Емилиян Кадийски е сред основателите на Враца софтуер общество, като същевременно, освен програмист е и преподавател по програмиране във Техническата гимназия във Враца.
Г-н Кадийски, вие преподавате на ученици, които са в зародиша на своето кариерно развитие. Каква е мотивацията в изучаването на програмиране сред Вашите ученици?
Паралелката стартира през 2015 г. и в началото бе популярна като “паралелката с компютри”. Следователно, на този етап не знаеш много за програмиране. Чуваш думата “компютри”, обичаш да играеш игри и се записваш. Все пак, с всяка изминала година се записват все по-ориентирани ученици. Както имат интерес към технологиите и към това, да са създатели на нещо свързано с компютър, така и от финансова гледна точка, популярната мълва, че програмистите взимат високи заплати е достигнала и до тях.
Интересно е, че доста хора се запалват по компютри, единствено от играенето на компютърни игри. А реално, програмирането е тотално различно от това да харесваш гейминг. Свързващото звеномежду двете е единствено сам по себе си компютърът…
Няма много общо, да. Не мога да обясня напълно защо така се получава. Може би някои от тях са искали да си направят компютърна игра и затова са започнали. Предполагам, това е и причината да има курсове за разработка на игри сред учениците, понеже това ги влече и е интересно. Правейки игри, също можеш да научиш основи на програмирането.
Казахте, че децата идват все по-ориентирани. Какво следва за тях след като завършат? Идват в София или стартират работа във Враца?
Въпреки, че сме професионална гимназия, което позволява след като завършиш да стартираш кариера, голяма част от учениците все още искат да запишат някъде висше образование. Ако са решили да се занимават с нещо извън програмиране, това е добър вариант, но тези, които искат да се занимават с ИТ, би трябвало да може директно да стартират кариера след завършване. В момента за 11 и 12 клас ние организираме практика във фирми – половината седмица са на училище, през другата половина са на работа във фирма.
Под формата на стаж?
Да, което е добра основа да натрупат опит, така че, след това когато решат и евентуално ако се харесат на фирмите, директно да продължат. Фирмите са базирани във Враца, така че е удобно за всички. Не се ли намаля образователният процес по този начин? Преди време пътят бе – средно, висше, стаж и чак тогава работа. Или стаж по време на висшето. Докато сега работата идва директно след гимназията и две звена биват прескочени. Можем да кажем, че това идва и от пазара и необходимостта му от още хора. Като цяло, тази практика със стартирането на кариера след средното образование не е нова, просто тук и слагаме ново име. Идеята е, че образованието трябва да отговори на нуждите на пазара в момента.
Какви насоки им давате, така че да постигнат една успешна кариера в дългосрочен план? В крайна сметка става въпрос за 18 – 19 годишни и едва ли са запознати с всички правила на пазара, който ги очаква.
Тази година направихме “иновативно училище”, което включва два часа седмично предмет Професионално ориентиране. Запознаваме учениците с възможностите за кариерно развитие и въпреки, че са паралелка Програмиране, ние си говорим и за всички други направлението на ИТ сектора. Също така им даваме различни тестове, чрез които те да разберат кои са им силните и слабите страни и какво ги влече, един вид – да намерят пресечната точка между нуждите на пазара на труда и своите интереси. Съветвам ги, особено тези в 8-ми и 9-ти клас, че трябва да имат поне три професии, в които да искат да се развиват. Да посещават събития, извънкласни занимания, за да могат, когато дойде моментът, да са максимално подготвени и когато завършват 12 клас, да са в позицията на избиране между тези две, три професии, които ги влекат.
Така че да не изгубят една или две години в пробване на различни неща?
Да. Така че да не си в ситуация на 12 клас и все още да не знаеш какво искаш да правиш.
Доста хора пък си вземат една година почивка след завършване на средното образование и я използват за кариерно ориентиране.
Да, това наистина е не лош вариант, но в България никак не е популярно. В чужбина се използва доста, докато тук и родителите оказват натиск, че трябва веднага след училище да продължаваш да учиш. А в днешно време професиите са все по-различни и разнообразни и има все по-голям избор, така че е много трудно да се ориентираш.
А има ли професия в ИТ сферата, която да е по-лесна за стартиране отколкото други?
Може да се каже, да. Например, софтуерно тестване, но не автоматично, а ръчно. За там се изисква сравнително малка подготовка.
Какво търсят фирмите в програмистите? Какви качества се опитвате да възпитате сред учениците, така че те да са конкурентноспособни на пазара и да бъдат търсени, желани?
Една от причините програмирането да е толкова популярно е, че работи в насока да направи така, че компютрите да изпълняват всички наши желания. Неслучайно последните години технологиите са във всяка една сфера и помагат. Те променят начина на работа на всяка една индустрия, защото заместват човешкия ресурс като умствени и други способности. Следователно, за да може някой да е добър програмист, се изискват техническите умения, свързани с писане на код. Трябва да знаеш за какво става дума. Но освен това, въпреки че се пренебрегва, уменията в комуникирането са от голяма полза. Трябва да знаеш, че като пишеш код, той трябва да е разбираем за четене, така че да може другите хора след теб, да се ориентират. Всички проекти са в екип и е важно да можеш да обясниш проблема какъв е, но и да разбереш кога има проблем. Широкото схващане е, че програмистите са по-затворени и некомуникативни хора, но е факт, че в процеса на работа има голяма нужда от soft skills. Т.е. колкото и добър програмист да си, ако не умееш да комуникираш, няма да ти се получи толкова добре.
Как се гради кариерата? Junior към Mid Level, после Senior… Зависи от времето, прекарано в една компания – например – работиш три години на едно място и ставаш Mid Level или е единствено въпрос на умения?
Не мисля, че е като функция на времето – колко прекарваш на дадено работно място, а по-скоро как го прекарваш, работейки като програмист. На един Junior му трябват доста напътствия и насоки от някой по-опитен. За Mid Level, би трябвало да можеш да се ориентираш сам в един комплексен проект и да знаеш как да подходиш, така че да се реализира.
Кога един разработчик може да стане Team Leader или Tech Leader?
Възможността да ръководиш екип и работата да е повече ориентирана с хора, е постижимо и преди Senior ниво. Може би по-специално за Project Manager, би следвало да си минал Senior…
Да си представим, че един програмист има 15 годишен опит, който не е натрупан в една компания, а в 10 или защо не – 15. Какво влияние има ежегодната смяна на компания и този програмист можем ли да кажем, че е Senior или по-скоро 15 години Junior?
Ако си в една компания, която разработва много нишов и специфичен продукт, то ти 15 години ще правиш едно и също. Това по-скоро би попречило на развитието. От друга страна, ако си бил в 15 различни компании, работейки по различни проекти, това би означавало, че доста си се развил и на всяко ново място надграждаш наученото, а не започваш от нулата.
А ако аз съм в позицията на седмата компания на този програмист, за седма поредна година, не би ли ми направило лошо впечатление, че той не може да се задържи във фирма и много често си сменя позицията?
Това вече би бил проблем на HR-ите и да, вероятно ще направи впечатление. Но тази практика в София обикновено е свързана с увеличение на заплатата, тъй като, когато сменяш една работа, можеш в следващата да преговаряш за повече. Иначе, може би не би я сменил. Това е инструмент, който повечето програмисти използват, за да си повишат стандарта на заплащане. Но това пак е проблем на HR-ите – да усетят каква е мотивацията на един човек да дойде в екипа и компанията.
Възможно ли е тази практика да има кармично последствие и в даден момент да се върне под формата на шамар зад врата за целия сектор?
Според мен има такъв вариант, но нямам достатъчно наблюдения, за да кажа със сигурност. Чувал как хора с повече опит да имат такива притеснения относно сектора. Може би наистина за тази сфера, особено в София, има какво да се желае, така че да се усмири малко и методите, които компаниите използват, за привличане на програмисти, да се преосмислят малко.
Ако погледнем на времето като на образователна инвестиция, вие какво бихте препоръчали, държавно или частно образование?
Много зависи от това, какво иска човек. Ако целта е просто работа, в случая на такъв глад за кадри като сегашния, тогава един курс от шест месеца е напълно достатъчен за старт. Но ако целта е малко по-висша и този човек не иска да е само работник-програмист, а да е инженер и да развива сложни процеси, то тогава има какво да се вземе от висшето образование, стига да е качествено. ФМИ е добър пример. Въпреки това, моят съвет към амбициозните ученици е да комбинират и двете. Бакалавър в СУ или друго място, комбиниран с практическите умения, които някоя академия може да им даде. В едното има повече практика, в другото повече теория. Получава се много добре, когато събереш двете.
Как се стига до заплата 10 000 лева? Има ли такива заплати, мит ли е, и ако има – кои са позициите, които ги позволяват?
Аз не съм стигал, но знам, че има такива. Средната заплата за ИТ сектора е над 3000 лв. Бих казал, че са редки случаите с 10 000 лв. и няма правилно отъпкана пътека как се стига до там. За хора, които имат около 3 години опит в качествена компания, може би е нормално да получават около 4000 – 5000 лв.. За 10 000 лв. бих казал, че най-вероятно са лидери на екипи и то в големи компании.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
