Националната агенция за приходите (НАП) започва разширено внедряване на система с изкуствен интелект във всичките си организационни структури, след като проектът е преминал успешно през пилотна фаза. Това стана ясно от съобщение, публикувано във Facebook страницата на институцията. Инициативата се реализира съвместно с Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от по-широкия план за модернизация на приходната администрация до 2030 г.
Проектът се изпълнява в рамките на мярката за интегриране на AI технологии с цел автоматизиране на процесите по предоставяне на информация и изготвяне на отговори на запитвания от граждани и бизнес. Според НАП това е една от най-значимите стъпки към реално въвеждане на изкуствен интелект в българската държавна администрация.
В новата фаза на проекта участват както Централното управление, така и служители от седемте териториални дирекции на агенцията. Системата е създадена така, че да подпомага служителите при общи и специализирани справки, включително по конкретни казуси, свързани с динамично променящото се данъчно и осигурително законодателство.
Според описанието на проекта AI платформата може да генерира отговори в реално време, което трябва да ускори обработката на запитвания и да подобри качеството на услугите за гражданите и бизнеса. Системата обединява нормативни актове, вътрешно-административни документи и актуални официални външни източници, така че да работи в контекст, близък до реалната административна практика.
Ключов елемент в проекта е, че системата използва единствено отворени модели, включително разработения от INSAIT езиков модел BgGPT. Именно този подход, според участниците в инициативата, я прави подходяща за публичния сектор, където точността на терминологията и разбирането на българската правна рамка са критично важни.
От НАП и INSAIT подчертават, че решението е разработено за работа в контролирана институционална среда и върху собствен хардуер. Това е важно не само от гледна точка на производителността, но и за ограничаване на риска от изтичане на данни — един от основните проблеми при внедряването на AI в държавни институции.
Следващите етапи предвиждат системата да бъде интегрирана по-дълбоко във вътрешните процеси и информационни системи на приходната агенция, съвместно с „Информационно обслужване“. Целта е тя да се използва ежедневно и пълноценно от над 7000 служители на НАП.
Проектът е част от по-широка инициатива на INSAIT, насочена към изграждане на AI суверенитет за българската държава. В този контекст НАП се позиционира като първата административна структура в страната, която въвежда масово BgGPT в ежедневната си работа. Според участниците в проекта комбинацията от национални отворени модели и собствена инфраструктура е практическа стъпка не само към технологическа независимост на България, но и към европейската цел за стратегическа автономия в областта на изкуствения интелект.
Изображение: Националната агенция за приходите (НАП); Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT)
