Добрите каузи са от жизненоважно значение за здравето на едно общество. В тях могат да участват, образно казано и малки, и големи. Всички са равни пред идеята за благородното дело, защото най-важни са хората, на които помагаш. “Дари храна, дари любов” е една такава кауза, в която привидно храната е на първо място, но всъщност, от най-голямо значение е носенето на радост. Това, че някой се е сетил за теб и това, че някой разбира твоите нужди. На вратата се тропа, отваряш и виждаш усмихнатите ученици от НПМГ… Разговаряме с Ваклина Стоянова, дванадесетокласничка от Националната природо-математическа гимназия и основно ядро в организирането на “Дари храна, дари любов”.
Разкажете за “Дари храна, дари любов”. Как започнахте да се занимавате с инициативата?
През изминалата учебна година се вдъхновихме от инициатива за подпомагане на хора от друга гимназия и решихме да направим същото и в НПМГ. С Вяра Иванова, която е от моя клас, организирахме събирателни пунктове в рамките на две дати през април месец. Тогава събирахме хранителни продукти от първа необходимост с по-дълъг срок на годност, защото всичко се случваше много бързо и не бяхме сигурни как ще протекат нещата и кога ще имаме възможност да доставим храната. Получихме голяма подкрепа от ръководството и от родителите ни, които ни помогнаха с превоза.
Тази година решихме да продължим инициативата, тъй като още в началото като обяснение кои сме ние, казвахме, че желанието ни е периодично да помагаме възрастни хора, които са в нужда – с по-ниски доходи или без роднини. Поради тази причина, ето че отново работим по тази инициатива, като дори стана по-мащабна, защото открихме помощ в лицето на Musal Soft, bTV, Монделийз, както и голям брой малки хора с големи сърца, така да се каже. Събрахме много хранителни продукти и през идната събота ще заминем, повтаряйки селата, в които вече сме били, защото както казах, искаме помощта да е периодична. Но се надяваме кампанията ни да се разрастне, защото много искаме да достигнем до нови хора и нови села. Знаем, че няма как да помогнем на всички и навсякъде, но стъпка по стъпка, започвайки от мъничко, се надяваме постепенно да се развием.
В момента се опитваме да приобщим по-малките ни съученици в гимназията, защото все пак сме 12-ти клас. Можем да организираме повечето задачи, но не искаме да сме отговорни за абсолютно всичко, искаме да вдъхновим по-малките да ни помагат.
По какъв начин намирате възрастните хора? Вписани са някъде или са в домове за възрастни?
Учениците, от които се вдъхновихме, ходят много край Белоградчик и Видин. Консултирахме се с нашия учител по география и решихме, че е добра идея и ние да се ориентираме към Северозападна България. Избрахме област Монтана и прегледахме общините, в които може да отидем. Основно се интересувахме от броя на жителите в селата, тъй като се стремим да обхванем села с възможно най-малко жители, едва ли не забравени от Бога. Не ходим в старчески домове, а в домовете на самите хора.
Свързваме се с местната управа, споделяме идеята си на кмет или кметски наместник, които ни ориентират с броя на хората, които според тях имат нужда от подпомагане. Все пак в по-малките места се познават, знаят си доходите и условията, в които живеят. Били сме в села от по 200-300 души, но и в такива от по 25. В тази насока искаме да благодарим и на тях, хората от управата, които се включват, защото те го правят за доброто на останалите от селото.
Вяра Иванова и Ваклина Стоянова
Къде се намират събирателните пунктове?
За тази година вече минаха, за съжаление, но ще се отворят отново през февруари, като ги позиционираме в нашата гимназия – НПМГ. Във Facebook страница ни обявяваме около две седмици по-рано за дните и часовете, но всичко се случва в рамките на НПМГ. Благодарим и на хората от ръководството, които все пак отделиха от пространството си, за да складираме продуктите, както и залата, в която се позиционират пунктовете.
Как направихте връзка с Musala Soft?
Това стана чрез нашия директор Ивайло Ушагелов, който ни свърза със Стефка Огнянова, PR на Musala Soft. Тя бе изключително мила и отзивчива, и каза, че много би се радвала да помогне, по какъвто и да е начин. Следователно те донесоха голямо количество храна, за което много им благодарим. Това, че голяма фирма ни подкрепя е важно за нас, тъй като ако всеки един човек каже на още един извън фирмата, това значи, че още повече хора ще знаят за нас.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
