фрустрирани и сме на предела на силите си? Има ли стъпки?

Стъпките са тези, които вече споменахме – грижата за себе си. Когато човек се грижи за себе си, той обръща внимание на останалите. В момента всички авиокомпании са на земята, но до преди месец, всички бяхме във въздуха. Ако си припомним, когато стюардесите обясняват какво да правим по време на авария, то те съветват да дадем кислородната маска първо на себе си и след това на детето си. Така че, аз бих се обърнала към всички тези хора и бих им казала именно това – сложете кислородната маска на себе си, започнете да се грижите за себе си, за да можете да се грижите и за вашите близки, семейство, приятели. Ако неглижирате себе си и обръщате внимание само и единствено на тях, в един момент няма да сте способни да се грижите и за тях, и за себе си.

Това означи, че грижата за себе си може да създаде верижна реакция…

Да и когато всичко приключи, човек трябва да преработи нещата и да приеме нещо ново. Винаги давам за пример 2008 г., когато работех в голяма американска компания. При нас бе дошъл генералният мениджър, отговарящ за цяла Европа. Аз го попитах – „Какво да направя?“. Това бе сериозен казус, тъй като нямах решение на този въпрос – как хората да не загубят работата си, бизнеса си. Той ми отговори: „Силвия, помисли си сутрин като станеш, какво би направила днес за тези хора и за своята работа. След като разбереш ти какво би направила, измисли нещо ново, което няма да е твоето рутинно познато“. Именно това е преработката на ценностите. Ние ще си тръгнем от тази криза отново с различни ценности, които няма да са познати за нас и ще трябва да приемем нещо ново. Какво ще бъде то – всеки може да изказва своите хипотези, но бъдещето ще покаже.

Очаквайте част втора на интервюто със Силвия Куманова.

Тагове: , ,