#DailyRoutine: Стефани Николова, Scalefocus
Денят на Стефани Николова е пълен с интересни ситуации, особено на работното място. Тя е софтуерен инженер в Scalefocus и обича да разнообразява с новите места за хранене. Тя разкрива една много мрачна тайна за себе си. :о
Как започва работният ти ден?
Работният ми ден винаги започва с музика и чаша кафе!
С какви проекти се занимаваш?
Най-добрата част е, че в Scalefocus съм имала възможността да работя по разнородни проекти, както откъм технологии, така и екипи. В момента съм фокусирана да работя по голям проект за платформа за поръчки. Мащабът на проекта наистина ми позволява да развия допълнителни умения и да надградя стари такива. Екипът е страхотен и може би най-добрият, с който съм работила до момента, което значително допринася за приятната атмосфера и работен процес. Като допълнение, от скоро поех ролята на ментор на двама колеги, и също така се включвам в интервюиращия процес на нови кандидати за работа. От малкото опит мога да кажа, че и от другата страна на стола не винаги е толкова лесно. И понеже явно ми е било скучно, както се изрази ръководителят на отдела ми, преди няколко месеца, заедно с още двама колеги, се включих в създаването на приложение, което има цел да асистира в ежедневието хора с говорни дефекти. Цялото това преживяване беше част от Robotics’ Challenge състезание, организирано от Скейл Фокус, в което решихме да се включим. Тук е моментът да благодаря на хората, които повярваха в нея и победата ни донесе възможността да посетим меката на софтуерното инженерство – Силициевата долина. Накратко, старая се да бъда проактивна и да разнообразявам работния си ден и така на практика никога не ми доскучава :))
чашите за кафе – “big fan“
Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?
Освен стандартната „екипировка“ нужна за работните ми задължения, на и около бюрото ми човек винаги може да намери доста различни и интересни неща. Старая се то да бъде подредено, но ако трябва да съм напълно честна, понякога цари един малък хаос, който аз вярвам, че владея. По един или друг начин всяко едно от нещата правят мястото уютно, а някои от тях често ме карат и да се усмихвам, като например снимките с колеги, които държа на поставка. Неизменна част от картинката е тефтер. Обожавам да си записвам всякакви неща и в различни цветове, което може да се съди и по наличието на дузината цветни химикали в моливника. Относно чашите за кафе – “big fan“ и затова имам поне четири, но не бих казала, че мога да отлича една сред тях.
Имаш ли интерес към даден спорт?
Не. Ха-ха. Мисля, че по-кратък и ясен отговор не бих могла да дам. За добро или за лошо, спортът не е част от ежедневието ми… или от живота ми като цяло. Макар и да съм пробвала през годините различни спортни занимания, нито едно от тях не е успяло да ми грабне интереса до толкова, че да продължа. А и понякога, като се замисля колко непохватна мога да бъда, може би е за добро.
Какви програмни езици използваш? Къде си ги научила?
Като един типичен програмист от „предния край“, бих могла да кажа – JavaScript for the win! В последните си два проекта съм се съсредоточила в разработването на уеб приложения с Angular и като част от текущия проект, паралелно разработвам и custom WordPress тема, което внася допълнително разнообразие, на което се радвам.
Каква литература четеш за разпускане?
Обикновено чета по няколко книги наведнъж, защото винаги има по няколко, които нямам търпение да започна. Опитвам се да ги подбирам така, че поне да бъдат различни жанрове, за да не настане пълно объркване. Например в момента чета три книги, едната от които е „Четири след полунощ“ на любимия Стивън Кинг. „Черни дупки и бебета вселени“ на Стивън Хокинг е представителят на научната литература, а „Скандинавска митология“ на Нийл Геймън допълва картинката с комбинацията от митове и художествен елемент.
Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?
Винаги, когато добрият стар интернет не може да бъде от помощ, решение или съвет откривам в колегите си. Знам, че мога да разчитам на тях във всеки един момент, както да ми помогнат, така и да ми кажат, когато бъркам.
Как се справяш с концентрацията в работна среда?
В началото беше малко трудно да се абстрахирам от шума и разговорите около мен, но с времето толкова свикнах, че сега не мога без тях. А когато наистина искам да се откъсна, слушалките са най-добрият ми приятел. Противно на очакванията, може би, музиката ми помага да се фокусирам и да мисля само върху конкретната задача
„…десерти – те определено са ми слабост…“
Какви са ти хобитата след работа?
Харесва ми да пробвам нови места за хранене. Особено бургери. Мисля, че почти няма място в София, което да предлага бургери и не съм посетила. Освен това съм и голям почитател на киното, така че това също е едно от редовните ми занимания. Като допълнение на яденето, мога да добавя и готвенето. Особено десерти – те определено са ми слабост. Веднъж на няколко месеца с приятелят ми, който също е кулинарен почитател, посещаваме готварски курсове и след това на приятелите ни им се налага да бъдат опитни зайчета на нещата, които приготвяме. Случва се и колегите също да попаднат в това число. И не на последно място сред нещата, които обичам да правя, е да изработвам ръчно разни неща, предимно обеци, отново в ярки и различни цветове, за себе си. За съжаление, напоследък не ми остава много време и това ми хоби е останало на заден план.
„…изработвам ръчно разни неща, предимно обеци, отново в ярки и различни цветове…“
Помниш ли първия си работен ден? Как беше интервюто?
Ясно си спомням първия си работен ден и колко бях стресирана. Беше преди около две години и половина, първата ми работа в сферата на програмирането като стажант. Същевременно беше и много вълнуващо. Да имам собствено място, да бъда заобиколена от много други хора, които харесват да правят същото като мен и както постепенно разбрах, споделят и други общи интереси. Така намерих нови приятели, които си останаха такива и дори след като професионалните ни пътища се разделиха.
Колкото до интервюто, за мен беше нов и вълнуващ процес. Протече на два етапа, като всеки един от тях ме остави с приятно вътрешно усещане, което беше и една от причините да избера Скейл Фокус.
Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?
Наскоро посетих конференцията DevReach. Хубавото на подобни събития е, че обикновено има за всеки по нещо, запознаваш се с новостите в индустрията, споделят се добри практики и завързваш нови професионални контакти. А след това имах възможността в кратка обучителна сесия да разкажа на колегите, които нямаха възможност да присъстват, най-интересното от конференцията и се надявам да съм запалила интерес за някоя нова технология в поне един от тях.
Къде си се представяш след 5 години?
Като се замисля, преди 5 години не си представях себе си, където съм сега, което никак не значи, че съжалявам. Затова и не се ангажирам с това да си изграждам нови представи. Разбира се, в общи линии се стремя към това да се развивам лично и професионално. Както и се надявам да продължавам да пътувам и да съм посетила дестинациите, за които винаги съм мечтала.
Кога кодиш – през деня или през нощта?
През деня, през нощта… не бих казала, че имам строго определено време, но преобладаваща определено е дневната част. Вечерите предпочитам да отделям за време с любимите хора и за нещата, които ме разтоварват.
Имаш ли домашен любимец? Как се казва той?
Радвам се, че този въпрос е последен, защото може би тук щях да изгубя голяма част от аудиторията. Хората, които ме познават, знаят, че не обичам животните, но това не ме прави по-малко любящ и добър човек. Да, получавала съм, дори такива обвинения! :))
