Проучването е проведено в периода 1 – 8 септември тази година и в него са участвали 11 410 служители на възраст 18 – 65 години от България, Румъния, Молдова, Гърция и Унгария. От 11 410 респонденти, 6 082 са и родители.

Около 49% от българските служители посочват, че последната им почивка без работни ангажименти е била тази година, а 12% твърдят, че никога не са работили по време на почивка. От друга страна, 20% от служителите казват, че последната почивка, през която не са работили, е била преди 2 – 5 години, 8% – преди повече от 5 години, а 10% – че винаги са работили на почивка. За сравнение, на регионално ниво молдовските служители са тези, които работят най-много в празнични дни – 22% от тях са работили на всички празници досега. От друга страна, гърците са най-малко склонни да се отпуснат по време на почивка – само 51% казват, че успяват да забравят за работата през този период.

78.08% от българите са ползвали отпуск това лято, а от останалите близо 22%, около 4% планират да почиват през следващите месеци. Процентите на тези, които са почивали през лятото на 2023 г., са сходни на регионално ниво и варират от 75% (Република Молдова), до 83% (Унгария).

Що се отнася до продължителността на отпуската им, 24% от българските служители са ползвали отпуск между 5 и 9 работни дни през това лято, 15% – по-малко от пет работни дни, 18% са поискали отпуск за десет работни дни, а 10% – за 15 работни дни. Отпуск от 5 до 9 работни дни е поискан най-често в България и Румъния, в Молдова повечето служители са ползвали отпуск за повече от 15 работни дни (31% от анкетираните), а в Гърция и Унгария повечето служители са избрали по-малко от пет работни дни (22% в Гърция и 24% в Унгария).

Как работят служителите в региона, когато са в отпуск?

49% от служителите в България са заявили, че колегите и ръководителите им са се свързвали с тях по време на отпуск за решаване на различни работни задачи и те са се опитали да ги решат. 12% са заявили, че са се свързвали с тях, но са обяснили, че не работят по време на отпуск. На регионално равнище служителите от Република Молдова най-често са обект на контакт по време на отпуск, за да решат работни задачи и 56% са направили това.

В сравнение с другите пет държави, у нас е най-ниският процент на служителите, които проверяват служебната си електронна поща по време на почивка – 52%. Република Молдова е на другия край на скалата – 72% от служителите там проверяват работния си имейл докато почиват.

“Проучването ни показва данни за една тенденция, ускорена от пандемията, която на английски език се нарича workation – навикът да се работи в почивката. За работещите на свободна практика това е начин на живот, същото важи и за тези, които наистина харесват това, което правят или се чувстват по-комфортно да се справят с определени работни ситуации, когато са в отпуск, вместо да имат пълна входяща поща, когато се върнат в офиса. Но всеки 5-ти румънски служител е притеснен от ситуацията, защото тази практика се е превърнала в навик в компанията, в която работи, което е обезпокоително. Проучването ни показва също, че около 45% от служителите в България са разговаряли с ръководителите си и проблемът е бил отстранен. Затова е важно служителите да говорят без страх, а работодателите да търсят решения, които да позволят на хората наистина да имат баланса между работата и личния живот, който всички искаме” – съветва Костин Тудор, главен изпълнителен директор на WhereWeWork.

В същото време 31% от българските служители вземат лаптопите си по време на отпуск, за да са сигурни, че могат да се справят с всякакви ситуации, възникнали на работното място. Този процент е 53% в Република Молдова, 46% в Гърция, 36% в Унгария и 31% в Румъния.

18% от българските служители работят в отпуск, защото наистина харесват работата си

Около 36% от българите се притесняват да работят в отпуск, дори ако това се случва рядко, а 31% не се притесняват, ако се случва от време на време. Около 14% са притеснени, защото работата в отпуск се е превърнала в практика в компаниите, в които работят, а 18% не се притесняват да работят в отпуск, защото наистина се наслаждават на това, което правят, като казват, че за тях няма ясна граница между работата и почивката.

В регионален план в Унгария е най-голям броят на служителите (33%), които са недоволни, защото работата в отпуск се е превърнала в навик в компаниите, в които работят. От друга страна, в Гърция най-много служители са недоволни от това, че работят в отпуск, въпреки че това се случва рядко (52%).

Що се отнася до навика да се работи в отпуск, 45% от българските служители посочват, че проблемът е бил решен след разговор с техния ръководител, а 23% планират да обсъдят темата. От друга страна, 20% от българските служители казват, че са разговаряли с ръководителите си, но ситуацията не се е променила, а 12% от анкетираните открито заявяват, че се страхуват да говорят по този въпрос с ръководителите си. В Гърция е най-голям процентът на служителите, които не са получили разбиране за ситуацията (24%), а в България е най-голям процентът (45%) на служителите, които смятат, че ситуацията се е подобрила.

8% от работещите родители в България са изпълнявали служебните си задължения с децата си вкъщи и не са отишли на почивка. В Молдова този процент достига 25.

От 11 410 респонденти в петте държави 6 082 са и родители, а около 41% от българските родители казват, че по време на лятната ваканция на децата си са работили с тях от дома и са ходили заедно на почивка. Около 38% са изпращали децата си на извънкласни занимания за няколко седмици, а през останалите седмици децата са участвали в други дейности (напр. ходили са при баба и дядо, на градски лагери или на почивка за цялото семейство). Процентът на заетите родители, които са работили с децата си от вкъщи и дори не са успели да отидат на почивка, е най-висок в Молдова – 25% от анкетираните.

Що се отнася до управлението на времето на децата по време на учебната година, 25% от работещите родители в България заявяват, че ще работят с децата си от дома, 33% разчитат на членове на семейството, а 40% са избрали занималня. Република Молдова се откроява с най-висок процент на получаващите помощ от семейството – 72%, а в България е най-голям процентът на родителите, които водят децата си на извънкласно училище – 40%.

Сред тях са нови технологии за следващото поколение електромобили, продукти за асистиране на водача, интелигентни дисплеи от ново поколение и интегрирани решения за оптимална мобилна свързаност на автомобила и сигурност при шофиране.

За първи път инженеринговата дейност на Visteon за Европа ще се ръководи от представител на българския център, което е и прецедент за индустрията у нас. Признанието е отражение на дългогодишната инвестиция на компанията в разрастването и значението на технологичния център в България, както и висока оценка за експертизата и приноса на местния екип на глобално ниво.

„Наблюдаваме еволюция в автомобилната индустрия днес благодарение на няколко основни и мащабни тенденции – електромобилност, автономно шофиране и софтуерно дефинирани автомобили. Европа до голяма степен диктува тези тенденции, голяма част от автомобилите на бъдещето се създават именно тук. Затова за мен е чест, предизвикателство и със сигурност огромна отговорност да ръководя и развивам инженеринговата експертиза на Visteon в европейския регион. Щастлив съм, че екипите ни активно се разрастват, а като българин не мога да не се гордея с факта, че у нас сме първата технологична компания, която вече работи и по продукти за бъдещите електромобили, и създава уникални за пазара специалисти в тази област“,
споделя Велизар Димов.

Отговорностите на Димов включват и управлението на разрастващите се инженерингови центрове в България и Румъния. Технологичните екипи на Visteon са ключов партньор на лидерите в индустрията, като подпомагат трансформацията в съвременните автомобили по отношение на дигитализация и електромобилност.

Велизар Димов е лидер с над 20 години опит в сферата на автомобилните технологии на местно и международно ниво. Присъединява се към Visteon през 2004 година, като в професионалния си път до момента ръководи разработването и тестването на редица пилотни и иновативни софтуерни продукти за най-големите автомобилни производители в света. През годините Димов надгражда и разраства мащаба на отговорностите си – ръководи инженеринг екипи от над 800 специалисти в Европа и Азия, като има ключова роля в изграждането на технологичния център на Visteon в Румъния.

Оглавява тестването и валидацията на всички продукти, които компанията разработва на глобално ниво и взима ключово участие във внедряването на DevOps процеси и автоматизации за Visteon в световен план.

Притежава магистърска степен по „Компютърни системи и технологии“ от Техническия университет в София и магистърска степен по „Бизнес администрация“ от Шефилдския университет във Великобритания.

За да отговори на нуждите на компаниите от частния и публичния сектор, опериращи в редица критични индустрии, групата създава още един център за киберсигурност в Централна Европа, в допълнение към тези в Хърватия, Румъния и Полша. Тази стъпка е и в съответствие с наскоро представеното решение за сигурност, Atos OneCloud Sovereign Shield, с което клиентите могат да подобрят нивото на контрол и управление на своите данни. 

„С увеличаването на нашите клиенти в Европа, включително и в България, за нас беше естествено решение да открием своя следващ център за киберсигурност именно в София, където вече имаме чудесен екип от дигитални експерти“, каза Крис Море, Старши Вицепрезидент Киберсигурност в Атос. „Атос е лидерът в  Европа, предлагащ услуги за киберсигурност. Новият ни център ще осигурява ключови услуги за сигурност за нашите клиенти в региона и имаме амбицията да разрастваме локално своя бизнес дори още повече.“ 

В центровете за киберсигурност на Атос по целия свят се обработват над 31 милиарда инцидентна дневно. Новият център в София ще предлага пълна гама от услуги за кибер защита, включвайки мониторинг, анализ на инциденти и други, използвайки изкуствен интелект и machine learning, за по-прецизното установяване на проблеми и тяхното бързо разрешаване. 

Глобално Атос специалистите, които са заети в сферата на кибер услугите са над 6000.  С отварянето на новия център Атос очаква да наеме над 50 специалисти в областта на киберсигурността в София до края на 2022 година. Предвижда се центърът да увеличи своите служители до 300 в следващите няколко години. 

На официалното откриване присъстваха още министърът на на иновациите и растежа Даниел Лорер, Н.Пр. г-жа Флоранс Рубин, извънреден и пълномощен посланик на Република Франция, както и председателят на Френско-българската търговска и индустриална камара Стефан Делайе. 

Даниел Лорер искрено благодари на Атос затова, че разпознава България като източник на таланти в областта на киберсигурността и заяви, че за съжаление през последните 15 години българската държава не е напреднала много в развитието на тази област. Министърът подчерта още, че ще се радва на бъдещо сътрудничество с кибер специалистите на Атос. 

“Киберсигурността е от изключително значение за бъдещето на Европейския съюз и Европа. Групата на Атос е пионер в тази сфера и съм щастлива, че отваряйки този нов център за сигурност ще помогне за укрепване на нашата колективна сигурност и нашия суверенитет в областта на киберсигурността“, това каза г-жа Флоранс Рубин по време на церемонията. 

По време на откриването на новия център Атос беше отличена и със „Зелена карта за административно обслужване“, която беше връчена от Георги Георгиев, председател на Столичния общински съвет. Основната цел на картата е да  оказва съдействие за индивидуално административно обслужване на инвеститорите на територията на Столична община. 

В България групата на Атос e представeна от две компании с общо над 1500 служители – Atos IT Solutions & Services и Atos Bulgaria Competency Center.

Събитието се провежда под ръководството на Международния институт по бизнес анализ и има за цел да събере на едно място международни експерти и доказани специалисти, които да обменят знания и опит в сферата на стратегическо планиране, подобряването на бизнес процесите и ефективността в организациите, както и управлението на изискванията към софтуерните системи. 

Конференцията е част от международната програма за събития на Международния институт по бизнес анализ, като организацията е поверена на МИБА – България, с изключителното партньорство на колегите от локалните секции на МИБА в Сърбия, Румъния, Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина.

Поради нарастващият интерес в областта на бизнес анализа, тазгодишното издание очаква да събере над 500 участници от  различни държави в Европа.

Всеки професионалист в областта на бизнес анализа е добре дошъл, за да сподели или почерпи познания и опит с колеги от цяла Европа.

Xoomworks Procurement предлага собствени методологии и решения за прилагане на пълния жизнен цикъл на доставките, управление на разходите, базирани на данни, и управление на бизнес промените. Присъединяването на Xoomworks Procurement към Accenture укрепва възможностите на технологичния гигант за управление на разходи със затворен цикъл. Те помагат на клиентите, осъществяващи цялостна бизнес трансформация, да осигурят безпрецедентна видимост в преките и непреките категории разходи. Заедно с това, съдействат за стимулирането на нови начини на работа за генериране на устойчиви икономии на разходи, успоредно с най-висока степен на добавена стойност. Xoomworks споделя устойчиви връзки с партньорите от екосистемата на Accenture, сред които: SAP Ariba, Coupa и Jaggaer.
Пиер-Франсоа Калтенбах, старши управляващ директор във веригата за доставки и операции на Accenture, заявява:

„Днес, повече от всякога, е необходимо компаниите да предприемат проактивни действия за управление на разходите за трети страни. Това съдейства за по-добрите им позиции и устойчив растеж и ги подготвя за всичко, което предстои. Щастливи сме да посрещнем Xoomworks в екипа си и да се обединим, водени от мисията да помагаме на клиентите си да трансформират своите възможности. Ще оптимизираме процесите на доставки в компаниите, за да ускорят иновациите и да управляват пробивната стойност. Заедно с това, ще им помогнем да отговорят на общественото настояване да се утвърдят като по-отговорни представители на бизнеса.“ 

Xoomworks Technology притежава задълбочен опит в разработването на софтуер по поръчка, UX и мобилни устройства, инженеринг на данни, продуктови иновации и облачни интеграции. Със завидна репутация в решаването на разнообразни казуси,  Xoomworks Technology използва внимателно разработен подход за доставка, създаден с цел добавяне на стойност, насърчаване на иновациите и постигане на бизнес резултати. През годините, той съдейства за установяването на дълготрайни стратегически взаимоотношения с клиентите на компанията. 

„Интелигентните платформи и партньорите в една екосистема играят ключова роля в обединяването на големи възможности, необходими за управлението на модерните корпорации и извличането на ползи от съществуващите нови бизнес модели. С включването на Xoomworks в корпоративното си портфолио, разширяваме задълбочената си технологична експертиза, за да подпомогнем допълнително своите клиенти по пътя към скоростно добавяне на стойност за всички заинтересовани страни“ 

споделя Ян Ван Ден Бремен, старши управляващ ръководител на платформата за интелигентните услуги в Accenture.
 
Малкълм Кларк, съосновател и групов изпълнителен директор на Xoomworks, добавя: 

„Когато преди 21 години основахме компанията, си поставихме за цел да създаваме технологични решения, които да обслужват конкретни бизнес казуси и да постигат високоефективни резултати, с фокус върху изграждането на трайни доверителни взаимоотношения с клиентите. Направихме точно това. Изключително горд съм с екипа, постиженията ни и утвърдения подход, в който всички се обединихме, ръководени от ценностите на компанията. Светът много се промени през последните няколко десетилетия. Обединявайки своя опит, възможности и експертиза, споделяйки една обща визия за бъдещето, знаем, че като част от Accenture, притежаваме потенциал да окажем още по-голямо въздействие върху бизнес средата.”
 

„В това състезание има възрастово ограничение и нашите участници са ученици, които през идващата учебна година ще бъдат в девети клас. Почти всички от тях се явяват за първи път на престижно международно състезание и е много силно желанието им да се представят максимално добре. На границата между детската и младежката възраст те са едновременно по детски емоционални, но и съзрели с изключителни способности да решават сложни състезателни задачи, с много знания за компютърните алгоритми и с умения за техника на програмирането“.- сподели Емил Келеведжиев, Председател на Националната комисия по информатика към МОН и ръководител на отбор.

„„Щастлива съм, че Олимпиадата се превърна в най-престижното състезание по информатика в света за ученици на възраст до 15,5 години. България продължава да бъде сред водещите страни в обучението по програмиране на ученици и това се доказва не само от успехите на децата, но и от водещата роля, която имаме при организацията на тези състезания.“ – сподели Бисерка Йовчева, председател на „Сдружение Европейска Младежка Олимпиада по Информатика“ и ръководител на Школа „А&Б“ Шумен.

 „В Мусала Софт подкрепата на елитното ИТ образование и олимпийските ни отбори по информатика е дългосрочна кауза. Гордеем се с нашите състезатели и учители, които са носители на позитивна промяна.“ – допълни Елена Маринова, президент на Мусала Софт и съосновател на eJOI.

Петото издание на Европейската младежка олимпиада по информатика eJOI се проведе от 24.08 до 28.08. 2021 с виртуален домакин гр. Плоещ, Румъния, а участие взеха рекордните 175 състезатели от 30 държави. Българските отбори се състезаваха от Центъра за подготовка на ученици за олимпиади към МОН в следния състав:

I отбор

Ръководители –  Емил Келеведжиев и Юлия Димитрова (МГ „д-р Петър Берон“ – Варна).

Състезатели:

Веселин Маркович – МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна, сребърен медал;

Даниел Койнов – ППМГ „Нанчо Попович“ – Шумен,  Школа А&Б, сребърен медал;

Александър Гатев – СМГ „Паисий Хилендарски“, Школа „Олимпийци“ – София, бронзов медал;

Борис Михов – СМГ „Паисий Хилендарски“, Школа „Олимпийци“ – София, бронзов медал.

II отбор

Ръководители – Петър Петров, Школа „Олимпийци“ и Димитър Добрев, Школа А&Б, Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“.

Състезатели:

Петър Михов – СМГ „Паисий Хилендарски“, Школа „Олимпийци“ – София, сребърен медал;

Калоян Еленков – СМГ „Паисий Хилендарски“, Школа „Олимпийци“ – София, бронзов медал;

Добромир Ангелов – МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна, бронзов медал;

Рени Паскалева – ПЧМГ, Школа „Олимпийци“ – София.

В организацията на участието на българския отбор е включен и Илиян Йорданов от Школа „Олимпийци“ – София.

Борис, като финансов експерт, а и CFO на финтех компанията Klear, какви са Вашите наблюдения върху пазара? Какво е актуалното?

Разработват се най-много приложения в сферата на плащанията, кредитирането и капиталовите пазари, но други два сегмента имат бурно развитие. Единият е този с блокчейн/крипто, а другият е на личните финанси.

България не остава по-назад в световното развитие на финтех индустрията. Как ще коментирате случващото се в страната?

През последните 5 години имаме значителен растеж на сектора. Основните фактори за него са, разбира се, развитието на IT сектора и добрите, компетентни специалисти, които има на българския пазар. Друг фактор е и добрата екосистема, която се разви многостранно, помагайки на сектора да разгърне своя потенциал.

Наравно ли се развиваме със световния пазар?

Трудно е да говорим за световната сцена, но ако разгледаме нашия регион на Югоизточна Европа, ще забележим, че България заема едно достойно място и при добро развитие, може да успее да се очертае като финтех хъб за региона. Разбира се, останалите страни като Румъния, Гърция, Хърватия, също се развиват значително, което само трябва да ни мотивира да продължаваме напред.

Можем да бъдем финтех хъб за региона, но можем ли да произведем т.нар. “Unicorn”?

Напълно възможно е, но все още, поне според мен, има време докато успеем да развием достатъчно нашия финтех сектор, за да сме глобално конкурентни.

Необходимо е да покажем, че решенията, които създаваме са надеждни и с висока добавена стойност, както и да успеем да пласираме/рекламираме продуктите и услугите, които предлагаме на световния пазар.

Какви професии се търсят на пазара?

За финтех, може би IT разработчици и sales специалисти.

Цялото интервю с Борис Илинов е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

„Устойчивата мобилност е в основата на стратегията на Alstom. Половината от железопътните линии в Европа не са електрифицирани и ние намерихме решението за това – влак с нулеви емисии на водород. Тази технология ще изиграе основна роля в декарбонизацията на сектора”, заяви Анри Пупар-Лафарж, председател на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на Alstom. По думите му до 2035 г. в Европа ще трябва да бъдат заменени над 5000 дизелови пътнически влака.

Coradia iLint вече е изминал повече от 200 000 км от 2018 г. до сега. Първите в света 14 водородни влака ще влязат в експлоатация още през март 2022 г. в Долна Саксония, Германия. „След 18 месеца активно тестване с пътнически услуги, ние сме много доволни от представянето на водородните влакове на горивни клетки Alstom Coradia iLint. Технологията вече е изпитана и отговаря на всички изисквания: устойчивост, икономическа ефективност и удовлетвореност на клиентите. Нямаме търпение да пуснем в експлоатация първите серийни влакове“, каза Кармен Швабъл, управляващ директор на железопътния оператор LNVG в Долна Саксония – компанията, която въвежда в експлоатация първите водородни влакове.

Тази технология бързо набира популярност. Alstom вече работи по нови договори за поръчки в Италия и Франция, стартира и пилотен проект в Обединеното кралство. Компанията проведе и успешни тестове в Австрия, Холандия и Германия.

„Водородът има основна роля за изпълнение на ангажиментите на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.“, каза Джан Лука Бачи, президент на Alstom Europe. „Има огромен интерес за инвестиции във водородни технологии в Централна и Източна Европа, в страни като Полша, Румъния, България и Гърция, които правят първи стъпки в популяризирането на тази технология. Средствата, които са предвидени за всяка страна членка на ЕС от Фонда за възстановяване, ще спомогнат за засилване на инвестициите в тази посока “, добави той.

Уебинарът беше част от инициативите на Alstom в рамките на Европейската година на железопътния транспорт, проект на Европейската комисия.

Механизмът за свързване на Европа планира продължение на успешната инициатива за безплатен безжичен интернет на обществени места WiFi4EU, добави тя. По думите й ще се инвестира в местните двигатели на социално-икономическото развитие (публична администрация, училища, университети, библиотеки, болници и медицински центрове, учебни, изследователски и транспортни центрове, цифрови предприятия и др.), които са същинските създатели и доставчици на услуги от общ интерес.

Според заместник-министър Атанасова, целта на новата инициатива „5G общности“ е да има синергия между вече реализираните проекти по WiFi4EU, както и с националния План за възстановяване и устойчивост. „Разгръщането на цифрова инфраструктура на територията на България включва изграждане 5G свързаност по трансграничните коридори – магистралите Тракия, Хемус, Струма, както и връзката с Румъния и Турция, подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони. Предвижда се и насърчаване на потреблението чрез предоставяне на ваучери за абонамент“, каза още заместник-министърът.

Основната цел на онлайн конференцията бе да се запознаят представителите на местните власти с ползите от 5G технологиите, да се развенчаят митовете за вредните излъчвания, които те причиняват и да бъдат информирани за предстоящите възможности за получаване на европейско финансиране. В събитието се включиха над 70 представители на общините. Заместник-министър Атанасова припомни, че петото поколение технологии осигурява до 100 пъти по-висока скорост спрямо съществуващата в момента, над 99% надеждност на връзката, 100% покритие, 90% намаление на използваната електроенергия и значително по-дълъг живот на батериите на крайните устройства.

Технологията има разнообразни приложения: интелигентно управление на трафика, е-образование, е-здравеопазването, интелигентни градове, интелигентно фермерство, наблюдение на чистота на въздуха, автономни автомобили, управление на дома и спестяване на битовите ресурси и много други, подчерта заместник-министърът. „Петото технологично поколение ще направи здравеопазването още е по-достъпно, особено в малките населени места, тъй като на пациентите няма да се налага да пътуват за рецепта или рутинна консултация със специалист. Електронното образование ще бъде достъпно до всяко домакинство. Интелигентните ферми ще дадат възможност да се облекчи труда и да се ползват технологии както за по-добри добиви, така и за автоматизирано управление на селскостопанската техника“, посочи тя.

Андреана Атанасова заяви, че нормите за допустимите нива на електромагнитните излъчвания в България са над 45 пъти по-строги от стандартните в Европейския съюз. „Няма намерения за промяна на тези строги ограничения, така че животът и здравето на българските граждани да са максимално защитени“, заключи г-жа Атанасова.

В надпреварата се включиха участници, както от цялата страна – София, Стара Загора, Пловдив, Харманли, Барутин, Сливен, Севлиево, Благоевград, така и от чужбина – Румъния, Германия, Монголия, Македония и Албания. Фактите говорят – 14 целеустремени отбора, от които 1 отбор съставен само от ученици, 6 отбора на студенти в АУБ, и отбори на студенти във ФМИ и ТУ, общо 58 участника.

Първото място извоюва отбор “InnovaOne”, който е съставен изцяло от ученици, а именно Христо Хубенов, Дарко Тачев, Емануил Манолов и Радостин Чолаков, и системата им ‘GeoShare’. Предвидено е разработката им да следи динамиката на тълпата и управлението на града. Целта е да се даде по-добро разбиране на гражданите и градските управи. Основният проблем, който решава, е обработката и представянето на задълбочена информация относно местоположението на населението на града, така че да се избегне забавената реакция на държавните структури поради големи събирания на хора. ‘GeoShare’ планира да използва данни, базирани на местоположението, събрани от гражданите чрез мобилно приложение. В замяна на споделянето на местоположението си те ще получават базирани на AI сигнали, известия, предложения и обобщения. Със събраните данни общините ще могат по-добре да оценят поведението на населението. Поверителността ще е ключов фактор и цялата информация ще бъде криптирана, а самоличността на потребителите ще бъде скрита. Целевият пазар ще се състои от граждани, градски управителни органи и предприемачи.

На второ място се класираха младежите от отбор ” Performista ” – Борислав Цветанов, Боян Балев, Георги Георгиев, Теодор Димитров и Атанас Николов, и продукта им ‘Udoma’. ‘Udoma’ е интелигентна платформа, която използва Big Data и предлага съвети за по-интелигентни разходи за комунални услуги. По този начин потребители ще спестяват повече пари, докато използват по-малко ресурси. Продуктът е посредник между гражданите и бизнеса, които предоставят услуги и продукти във връзка с ежедневното използване на битови, комунални услуги. Основният проблем, предвиден да се реши е намаляването на разходите и подобряване на енергийната ефективност. Като част от екстрите на решението е сравнение в реално време на сметки за комунални услуги със средните за подобни потребители. Премиум оферти от уреди и услуги от клас A + за енергийна ефективност въз основа на нуждите на клиента. Съвети за потенциални проблемни зони в дома ви, които могат да доведат до по-високи сметки и загуба на ресурси.

Стефан Андреев, Давид Атанасовски, Кристиян Деянов, Стоян Лисичков, Димо Резашки и Ева Коневски от отбор ” f'{ing_python}’ “ и техния продукт ‘Parkinc.’ са на трето място. Parkinc.’ помага на потребителите да намерят свободни места за паркиране и да бъдат информирани за капацитета на паркинга. Чрез нотификации и комуникация относно местата за паркиране софтуера открива свободни места за паркиране. Ползите от продукта са:

• Социални придобивки – подобряване на живота на хората чрез спестяване на тяхното време;
• Генериране на доход – процент от общия общински доход от билети за паркиране;
• Маркетинг – значителна първоначална реклама, последвана от популяризиране на продукта от уста на уста.

Менторите, напътствали отборите по пътя им към успеха са представители на водещи компании от българския софтуерен бранш. Ето кои са те: Михаил Михайлов – AUBG HUB Alumnus; Мирослав Миленков – Musala Soft; Вели Пехливанов – Resolute Software; Георги Бичев– Anakatech; Илия Жечев – Astea Solutions; Боян Вушков – Astea Solutions; Диан Асенов – Gameloft; Ангел Миладонов – Weband; Никола Тошев – ROITI; Кристиян Крумов – Uber; Николай Бабанов – Chaos Group; Николай Иванов – Scalefocus; Данийл Доцев – Scalefocus; Милена Георгиева – Scalefocus и Георги Ганчев – Amplify.

Повече за победителите и техните проекти очаквайте в интервютата с отборите.