Имате ли изградена система на работа и има ли според вас значение позицията, която един човек заема?

Не бих казала, че е система. По-скоро си дадох сметка за това кога и заради какво мога да си позволя да направя overtime, върху какво мога да се концентрирам и кои задачи задължителни за отстраняване или завършване преди да приключи някой процес. Важно е каква позиция заема човек и дали му доставя удоволствие. Моята работа например е свързана с логика и работа с хора. За мен това е мечтаната работа и я приемам като хоби.

Привилегия или начин на живот е home-office-ът?

Това е още една промяна, която пандемията наложи. Ако преди нея home-office-ът беше някаква привилегия, то сега това е част от начина ни на живот. Офисът се превърна в някакъв вид разнообразие. Аз се опитвам да излизам до офиса през определен регулярен период, защото според мен това е тип социализация.

Цялото интервю с Людмила Пенева може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.

Ще се промени ли облика на професиите в сектора и на най-търсените специалисти? Възможно ли е след 10 години да съществуват ниши в ИТ сектора, за които все още не предполагаме или такива, които тепърва започват своето развитие?

Ние, екипът на DevStyleR ще разгледаме всички аспекти на темата “ИТ Професиите на Бъдещето”, като потърсим отговори на дълго задавани въпроси, част от които са:

• Кои са бъдещите професии в ИТ сектора?
• Има ли и кои са технологиите, които променят пазара на кадри? 
• Какви специалисти се търсят в момента и какви предстои да се търсят? 
• Има ли образование, което можем да изберем, така че да останем в крак с времето? 
• Има ли професии в ИТ бранша, които ще стават по-малко популярни? 
• Необходимо ли е компаниите да променят своя бизнес модел, за да останат актуални на пазара? 

Уебинарът “ИТ Професиите на Бъдещето” ще се проведе на 15 март от 19:00 часа. Участието е безплатно, но е необходимо да се регистрирате предварително през линка тук.

Събитието ще покаже гледната точка на:

• Професионалисти от IT индустрията;
• Мениджъри на технологични компании;
• Преподаватели във водещи университети;

Първата вълна гости на дискусията са:

• Димитър Зоин – Engineering Manager в Ocado Technology
• Захари Барбов – ICT Knowledge Manager в KBC Digital Development Center Varna
• Кристиян Михайлов – съосновател и член на управителния съвет на PARA

Очакваме ви! Регистрирайте се през линка тук.

Въпроси към панелистите може да зададете на живо на 15-ти март или да ги изпратите на [email protected], за да ги зададем ние.

Димо, работите като QA Architect, а в извън работно време се занимавате с преподавателска дейност. Значи ли това, че Вашият работен ден е по-дълъг от стандартния?

Да, това е така. Но предполагам е валидно и за повечето колеги от IT индустрията. Ако искаш да си успешен в тази сфера, няма как да стане само със стандартните 8 часа на ден. Винаги се иска малко повече – било то да прочетеш някоя книга, да изкараш курс или да разучаваш някоя нова технология. Преди време, когато тепърва прохождах в тази сфера, думите на мой колега с години опит бяха точно тези: „Всеки знае, че в ИТ индустрията трябва да се отделят по 10-12 часа на ден“. С течение на времето се убедих, че е бил прав. В крайна сметка това, което e общото между нас и най-успешните хора, е че ние, точно като тях, имаме 24 часа на разположение на ден. Въпрос на приоритет и добро плануване е как точно да изразходваш тези часове по възможно най-правилния начин.

Остава ли Ви време, което да отделите за себе си след като жонглирате с две работни позиции?

Когато човек жонглира с две или повече неща, то несъмнено трябва да се запита защо го прави и какво иска да постигне. При мен допълнителното нещо в жонглирането е преподаването. Защо го правя? Възможните отговори са много, но този, който аз съм поставял винаги на първо място, е да помогна. Защото за много хора тези курсове са шанс да пробият в ИТ индустрията. И в края на деня няма нищо по-хубаво от това, някой да ти се сподели, че е успял. Разбира се, заслугата винаги е основно на хората, но може би една част от този успех се дължи и на мен. Единственото, което винаги много ме е натъжавало, е да видя с очите си колко кадърни хора има и несъмнено се питам как е възможно да сме винаги на последни места във всякакви класации. Но аз съм твърд оптимист, че нещата ще се променят. Може би не толкова бързо, колкото ми се иска, но ще се променят. И когато това се случи, когато станем едно по-добро място за живеене, когато станем една по-усмихната нация, то тогава ще се окаже, че всъщност не съм отделял това време напразно, а за нашите деца и тяхното бъдеще.

Цялото интервю с Димо Митев може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.

За да се научиш да програмираш сам, със сигурност са необходими много време и упорство. Защо решихте да учите самостоятелно?

Интересувам се от програмиране още от ранна възраст. На около 15 години започнах да се занимавам с HTML и Java, а по-късно в университета вече пишех собствени скриптове и малки сайтове на PHP, както и стартирах своята професионална кариера с първата си работа на половин работен ден, докато учех. Нещата се развиваха положително и се случиха естествено – по този начин разбрах, че това е правилният път за мен.
Определено самостоятелното учене е много трудно, защото не знаеш дали това, което пишеш е правилно или не, а и намирането на решение отнема повече време. От друга страна обаче това те учи на дисциплина, поемане на отговорности, спазване на срокове и справяне с трудни казуси.

Колко и какви жертви се наложи да направите в името на това да се научите да програмирате сам?

Не се е налагало да правя жертви, за каквото и да е, свързано с програмирането, защото винаги съм се старал да организирам времето си правилно. В началото на кариерата на един програмист винаги е по-трудно и трябва да се чете много, но това не е причина да оставиш личния живот на заден план. Напротив – именно той ти помага и в професионален план, тъй като така си почиваш и намаляваш стреса. Когато бях в университета успявах да съчетая работата на половин ден, писането на протоколи, а след това и забавленията, разбира се..
Моето мнение е, че човек не трябва да се лишава от нищо в името на работата и в никакъв случай не трябва да спира да спортува или да се забавлява.

Цялото интервю с Георги Генов може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.

Кои са основните предизвикателства пред един Data Engineer?

Работата с данни винаги представя предизвикателства, независимо дали ги анализираш, подреждаш и изчистваш, или търсиш най-добрият и сигурен начин да ги поставиш в cloud-а. Повечето хора, които започват пътя си в програмирането, често виждат себе си да правят сайтове или апликации – технологии, които ще са директен портал на потребителя към написаният код. Докато нашите клиенти са други компании, които търсят специалисти в областта, за да може всичко зад кулисите
да работи перфектно. Често най-голямото предизвикателство е това да обясня на някой обикновен човек с какво се занимавам!

Учил си и си работил в Италия. Как може да съпоставиш Work-Life Балансът в България и Италия в тех индустрията и като цяло?

Интересно е да се види как се работи на различни места. Например IT секторът в България е уникално развит спрямо повечето индустрии. Немалко хора сменят занаят, защото програмистите често са по-добре платени и имат по-добри условия. В Италия не е така, няма я тази несъразмерност, заплатите между повечето индустрии са подобни, може би само скоростта на развитие в IT сферата е по-добър, но това не е достатъчно да се втурнат всички да правят сайтове. Там има доста закони и регулации, които изравняват възможности те и условията. Не казвам, че там е по-добре. И двата модела на развитие имат плюсове и минуси. Тук например, бизнесът все още има повече възможност за бърз прираст. Освен
ако не продължават да увеличават данъците и регулациите.

Цялото интервю със Стеф Костов може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“  като последвате линка тук.

Преди три години Роксана, тогава ученичка в 10-ти клас в Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, се явява на олимпиадата по програмиране, която се организира ежегодно от Schwarz IT България специално за учениците от 10-и и 11-и клас на училището. „Отидох първа, тръгнах си последна,“ спомня си този съдбовен ден Роксана. Олимпиадата се състои от няколко предимно логически задачи. Макар че не успява да реши всички докрай, на организаторите им допада логическото мислене на младото момиче. След 2 месеца от Schwarz IT България (тогава Kaufland IT Hub) ѝ се обаждат, за да ѝ съобщят, че е сред избраните да започнат стаж. Макар че е все още ученик, бъдещите й колеги правят всичко възможно, за да осигурят подходящите документи, за да започне работа при тях.  През лятото на 2018 г. започва първия си стаж в компанията заедно с още две момчета. Подписва договор и така две години работи в офиса на Schwarz IT България през цялото лято. Научава много нови неща – JAVA, HTML, CSS, SQL, TYPESCRIPT.

В момента Роксана е на 19 години, младши специалист в Web Development Global Team с три години ИТ опит зад гърба си, както и студент по „Информатика“ в НБУ. Впечатляващо, нали?

Малко предистория

Какъв е ключът към успеха на Роксана? Дали е свързан с детството, с начина, по който е отгледана, с характера и ценностите ѝ или е въпрос на късмет? Може би е комбинация от всички тези елементи. Роксана е от Враца, средното дете в семейството – има брат и сестра. В седми клас по препоръка на класната си ръководителка, учител по ИТ, се явява на олимпиада по ИТ и почти се класира за национален кръг. Тя я насочва към професионалната гимназия в Правец, където я приемат и тя прекарва едни от най-хубавите пет години от живота си. Усеща Правец като втори дом и там изгражда ценни приятелства. Определя се като „много ученолюбива“ и за нея нещата са много лесни, когато има желание и интерес. Екипен играч е, била е част от мажоретния състав на училището и от ученическия съвет, а в момента мечтата ѝ е да ръководи екип. Твърди, че стремежът към лидерство е „семейна черта“. Има добрия пример на майка си, която от най-ниската позиция се издига до мениджър на голям екип в компания за пенсионно осигуряване.

Висок старт в ИТ: Schwarz IT България

Това, което силно впечатлява и мотивира Роксана да се развива в Schwarz IT България, е специалното отношение, което усеща. „Бяха истински развълнувани, че има жена, спечелила олимпиадата, и държаха да стана част от тях. Тогава бях непълнолетна, но компанията ми гласува доверие и положи необходимите усилия, за да се присъединя към нейния екип.“ Ролята на менторите в развитието ѝ в компанията също е нещо, което Роксана високо цени. По думите ѝ те не пестят усилия да обясняват, да въвличат пълноценно в процесите всички млади попълнения. За Роксана да си лидер означава „да влизаш в положение на колегите си и да имаш усет как да ги направиш възможно най-удовлетворени, което води до добре свършена работа“. Това е примерът на собствените й ментори – в началото е Теодор Димитров , в последствие Петя Петкова , като голямо участие взима и Кирил Димитров, който е ръководител на отдела, в който работи . Роксана иска да се развие като тийм лидер и има добрия пример от него, както и от останалите мениджъри в компанията. Колегите ѝ са отзивчиви и Роксана работи с усещането, че винаги има към кого да се обърне. „Колегите за мен са и приятели,“ обобщава тя. Съвсем логично, най-важният елемент на един успешен екип според нея е комуникацията: „Екипната работа, разбирателството, приятелската атмосфера и комуникацията са жизненоважни за мен. При нас често работните разговори прерастват в лични, дори с колегите от Германия, от които винаги има какво да научиш.“

Стил на работа и предизвикателства

Роксана се определя без колебание само с една дума: мултитаскър. Жонглира със задачите с лекота и заедно с това съчетава работата с лекции. Благодарна е на компанията, че ѝ дава нужната свобода да учи. За да се справя с работата си разчита много на колегите си и на добрата комуникация с тях. Колективната нагласа и желанието да помага също са определящи за стила ѝ на работа. Като младши специалист Роксана непрекъснато се сблъсква с предизвикателства. С някои от тях се справя сама – упорито се стреми да ги разнищва. Ако не успее, винаги може да се обърне към ментора и колегите си. Учи в движение.

Поглед към ИТ сферата: жените, бъдещето и младите хора

Роксана е вдъхновяваща личност: амбициозна млада дама с успешен кариерен старт в ИТ, една традиционно „мъжка“ сфера. За да отговори на въпроса дали ИТ наистина е мъжка територия, тя изхожда от опита си и споделя: „ИТ е сфера, която предлага много и най-разнообразни предизвикателства. Имаш възможност да се развиваш, да се доказваш и помага да си различен. Разнообразието от силни страни, таланти и добрият микс „мъже-жени“ е ценно. Тази индустрия дава възможност да усетиш как твоето присъствие движи фирмата напред. Разбира се, трябва да се положат много усилия, резултатите не стават видими веднага, но когато ги видиш, е супер удовлетворяващо.“ Според нея глобално е важно да се отхвърлят стереотипите, според които мъжете са с „твърдата ръка“, „имат последната дума“ или пък, че „логичното мислене е запазена марка за мъже“. Когато поглежда напред, Роксана се надява да се опровергаят твърденията, че след 10 г. ИТ браншът ще е ненужен заради самостоятелните технологии, които ще са си самодостатъчни и няма да има нужда от много специалисти, които да ги развиват. Надява се все повече хора да отделят времето си, за да се отдадат на тази професия. „Колкото повече различни виждания има, толкова повече ще се разширява тази сфера. Технологиите са за хората,“ обобщава с усмивка тя. Роксана се надява още млади като нея хора да се впуснат в това приключение и има специално послание към тях: „Винаги ще има някой, който ще се опита да ти каже, че не си достатъчно добър. Не обръщай внимание, не позволявай това да те откаже от мечтите ти и да ти подкопае самочувствието. Покажи най-добрата версия на себе си. Дисциплината е супер важна! Знай, че времето, което посветиш на учене, ще ти се отплати многократно в бъдеще.“

Сред първите обявени гости на дискусията са:

• Димитър Зоин, Ocado Technology Sofia
• Иво Абаджиев, Tumba
• Боян Юруков, Commerzbank Digital Technology Center Sofia
• доц. д-р Милен Петров, ФМИ

Те ще коментират пазара на кадри в Java областта и по-конкретно:

• Как се променя броят на отворените позиции?
• Какъв микс от знания, умения, опит и лични качества търсят фирмите?
• Какво заплащане и възможности за развитие предлагат?
• Какво е бъдещето на Java?
• Какви са бъдещите ИТ позиции, свързани с Java?
• Как компаниите привличат и мотивират кандидатите?
• Какво е заплащането в чужбина сравнено с това в България?

Обект на дискусията ще бъдат също:

• Каква е ролята на soft skills уменията
• Как преминава едно интервю за Java позиция? Примери и насоки.
• Кой и как определя заплащането на одобрените кандидати?

Гости от ФМИ и представители на водещите софтуерни академии ще се включат с мнения за интереса на младите хора към Java, какви курсове се предлагат не само за начинаещи, а и за разработчици с опит.

Участието в събитието е безплатно, като е необходимо да се регистрирате тук.

Бъдете с нас!

21% са споделили, че нормалното нетно възнаграждение за работещите като Senior Java Developer трябва да бъде между 5 000 и 7 000 лв.

4% от участниците са посочили в коментар, че заплатата трябва да бъде над 10 000 лв., а останалите 2% са се въздържали да дадат мнение.

Все още и Вие може да се включите в кратката анкета. Целта е да съберем данни за ситуацията и нагласите в страната, които да сравним със сходни данни от други държави.

Информацията, събрана от настоящото кратко проучване, ще бъде разпространена по каналите на DevStyleR и ще бъде достъпна напълно безплатно. Първите резултати ще бъдат обявени по време на събитието Позиция::Java Developer.

Очакваме Вашите отговори и коментари.

Нека разберем какво стои зад създаването на работещ и красив дизайн, и как този процес носи чувство за развитие, удовлетвореност и сплотяване…

От най-малкия детайл до цялостната бизнес логика

Зад разбирането на нов бизнес домейн стоят не само срещите с клиента, но и задълбоченото проучване на дейността на бизнеса, пазара в дадената индустрия, нуждите на крайните потребители, и конкуренцията. За Мим, Ив, Биби и Гери, новите проекти започват с подобен тип проучване като чрез разрешаване на малки проблеми в първите стъпки, се е стигало понякога и до генерална промяна на цялостната бизнес логика.

“Предизвикателството за нас е много голямо, понеже трябва да се вмъкнем в обувките на клиента, но в същото време да балансираме и да погледнем през погледа и на крайния потребител. Тези две страни трябва да бъдат разбрани отлично”, споделя Гери. Проектите, по които работят, идват главно от САЩ и Европа и включват клиенти в сферата на здравеопазването, автомобилната индустрия, огромни портали, свързани с администрация и поддръжка на софтуер и много други.

Работата като поле за развитие и изява, а не еднообразно ежедневие

”Всеки ден започваме деня си със сутрешна среща, на която споделяме какви са сегашните и предстоящите задачи, обсъждаме, коментираме и си помагаме една на друга с каквото можем. Винаги имаш усещането, че хората биха били там за теб и няма да ти откажат помощ, а биха ти помогнали с удоволствие. В края на деня, колкото и познания да имаш, погледът отстрани и перспективата на другите върху това, което правиш, може да се окаже в основата на успеха”, разказва Биби.

Независимо от факта, че екипът се състои от различни по характер, темперамент и начин на мислене дизайнери, той се е сработил и действа в унисон. Всички различия са използвани в положителна насока, която да води до прогрес без да оставя пространство за притеснения, неприятни разногласия или лоши чувства.

Според Мим самата им професия предразполага към строго индивидуален поглед, тъй като той е в основата на творческата работа, но въпреки това момичетата са постигнали следната стратегия: – Когато се търси решение, мислят различно, а когато се следва общ процес, действат като една”.

Непрекъснат тренинг и усъвършенстване като неизменна част от процеса

Както в повечето професионални среди, дизайнерското мислене и работа изискват непрекъснато разширяване и надграждане на познанията. Тази мантра се следва и от дизайн екипа в Resolute Software, който не спира да обогатява набора си от умения и палитрата на проектите, по които работи. Базата им от достъпни ресурси не е никак малка – курсове и семинари в платформата Udemy, които компанията им осигурява безплатно и всякакви всякакви важни източници за сферата им като като Nielsen Norman Group, чиито основатели Дон Норман и Джейкъб Якоб Нилсен са първите UX дизайнери в световен мащаб. “Сверявам си часовника там, тъй като има много публикации с невероятно дълбоки проучвания по всякакви теми, свързани с дизайна. Следя също доста статии в Medium, UX Planet и UX Collective, за да съм винаги подготвена”, споделя Мим.

Ив черпи информация и знания от Dribbble, понеже намира там много креативни насоки по отношение на дизайн казуси. Гери от своя страна споделя, че предпочита по-традиционния метод – книгите: “Имам богата библиотека от дизайн книги и там си отбелязвам неща, които са ми интересни. Имам добра фотографска памет, знам къде какво да си намирам. Доверявам се също на немалко дизайн групи във Behance и Instagram.

“С времето започваш да виждаш нещата около теб по друг начин. Дизайнът не се случва само по време на работа, а и във всеки един друг момент. То е начин на живот, начин, по който виждаш, оценяваш и реагираш. Много често мислено пренареждам пейките, дърветата в парка или хаотичните плочки по тротоарите. Дизайнът е винаги във въздуха и никога не знаеш в кой точно момент ще ти хрумне нещо гениално, което да те вдъхнови”, разказва Ив. Важно е да се отделя време и на неща, които хранят креативното мислене и изчистват съзнанието от динамиката и забързания начин на живот. Ив постига това приятно “разсейване”, спортувайки със своите две прекрасни белгийски овчарки, а за Мим палитрата от усвояване на различни изкуства като рисуване, танци, керамика и грънчарство й помага както да се откъсне от динамичността на деня, така и да бъде близо до артистичната си природа.

Планина – Море – Офис – У дома: Избери си сам

Сред най-големите преимущества в Resolute Software е и възможността за дистанционна работа. За културата на компанията е важно всеки да има правото на избор от къде да върши своите задачи без това да пречи по никакъв начин на продуктивността и отличните резултати. За Биби, която живее и работи изцяло от Стара Загора, това е уникална възможност, която й позволява да бъде част от UX/UI екипа независимо от местоположението й. Както винаги, възможностите идват и с голяма отговорност и дисциплина – да можеш да бъдеш отговорен към изпълнението на задачите си по най-добрия възможен начин, да бъдеш отговорен към останалите дизайнери от екипа и тяхната работа, както и към всички останали екипи, които по един или друг начин са свързани с теб.

Погледнато и от друга гледна точка, възможността за работа от дистанция позволява не само хора, живеещи извън София, да бъдат част от компанията, но също така допринася и за поддържането на креативността и положителните моменти. “Смяната на обстановката и мястото на работа е ключово за креативността и вдъхновението”, споделя Гери, която през зимните месеци обича да прекарва времето си в Дубай, откъдето продължава работата си за Resolute. Тази промяна в ежедневието й допринася за повече вдъхновение и мотивация. За Ив, която още преди пандемията е предпочитала работата от вкъщи, тази свобода да избира й спестява много време, което би прекарала в трафик и излишно разсейване. “Създала съм си моето царство у дома, а в екипа сме си организирали работата така че общуваме много често и сме почти като на живо”, разказва Ив.

Дистанционната работа и сплотеността на екипа

За дизайн екипа нещата сякаш се случват естествено и непринудено чрез гостувания, организирани събития от компанията, на които те присъстват и прекарват време заедно, споделени хоум офиси и много други гъвкави възможности за работа. “Имах удоволствието да бъда домакин на наша колежка от инженерния екип. На няколко пъти тя гостува у нас и работихме от вкъщи. Беше много ценно като приятелско изживяване, а и много полезно да обсъждаме на живо проекта, по който работихме”, разказва Мим.

От Resolute Software организират често най-различни събития като нощни изкачвания до Черни Връх, лекции на различни теми с професионалисти, спортни мероприятия, и дори “виртуални кафета”, в които да могат да се включат не само българския екип, но и останалите им колеги, които са в различни точки по света. По този начин те успяват да създадат чувство за общност и приятелство между всички и дори тези, които не са се виждали на живо, споделят, че не чувстват никаква дистанция помежду си.

Тайната съставка за създаването на подобен тип екип

В основите на това защо в дизайн екипа успяват да работят координирано, ефективно и хармонично стои не само разказано дотук, но и новаторският метод на Resolute да привлича таланти и характери. Във философията на подбора на кадри стоят детайлни тестове за индивидуалността на всеки кандидат. Сред тези тестове са тестове за IQ, EQ (емоционална интелигентност), поведенчески, личностен и тест за ценностите, както и създаването на human design профил. В тях няма грешен отговор: търси се синергията между характери, която е в основата на успеха на Resolutе и на това, че бяха обявени за най-щастливата организация в индекса на датската AI компания Heartcount.

“За мен беше много интересно, че Resolute вземат решението си за назначаване с тези методи – особено това, че ползват human design профилиране”, споделя Гери, а Биби допълва, че е била приятно изненадана от това колко подробен и наистина отговарящ на нейната персоналност се оказва резултатът.

“На базата на тези тестове ни събират като личности, които колаборират лесно, имат сходни ценности и култура на работа, именно и затова се сработваме толкова добре”, признава тя. Сред множеството задачи и проекти, UX/UI екипът планира също и общо дизайнерско море и споделен офис в някоя къща. И това не е всичко, към вълнуващите предстоящи планове и нови проекти, предстои и присъединяването на още един дизайнер към екипа, на когото от сега завиждаме благородно.

Мария Ковачева (Мим) е експерт в областта на UI/UX дизайн с над 20 години опит в ИТ индустрията. Най-голямата ѝ страст е създаването на функционален и красив дизайн, който да подобрява потребителското изживяване. За нея дизайнът е не само форма на творческо изразяване, но и начин да накара потребителят да се почувства на точното място. 

Биляна Калчева (Биби), която се занимава с дизайн от 6+ години, обича предизвикателствата, които се появяват по време на работа и са резултат от комплексната психология на потребителя и неговото поведението. Биби се вдъхновява от различните и нови сфери, в които навлиза чрез проектите като една от големите й мотивации е да прави дори и най-сложните неща да изглеждат прости чрез дизайн.

Гергана Милушева е UX/UI дизайнер с повече от 8 години опит в областта. Гери се интересува от психология, социология и се грижи за цялостно подобряване на потребителското изживяване. Тя търси вдъхновение навсякъде.

Ива Илиева (Ив) е част от екипа на Resolute Software от създаването на компанията. Занимава с UI дизайн от почти 12 години, през последните 5 години се занимава и с UX дизайн. Ив обича активния начин на живот, а вдъхновение в работата си намира в The Heart of the Designer Community – Dribbble.

Целта е да съберем данни за ситуацията и нагласите в страната, които да сравним със сходни данни от други държави.

Информацията, събрана от настоящото кратко проучване, ще бъде разпространена по каналите на DevStyleR и ще бъде достъпна напълно безплатно. Първите резултати ще бъдат обявени по време на събитието Позиция::Java Developer.

Очакваме Вашите отговори и коментари.