Платформите за изборите през април 2026 г. показват различен фокус върху AI, електронното управление, образованието и инвестициите, а браншовите организации вече участват по-видимо в публичния разговор
В кампанията за парламентарните избори на 19 април 2026 г. темите за ИТ, иновациите, изкуствения интелект и дигитализацията присъстват в програмите на водещите политически сили, но с различен фокус. При едни акцентът е върху електронното управление и публичните данни, при други – върху индустриализацията, образованието, инвестициите или административния контрол. Присъстват и инициативи, свързани с навлизането на изкуствения интелект (AI), но цялостни идеи за по-дългосрочно развитие като че ли липсват. Паралелно с това браншовите организации от технологичния сектор вече участват по-видимо в публичния дебат чрез общи позиции, секторни искания и преки срещи с институции.
Какво е записано в платформите на основните политически сили
В документа „Силна България в силна Европа“ на ПП–ДБ коалицията записва увеличение на публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност до 2% от БВП, създаване на фонд за Индустрия 4.0, подкрепа за внедряване на изкуствен интелект, автоматизация и роботизация, развитие на български облак за отворена наука, повече отворени публични данни и позициониране на страната като център за AI, високопроизводителни изчисления и данни. В същия документ са записани и мерки за дигитализация на публичния сектор, както и за улеснено привличане на висококвалифицирани специалисти от трети държави чрез цифровизирани процедури.
Божидар Божанов: Програмата ни се основава на повече конкуренция, демокрация и свобода, както и на силен технологичен и иновационен фокус
Линията на ПП–ДБ стъпва и върху вече познатия им профил по електронното управление. При създаването на Министерството на електронното управление Божидар Божанов заяви, че ще се изгражда „нова визия на работещо електронно управление“, а темата за цифровата администрация остава една от видимите оси в политическите им позиции и през настоящата кампания.
При ГЕРБ технологичната тема е формулирана по-общо и е поставена в рамката на модернизацията, индустриализацията и образованието. На 16 януари тази година. Бойко Борисов заяви: „Модернизацията на страната е новата цел на ГЕРБ“, а в същото изказване добави, че „в нашата програма първа точка ще бъдат индустриализацията и иновациите“. На официалния сайт на ГЕРБ дигитализацията и модернизацията са посочени сред основните теми, но липсва акцент върху темата, свързана с AI..
При Румен Радев и коалицията „Прогресивна България“ темата за ИТ и иновациите е представена чрез връзката между изкуствен интелект, административна реформа и контрол на публичните разходи. При представянето на програмата на 19 март 2026 г. Румен Радев говори за „демонтаж на олигархичния модел“ и „ускорено икономическо развитие“, а икономическият екип на коалицията представи концепцията Sigma AI. Иван Василев, член на икономическия екип на „Прогресивна България“, я описва като система, чрез която „всички обществени поръчки да минават предварителен контрол с изкуствен интелект“.
В същото представяне Александър Пулев, също член на икономическия екип на „Прогресивна България“, каза, че коалицията ще предложи „инвестиционен омбудсман“, а също и че ще работи България да се превърне в държава, която „ускорява иновациите чрез масово внедряване на изкуствен интелект, цялостна административна реформа, обслужване на едно гише“. Минко Дудев постави акцент върху нови учебни програми, дуалното обучение и партньорствата между университети, БАН и частния сектор. Така публично представената платформа на „Прогресивна България“ комбинира AI, административни услуги, образование и инвестиционна среда.
При БСП темата за дигитализацията е поставена в икономически и образователен контекст. В раздела „Икономика“ на предизборните приоритети партията посочва, че икономическата трансформация се основава върху „цифровизация и водородна икономика“, а също и върху „нов индустриален модел за иновации“ чрез интегриране на политиките в образованието, науката и технологиите. В раздела „Образование и наука“ БСП акцентира върху връзката между учебната система и икономиката, включително цифровизацията на образованието. През 2025 г. Атанас Зафиров също свърза международното партньорство на партията с високите технологии и при посещение в завод на Xiaomi в Китай каза: „Бъдещето принадлежи на технологиите, а България има всички предпоставки да бъде част от това“.
При останалите партии в топ 10 – като „ДПС – Ново начало“, ИТН, „Възраждане“, МЕЧ и част от другите по-малки или средни формации – в публично видимите им позиции липсва ясно разработена програма, посветена специално на технологиите, изкуствения интелект, цифровата трансформация или ефекта им върху пазара на труда. При тях акцентът е насочен по-скоро към по-широки политически теми като доходи, социална политика, държавен контрол, институционални промени, икономическа стабилност, национален суверенитет, критика към управлението или секторни политики извън високите технологии.
Как се променя връзката между технологичния бранш и политиката
Извън самите партийни платформи, през последните две години се вижда и по-активно участие на браншовите организации в политическия разговор. На 16 декември 2024 г. БАИТ заедно с БАСКОМ, AIBEST, BESCO, БРАИТ, ICT Cluster, BAPRA и Българо-румънската търговска камара изпрати отворено писмо до политическите партии, в което призова за действия по влизането в еврозоната, върховенството на правото, образованието, регулаторната среда и Плана за възстановяване. Това е един от най-ясните общи публични документи, в които технологичният и свързаният с него бизнес сектор формулират искания към политическите сили.
Румен Радев подписа меморандум с БРАИТ за стратегическа приемственост в иновациите в България
През април 2025 г. БАИТ и представители на други ИТ организации влязоха и в по-конкретен разговор с държавата. Тогава те са провели дискусия с Министерството на електронното управление за централизацията на обществените поръчки в ИКТ сектора. Били са обсъдени и ефектите върху конкуренцията, пазара и достъпа на компаниите до процедурите.
Паралелно с това БРАИТ се утвърждава като по-широка представителна структура на високотехнологичния бизнес. Организацията обединява асоциации, клъстери и компании от софтуера, IT/ICT, AI, биотехнологиите, финтеха, агритеха, електронната търговия и други индустрии. През септември миналата година AIBEST пое ротационното председателство на БРАИТ след Доброслав Димитров, като се продължава практиката за споделено лидерство между ключовите клъстери и сдружения.
Нов момент в тази картина е меморандумът между Румен Радев / „Прогресивна България“ и БРАИТ. Съвсем насково беше анонсиран документът за „стратегическа приемственост в иновациите“, който е ясен пример за пряко взаимодействие между политически проект и браншовата организация в рамките на предизборната кампания.
Какво показват данните за пазара
На фона на тези политически и секторни позиции, данните за самия пазар сочат продължаващо значение на ИТ индустрията за българската икономика. Според БТА приходите на софтуерния сектор са нараснали с 11,5% през 2024 г., а прогнозата за 2025 г. е за нов ръст, като 87% от приходите идват от износ и общият обем на индустрията се очаква да достигне 11 млрд. лева.
Отделно от вътрешнополитическите програми, България вече участва и в европейски технологични инициативи, които също влияят върху публичния разговор. Европейската комисия в доклада Digital Decade 2025 посочва, че страната има напредък по свързаността, но остава под средното равнище на ЕС по цифрови умения, внедряване на технологии в бизнеса и редица показатели на цифровата трансформация.
Паралелно с това EuroHPC обяви разширяване на мрежата от AI Factories в Европа, като в България проектът е BRAIN++, свързан с развитието на AI инфраструктура и услуги. Страната вече разполага и с Discoverer – EuroHPC суперкомпютър, разположен в София.
Какво може да означава това за бизнеса?
Реализирането на проекти в областта на електронно управление, обслужване на едно гише, по-широк достъп до публични данни и цифровизация на администрацията определено ще доведат до намаляване на част от административните разходи за компаниите и ще ускорят процеси като регистрации, разрешителни, обществени поръчки и достъп до услуги. За технологичните компании и за фирмите, които инвестират в автоматизация, AI и индустриален софтуер, значение биха имали и мерките за научна инфраструктура, стимули за иновации, по-добра връзка между образование и бизнес, както и евентуални нови механизми за привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В същото време за пазара ще има значение и как ще се развият правилата за обществени поръчки, регулациите около данните, киберсигурността и достъпа на малки и средни компании до публични и европейски проекти.
Какво може да означава това за работещите в ИТ индустрията?
За работещите в ИТ индустрията основният въпрос е как тези политики биха се отразили върху търсенето на конкретни умения и върху структурата на пазара на труда. Ако акцентът върху AI, автоматизацията, публичната дигитализация, киберсигурността и високопроизводителните изчисления се превърне в реални проекти, това би могло да увеличи търсенето на специалисти в области като machine learning, data engineering, cloud архитектура, DevOps, GovTech, информационна сигурност и enterprise софтуер. Паралелно с това по-силната връзка между университетите, бизнеса и публичните политики, която присъства в различна форма в платформите на няколко политически сили, може да повлияе и върху обучението, квалификацията и достъпа на нови кадри до сектора. За част от заетите в индустрията значение ще имат и по-широките фактори извън самите програми – като износа и пазарните данни, европейските AI и HPC инициативи и оценката на Европейската комисия за дигиталните умения и внедряването на технологии.
Застъпват ли въобще политическите платформи засиленото навлизане на AI и влиянието му върху икономиката, бизнеса и пазара на трудa?
Вижда се леко разпознаване на темата, но на практика липсва отделна подробна рамка за това как навлизането на AI ще се отрази на заетостта, квалификацията, регулациите и конкурентоспособността на различните сектори.
Как реално навлизането на AI може да повлияе икономиката и защо е важно политиците го имат предвид?
Реалното навлизане на AI може да промени едновременно начина, по който компаниите организират работа, как държавата предоставя услуги и какви умения ще се търсят на пазара. То засяга не само ИТ индустрията, а и счетоводство, администрация, производство, логистика, здравеопазване, образование, медии, сигурност и правни услуги, където автоматизацията и генеративните системи могат да променят част от текущите задачи, да повишат производителността или да създадат нужда от нови роли и квалификации. Именно затова е важно политиците да имат ясна позиция не само за „иновации“ по принцип, а и за данните, изчислителната инфраструктура, киберсигурността, преквалификацията, образованието, регулациите и използването на AI в публичния сектор. Европейската комисия вече отчита, че България изостава по ключови показатели като цифрови умения и внедряване на технологии, докато европейските програми за AI Factories и HPC инфраструктура създават нови възможности за държави, които могат бързо да ги превърнат в политики, инвестиции и човешки капитал.
Някои примери от ЕС и САЩ
Подобни теми вече присъстват и в платформите на големи политически сили в Европа и САЩ. Още през 2024 г. манифеста си за европейските избори Европейската народна партия (ЕНП / EPP) записва, че ЕС трябва да бъде водеща сила в AI и предлага общоевропейски подход към развитието на изчислителна и технологична инфраструктура. В манифеста на Партията на европейските социалисти има отделен акцент върху контрола върху изкуствения интелект, онлайн правата и принципа human in control. В САЩ Демократическата партия включва раздел “Seizing the Promise and Managing the Risks of AI”, в който говори едновременно за ползите от AI и за рисковете, свързани с права, сигурност, конкуренция и пазара на труда. След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом администрацията публикува актове като “Removing Barriers to American Leadership in Artificial Intelligence”и “Advancing Artificial Intelligence Education for American Youth”, които поставят акцент върху лидерството на САЩ в AI и образованието по темата.
Ако зависеше от вас и разполагахте с необходимите власт и средства – какво щяхте да промените в сферата на технологиите и AI? – коментирай или ни пиши на [email protected]
