Мая Николова е част от екипа на MNKnowledge – ИТ колектив, специализиран в споделянето на знания и технологични консултации.
Към какъв вид образование се ориентират бъдещите софтуерни разработчици?
Намираме се в 2020 година и пред младите хора изборът къде да учат е голям. Този избор много често съвсем не се ограничава в границите на страната. Ако се спрем единствено на българското образование в сферата на информационните технологии обаче, смятам, че предпочитанията на всеки от тях се основават най-вече на личната им мотивация и плановете им за кариерно развитие, и по-точно на това колко бързо искат да се случи то. Решението им често е свързано с обкръжението им и/или с общуването им с кариерни консултанти. Не на последно място то е в тясна връзка и с финансовите възможности на семейството.
За частните образователни академии, каквато е и вашата, има популярно мнение, че по-скоро привличат тези, които искат да започнат работа като junior. Т.е. това е целеустремеността им…
Смятам, че подобен тип алтернативно образование не може да замени солидните основи, които дава висшето специализирано образование. Ако започнем да твърдим обратното, бихме обрекли индустрията на занаятчийство. Образователните програми, които разработваме, традиционно привличат хора, които идват, за да надградят вече полученото си ИТ образование с конкретни познания в специфична област. Прaктиката ни показва, че останалите просто не успяват да се справят с нивото и динамиката на материята, която залагаме.
Трябва да се признае, че има много хора, които се насочват към организациите, които визирате, разчитайки на по-бърза реализация, или гледат на тях като на възможност за преквалификация. Това са хора с техническа теоретична подготовка и опит, хора с инженерно образование. Те притежават начина на мислене, необходим за реализирането на един софтуерен инженер.
Кое е по-добро от двата типа образование?
Категорично академичното. То все още е най-доброто, но само в конкретни държавни ВУЗ-ове. Да, материалната база там е в ужасно състояние, атмосферата често е демотивираща и в същото време фактите показват, че по отношение на академичната подготовка студентите в държавните ВУЗове постигат най-високи резултати. Смятам, че една от основните причини държавните учебни институции да продължават да стоят зад най-силните кадри е това, че там все още работят преподаватели, които в известна степен са идеалисти и които не само съумяват да запалят интереса на младите хора, но имат и нужното експертно познание да ги подготвят последователно и теоретично за бъдещата им кариера. От друга страна, частните университети имат редица предимства. Едно от основните е леката комуникация, която не е обременена от бюрокрация и ненужни административни процеси. При работата с тях всяка инициатива се реализира много по-лесно и по-бързо, отколкото в държавните.
Кои са най-важните фактори за постигането на успешна кариера в софтуерния бранш?
Успешната ИТ кариера е резултат от различни фактори. На първо място е стабилната техническа основа, а тя в голяма степен идва от доброто образование. Да не забравяме и набора от изработени социални умения и лична мотивация. Обикновено успешната кариера не се случва в рамките на дни или месеци, а отнема време и усилия. Никой не вярва, че се става пълноценен лекар, инженер или икономист след 3-4-месечен курс? Ето защо е добре младите професионалисти да бъдат заредени с търпение и постоянство. И в колкото повече и по-сложни ситуации са склонни да се поставят – толкова по-добре за тях в дългосрочен план, защото трудностите зареждат с опит, гъвкавост и хладнокръвие.
Има ли профили, с които е по-лесно да започне човек без опит?
Дали една технология е лесна за усвояване или работа, е субективна преценка. Един млад човек може да започне своята ИТ кариера по различни начини, стига да е наясно с интересите си и да е готов да инвестира себе си, както и да разполага с добри преподаватели.
Като пример мога да дам инициатива на един от клиентите ни, коятo вече девет сезона подготвя кадри в съвсем нелекото и нетривиално направление, каквото е embedded програмирането. Въпреки сложната материя, интересът традиционно е голям, а участниците – мотивирани.
Какво привлича хората към ИТ сектора? Все пак доста студенти се отказват в първи, втори курс…
Много ми се иска основната им мотивация да е свързана със страстта им към технологиите. От друга страна, в момента нивото на заплащане в ИТ индустрията е може би най-високото в страната. Това неминуемо води до по-големия интерес към тези специалности. Личното ми мнение е, че с каквото и да се захване човек, ако мотивацията, която го ръководи, е само финансова, той няма да изгради устойчива и удовлетворяваща го кариера. В този смисъл, образование, избрано на основата само и единствено на финансовия стимул, но без нужната нагласа и умения, не би било добро решение.
А кои са качествата, които правят толкова ценни програмистите?
Един програмист е „ценен“ не само с експертното знание и опит, с които разполага. Неговата професионална „привлекателност“ в голяма степен се определя и от моментното търсене на пазара.
Колкото по-благоприятна е бизнес средата за ИТ компаниите в страната, толкова по-ценни кадри ще произвежда тя. България отдавна не е „нискобюджетна“ дестинация от гледна точка на разходите за труд и е редно да оправдаем ставките, които очакваме, налагайки качество на този труд.
От друга страна, за високо платените проекти са необходими добри специалисти. Така се връщаме обратно на темата за образованието и неговата устойчивост във времето.
Кои са най-високо платените позиции в ИТ сектора и как се стига до заплата от 10 000 лв.?
Счита се, че мениджърските позиции са най-добре платените. Сред тях са и тези на профилираните технически експерти, чиито компетенции в най-голяма степен носят добавена стойност за технологичните решения на дадена компания.
А как се стига до заплата от 10 000 лв.?
Със знания, труд, постоянство, желание за самоусъвършенстване.
Какви успешни стратегии може да се приложат за привличане на мотивирани кадри?
Предизвикателните проекти, както и културата и готовността на мениджърския състав да култивира благоденствието на служителите си, са това, което най-често задържа стойностните професионалисти. Финансовите стимули са все по-недостатъчен фактор.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
