Павел Ташев е основател на стартъп платформата StartupStage. Наскоро основава компанията DeepSource, с която разработва мобилни и уеб приложения.
Как започва работният ти ден?
Преди да започне работният ми ден си взимам душ и си правя закуска. Опитвам се да не бързам. Бързането създава стрес, а стресът пречи на работата. Понякога придружавам всичко и с чаша хубаво кафе. След като приключа със закуската, подреждам бюрото си и всичко, което ще ми е нужно за работния ден, като например: лаптоп, тетрадки, моливи, гуми, химикали, вода за пиене, телефон и т.н.
С какви проекти се занимаваш?
В момента работя по няколко проекта. StartupStage е платформа, свързваща предприемачи и стартъпи, които помагат на други стартъпи да подобрят бизнес концепцията, по която работят, както и да достигнат до акселераторски програми и потенциални инвестиции. Занимавам се с разработката на уеб приложението, което стои зад платформата, организация на събития и целия бизнес процес. DeepSource е компания, която основах преди няколко месеца. Основната ѝ дейност може да се опише като “аутсорсинг компания за разработка на мобилни и уеб приложения”. Моите отговорности в момента са намиране на клиенти, интервюиране на хора, писане на код и администрация на процесите във фирмата. Кодът, който трябваше да напиша наскоро, е свързан с автоматизация на процеса на комуникация с клиенти, тъй като исках да си спестя ръчна работа, която отнемаше твърде много време. Пиша и една трейдинг платформа, приложение на Java за автоматизирано търгуване на Forex пазари.
Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?
На бюрото си почти винаги имам следните неща:
(1) Лаптоп (2) Спринт тетрадка. Това е тетрадка със задача, засягащи конкретен проект, в която задачите са разбити на спринтове. Всеки един спринт трябва да бъде изпълнен в рамките на една до две седмици. Ако имам няколко проекта, съответно имам няколко такива “спринт тетрадки”. Преди време ползвах активно Jira и други инструменти за управление на задачи, но напоследък предпочитам старомодния начин – тетрадка и химикал. Установих, че твърде многото ползване на софтуерни инструменти всъщност води до по-ниска продуктивност и по-малко креативност. Мислил съм по въпроса и това, до което съм стигнал като извод, е че когато сме заобиколени от твърде много софтуер и устройства, това ни дава усещането за “свършена работа”. Ползването на хартия и химикал поне на мен ми дава фокус и конкретика. Трябва да подчертая, че този подход работи само ако разработвам нещо сам. За екипна работа е нужно да се ползват онлайн базирани инструменти.
(3) Тетрадка за скициране, защото често ми се налага да скицирам нещо. Затова имам една тетрадка, в която мога да драскам и пиша идеи на воля. (4) Бележник за дългосрочни задачи, в който са включени дългосрочни задачи за следващите няколко дни или седмици. Например “Работа по StartupStage”, “Интервю с човек Х”, “Среща с човек Y” и т.н. Ползвам Google Calendar за водене на някой важни задачи, но основното плануване правя в хартиен бележник. Всичко това отново, поради същите причини – технологиите понякога водят до по-ниска продуктивност. (5) Моливи, гума за триене, острилка, химикали, линия. Докато пиша, скицирам или планувам е важно да се ползват цветове, и различни инструменти. Визуалното дава яснота.
(6) Чаша за вода и шише с вода. Пиенето на вода е доста важно. Гледам да не го пропускам, защото работата пред компютър създава лоши навици. (7) Телефон и зарядно. Ползвам телефона за четене на имейли, тъй като имам няколко пощи и следенето им на телефона е доста по-лесно. (8) White board. Освен всичко изброено имам и един малък white board (бяла дъска, на която мога да рисувам с маркери). Бялата дъска е особено полезна за екипни срещи, защото идеите не са “закопани” през девет папки в десета. На никой не му се налага да търси, а това изморява. Вместо това идеята е начертана и всеки, който е в стаята може да види нагледно всичко. Мисля за бялата дъска като за “Общата памет на екипа”. Някой ден мисля да си купя огромна дъска, колкото една стена. Повече пространство означава, повече място за разгръщане на идеи. В обобщение искам да добавя, че с времето съм ограничил софтуерните и хардуерните инструменти до възможен минимум. Ограничаването им води до по-малко Push Notifications, по-малко неща, които трябва да проверяваме всеки ден. Колкото и простичко да звучи, всъщност това покачва продуктивността.
Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?
По отношение на програмните езици съм самоук. Ще опиша някой от тях и как точно съм ги научил. PHP – Започнах да го уча през php.net. Докато го учех, започнах собствен проект, за да изпробвам наученото. След това купих няколко книги от книжарницата. Накратко научих го през интернет, книги и директен опит с разработка на приложения. JavaScript – интернет и книги. Python – книги, които купих от Amazon и уроци, които закупих от Udemy. И Java – обучителни материали в интернет и курс в Udemy.
Как премина интервюто ти за работа в компанията, в която работиш?
В момента работа на пълен работен ден за малка английска компания. Интервюто се състоеше от два етапа, техническа задача и среща с изпълнителния директор на компанията. Задачата беше да вдигна уеб приложение с Back-End и Front-End част. За Back-End трябваше да ползвам PHP и да напиша базов PHP framework, комуникиращ с база данни. За Front-End трябваше да ползвам BackboneJS (JavaScript framework). По спомен вдигнах всичко за 4 дни, през това време работих на друго място и трябваше да правя всичко след работно време. Следващото интервю беше среща с изпълнителния директор на компанията на по чаша бира в лобито на един хотел. Няколко дни след срещата получих покана да отида в Англия и да работим заедно.
Имаше ли въпрос, който те затрудни? Какъв беше той? Как би отговорил днес?
Конкретно за последното интервю, на което съм бил нямаше въпрос, който да ме е затруднил.
Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа? Защо?
Ако разделим интервюто условно на два етапа – техническо интервю и интервю за опознаване на кандидата, това означава, че по време на разговора с кандидата не е необходимо да го питам технически въпроси (с някои изключения). В този ред на мисли това, което ще искам да разбера, е какъв е като човек. Не се сещам за конкретен въпрос в момента, но знам в каква посока ще е въпросът или въпросите.
От опита си през годините, водейки интервюта и работейки с хора, съм научил едно нещо. Най-важното е човекът да има лични качества. Всичко останало идва с времето и положените усилия. Ще дам пример за някои лични качества – да държи на думата си т.е. като каже нещо да го направи; да умее да поема отговорност, т.е. ако е “сгафил” да може да го заяви; да уважава хората около него и да не е надменен; и т.н. Професионалните умения са важни, но личните качества са фундаментът за формирането на добър екип. Затова бих задал въпроси, с които да опозная човека.
Имаш ли интерес към даден спорт?
Нямам постоянно влечение към конкретен спорт, но ако ми се отдаде възможност бих играл тенис. Харесвам динамиката и това, че се изисква доста движение и бързи реакции. Понякога ходя на плуване и карам колело. Но нито едно от изброените по-горе не е нещо, което правя постоянно. Посещавам фитнес залата няколко пъти седмично, където правя силови и кардио тренировки. След тренировката обичам да завърша със сауна ;). Отразява ми се доста добре след работен ден пълен с много задачи.
Какво четеш за разпускане?
В момента чета “Крадецът на време” от Тери Пратчет, “Мисленето” от Даниъл Канеман и “Принципи” от Рей Далио. Книгата “Мисленето” е доста интересна, защото се обсъжда въпросът как точно функционира човешкият мозък от гледна точка на неврологията и психологията. Книгата “Принципи” е четиво за предприемачи и я намирам за доста интересна. С голямо желание мисля скоро да започна и “А дали не е В12?”, в която се обсъждат следствията от дефицит на витамин Б12 в човешкия организъм.
Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?
Имам два основни подхода да реша един проблем, бил той когато пиша код или когато трябва да взема друго професионално решение. Първият подход е да отворя книгите или статии в интернет и да прочета за решения и подходи. Вторият подход е да говоря с някого. Брейнстормингът е чудесен начин човек да излезе “извън кутията” и да види нещата от друг ъгъл.
Как се справяш с концентрацията в работна среда?
Винаги правя предварително планиране на задачите, които трябва да се свършат. Предварителното планиране създава условията за фокус. Също така се опитвам да огранича броят на задачите до 3-4 на ден. Мултитаскингът не е полезен за продуктивността и го избягвам.
Какви са твоитe хобита?
Хобито ми е да създавам проекти и да ги развивам. В момента хобито ми е StartupStage. Може да се каже, че хобито ми дава удоволствие и е това, което работя.
Кои са любимите ти сайтове/книги на технологична тематика?
Обичам да чета статии в Medium.
Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?
Напоследък посещавам събитията, организирани от Ratio. Особено интересно беше събитието за квантовите компютри, предвид че съм завършил “Квантова eлектроника”. Мисля ,че тези събития са полезни, заради две причини. Първата е, че засягат теми, които ще стават все по-актуални – изкуствен интелект, квантови компютри. Познаването на тези теми е важно за правилния анализ на тенденциите, на които ще сме свидетели през следващите години и десетилетия. Втората причина е, че организирането на такива събития могат да бъдат хъб и вдъхновител за хората да стартират технологични стартъпи, нещо от което специално в България имаме нужда.
Къде си се представяш след 5 години?
Имам голямото желание да развия StartupStage и други проекти. Процесът по създаването, управление и реализирането на идеи ми доставя истинско удоволствие. След пет години си се представям като успешен предприемач, който посвещава цялото си времето на това любимо занимание.
Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?
“Програмиране = ++Алгоритми”.
Кои са нещата, които обичаш в своята професия?
Обичам процеса на създаване. Появяването на идея, нейното обсъждане, начертаване, планиране, изработка и визуализиране в нещо реално. Целия този процес бих описал като “Създаване”. Обожавам този процес.