Механични продукти с висока социална стойност се разработват в България. Зад един от тях стои компанията iRise Mechanics. Технологичният екип на компанията, който се занимава с изработката на механични устройства, се състои от трима – Данаил Иванова, който отговаря за софтуерната и хардуерната поддръжка, Димитър Ортаков, който отговаря за механичния дизайн и функционалността на устройствата и Димитър Дулев – промишлен дизайнер. Те ни разказаха повече за проекта Omnibot и как са се запалили по механиката и роботиката.
Как се запалихте по роботиката и механиката? Как се събрахте като екип?
Данаил Иванов: Моята история започна още преди 10 години, когато бях направил първите стъпки в направата на кинетични арт инсталация. Това са арт елементи, които се движат в пространството, програмирани в точно определени модели и движения.
Димитър Ортаков: Аз не се занимавам конкретно с роботика. Изработвам механични системи. По този проект ме запали Любомир Василев. Той сподели с мен, че има идея да се направи такова устройство и аз реших, че познанията и уменията, които имам в областта на механиката, са напълно достатъчни. Занимавал съм се с автомобили, специални устройства и машини, свързани със специалните ефекти в киното.
Димитър Дулев: Аз съм се запалил по най-различни неща и този проект е едно от тях. Работил по външния вид на много изделия. Работихме по колелата, по проекта, а сега се занимавам с външния вид на цялата изработка, съобразявайки се с компонентите на другите двама колеги.
С какви компоненти е направен Omnibot? Как го сглобихте? Къде ги намерихте тези части?
Димитър Ортаков: Устройството е изцяло разработено от алуминиеви материали, които са т.нар. заготовки – стандартни материали. Всички детайли по него относно механиката, механичната конструкция, които представляват стръмно шаси, задвижки и др. са изработени от наши собствени машини. Самата конструкция на изделието и начинът, по който е проектирано, са съобразени с нашите възможности. В момента сме в етап на проектиране за изделие, което може да влезе в производство. Останалата част от изделията са стандартни. Двигателите, които са безчеткови, са от ховърборд, тъй като да можем да бъдем максимално бързи в реализацията на това устройство и да кажем, че концепцията ни работи, се спряхме на неща, които могат да бъдат купени на българския пазар. Те са на някаква нормална стойност. Адаптирали сме ги, така че да ни свършат работа. Голяма заслуга тук има Дани, който успя да управлява тези безчеткови двигатели, за да свържат доста сложно системно управление на колелата. Тези колела са малко компромисни и са направени да бъдат зададени с много малък диаметър. Не са направени за настилките, които предлага нашата страна. Това са много големи неравности и доста бабуни, които колелата преодоляват малко по-трудно. Новите колела, които разработваме, ще бъдат с по-висока проходимост.
Данаил Иванов: Моята идея беше да напиша програмата, с която да се програмира контролера, който да изпраща към тези драйвъри посока и скорост. Имахме доста премеждия, тъй като започнахме с едни драйвъри, дори първоначално използвахме платки от ховърбордите, които аз успях да ги хакна и използвах външен контролер, вместо да използвам жироскопната системи на самите устройства. Това не се получи заради бъг в процесорите и в един момент те започнаха да се движат с максимална скорост. Все пак проверихме за други драйвъри, които като големина, много ни подхождаха. Проблемът при тях беше, че горяха ужасно много. Накрая си взехме професионални индустриални драйвъри. Както се казва – “Заспа”. В бъдеще имаме доста насоки за подобряване на тези драйвъри и ще ги направим още по-добри. Специално за Omnibot създадохме контролер и платка. Общо взето създадохме стандартни компоненти за направата на нестандартен контролер.
Димитър Дулев: Съобразено с машините, с които разполагахме и дизайнът трябваше да е съобразен с тази машина за огъване на плоскости. Изрязохме от алуминиеви листа контур, за да получим вида на устройството.
Как се става механик или инженер, каквито вие сте станали? Какви качества трябва да има?
Димитър Ортаков: Ако човек иска да се занимава с конструиране и проектиране на машини, според мен това е талант или нещо, което трябва да е заложено в него. Работата не е благодарна и не носи някакъв респект. Това трябва да ти носи духовно удовлетворение. Колкото по-сложен е един казус, който трябва да бъде решен чрез механична система, все повече се забавлявам. Поради тази причина голяма част от нас толкова години се занимаваме с това, защото ни доставя удоволствие. Според мен човек се ражда с това. Всеки инженер трябва да има общи познания в сферата на електрониката и да следи какво се случва там като развитие. Защото до преди 10 години микроконтролери, с които се управляват с такава лекота като Arduino и Raspberry Pi бяха нещо фантастично. Това бяха едни супер скъпи системи, огромни и трудни за прилагане. В тази област бумът е толкова голям, че всеки интелигентен и интуитивен човек, който има желание да направи нещо с малко усилия и много четене, може да го постигне. Времето е такова – роботи се правят с лекота!
Данаил Иванов: В моята област най-важното е да се знае как функционира един микроконтролер, как може да се програмира и задължително езици като C. Трябва да се знаят всички подводни камъни, които могат да изникнат. Защита и предпазване на кабелите от смущения и влияние от високи токове като напр. от 40 до 80 А. Казвам ги всички тези неща, защото при нас имаше изгорени диоди и т.н. Но човек трябва да може да предвижда проблемите, които е възможно да изникнат. Това е от гледна точка на електрониката.
Димитър Дулев: Важно е да отбележим, че всеки от нас разбира или поне има представа от какво се занимават другите двама. Всеки от нас се съобразява от изискванията на останалите.
Какви са проектите, които искате да направите, но все още еволюцията ви спира да ги осъществите?
Димитър Ортаков: Аз лично си мечтая и продължавам да си мечтая за две неща, които искам да направя. Едното е в сферата, в която искам да помогна много на хората. Това е изцяло олекотен и много силен екзоскелет. В момента Sony го разработват и имат доста добри постижения за три години. Смятам, че може да се постигнат много добри резултати. Второто е, което супер много ме изнервя, че автомобилите все още се търкалят по колела на пътищата. Това не трябва да е така. Трябва да се движат по въздуха без да имат контакт със земята. И ще има повече трева, зеленина и всичко останало по пътищата. Това е, което искам да направя, ако успея.
Димитър Дулев: Моята идея е да помогнем в разработката и направата на протези, които да бъдат управлявани с мисъл. Има доста разработчици в тази област, но не ни пречи да си мечтаем в тази насока.