4 декември, 2024

Преди 5 години Чарли Герард се научава да програмира и натрупва ключови знания за 12 седмици. Днес тя е популярна в Twitter като момичето, което успява да създаде един любопитен проект, който контролира UI на уеб страница със силата на мисълта. Чарли разказа за DevStyleR как разработва проекта си!

Чарли, как започна да програмираш и по какви проекти работиш в момента?

Научих се да програмирам на “coding bootcamp” преди около 5 години. Тогава научих HTML, CSS, Vanilla JavaScript и Ruby за 12 седмици. Оттогава съм работила в няколко компании, където съм се сблъсквала с различни технологии и различни начини на работа. През годините също съм се включвала и в странични проекти, с технологии, които не ми се е налагало да използвам в работата си.

На работа съм част от екипа, отговарящ за изграждането на front-end на продукт, наречен “Jira”. Частта, върху която работя, използва съвременни тулове като React.js, CSS в JS, Storybooks.

В свободното си време създавам прототипи, използвайки различни видове технологии като машинно обучение, хардуери, web Bluetooth, 3D в браузъра и въобще всичко, с което ми се експериментираше.

Всички говорят за твоя UI проект, който се контролира със силата на мисълта – как успя да го разработиш? 

За да изградя своите интерфейси, които да се контролират от ума на човек, купих мозъчен сензор “Emotiv Epoc”. След това изградих собствен JavaScript framework, основан на техния C++ SDK.

Когато купих сензора, нямаше JavaScript тул за него, който да използвам, затова сама си направих един. Така дадох възможност на много дивелъпъри да експериментират с този тип технология, без да има нужда да изучават нов език като C++ или Java. За целта използвах техния C++ SDK и създадох приставка за Node.js.

Този framework позволява да си взаимодействате със сензора в JavaScript (Node.js) и да получите данни за движението, мимиките и командите, идващи от мозъка ви. Щом разполагате с тази информация, може да зададете каквато поискате интеракция, например да управлявате устройства като дронове или интерфейси на уеб страници, уеб VR игри и подобни.

 

За кои части от проекта използва “библиотеки” и за кои направи сама всичко от нулата?

За да изградя JS framework, използвах официалния Emotiv C++ SDK  и след това създадох Node.js приставка, чийто код написах от нулата.

След това организирах различни експерименти, които изградих чрез библиотеки като Three.js, за да контролирам 3D сцената с ментални команди в самия браузър, както и Johnny-five (“the JavaScript Robotics & IoT Platform”), за да контролирам някои Arduino компоненти в JavaScript.

За мен главното предизвикателство при разработката на framework-a беше в това, че не знаех нищо за C++. Трябваше да задълбавам в SDK, за да разбера как работи и да напиша JS framework-a около него. Доста време ми отне, за да го накарам да заработи.

От колко време за обучение се нуждае софтуера, за да се „приспособи“ към нов човек и да изпълнява неговите мисловни команди?

Преди да използва framework-а ми, потребителят трябва да изтегли софтуер на Emotiv, за да направи запис на мозъчните си вълни и да обучи алгоритъма на команди. Този софтуер ви позволява да изберете определени свои „мисли“ – команди, които след това можете да обучите за 8 секунди/всяка. Можете да го направите веднъж или пък няколко пъти, ако искате. След като приключите с етапа на обучение, разполагате с потребителски файл, който се запазва и може да бъде зареден във вашето приложение, така че framework-ът може да сравнява live данните с данните за обучение на потребителя.

Използваш ли специален хардуер?

Главно използвам Emotiv Epoc сензор, но има и други налични мозъчни сензори. Също така съм експериментирала с Neurosky и наскоро купих Open BCI устройство. Знам, че работи и с Muse headset, както и за едно ново устройство – “Notion”.

 

 

Случвало ли ти се е да се представиш катастрофално на събитие?

Мисля, че един от първите пъти, когато се опитах да демонстрирам опитите си с мозъчния сензор на сцена пред публика, абсолютно нищо не се получи. Този вид демонстрации на живо могат да бъдат изключително сложни, тъй като състоянието на ума ви не е същото, както когато тренирате устройството си в по-тиха и по-малко стресираща среда. И все пак, публиката беше много подкрепяща, но аз останах много разочарована от себе си, защото с нетърпение очаквах да покажа на хората, че е възможно да се изгради интерфейс, свързващ мозъка и компютъра с уеб технологиите.

След този случай съм правила същото представяне няколко пъти и демонстрациите минаха по-добре!

 

 

Какви са бъдещите ти технологични планове?

Честно казано, не знам! Имам няколко идеи за странични проекти, по които съм започнала работа, но все още не касят нищо конкретно. Това, което за мен е от най-голямо значение, е постоянно да научавам нови неща!

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Тагове: , , , , , , , , , , , ,