Платформата Track The Bus започва като технологичен иновативен проект, за да се постигне по-удобно и ефективно градското пътуване. Платформата е разработена по начин, по който да използва свободно достъпните данни на Центъра за градска мобилност. За инициативата и ползите от нея разказват Иван Йонков, CEO на Codexio, и Йоана Борисова, Head of Engineering, през септември 2025 г.

Разкажете ни за проекта Track The Bus?

Иван Йонков: Проектът Track The Bus е идея, която се зароди вътрешно в компанията в момента, в който от Столична община публикуваха статия, че са направили публични данните на софийски градски транспорт и то в частност данните в реално време по GPS и GTFS.

Единният стандарт на Google е разработен преди около 20 години и представителите на ЦГМ (Центъра за градска мобилност) са го имплементирали и споделили с платформи като Google, за да може Google Maps да работи по ефективен начин, но до този момент не са били публични данните. Това се промени преди 2 месеца, благодарение на страхотното решение на Столична община и, по-специфично, на Центъра за градска мобилност. Това действие събуди силен интерес и стартира много инициативи, като нашата е една от първите.

Проектът използва публичните данни от ЦГМ, за да направи платформа за проследяване на градския транспорт в реално време – това означава, че човек може да следи на карта местоположението на превозните средства, да ги филтрира, да търси определени превозни средства и да намира информация за тях, включително и виртуални табла.

Човек може да потърси определени спирки, например такива, които се намират около него и да си ги отбележи. Така например някой може да си отбележи спирката до вкъщи и тази до работното място, за да следи разписанието на автобуса в реално време. Това специфично не е нещо ново, но иновацията, която предлагаме ние е, че така се създава досие, което използва данните в реално време, както и информацията за всяка една транспортна кола на Центъра за градска мобилност. На базата на това досие създаваме една социална платформа, в която хората могат да споделят мнения, например за качеството на транспортните автомобили.

По този начин ще може да се докладва за счупени седалки, замърсяване или дори за това по кое време и в кой автобус се е качил контрольор и други подобени докладвания като в система в стил Waze, но специфично фокусирана върху градския транспорт.

Социалната платформа скоро ще позволява не само да се докладва и оценява – тя ще се превърне в система, която ще се състои изцяло от дискусии. Тоест ще бъде нещо като форум, тъй като освен стандартния потребител, който използва градския транспорт, за да се придвижва от работа до вкъщи, има и много запалени почитатели. В София специално има стотици почитатели, които се интересуват от това кога е създаден определен модел, кога е бил въведен в експлоатация, през кои маршрути е минавал досега, какво друго се е случвало, ремонтирали ли са го скоро, стоял ли е дълго време в гараж и т.н. и коментират по тези теми. Форумът на градския транспорт на София е активен от 20 години, ако не и повече, и хората често коментират там.

Искаме тези разговори да ги пренесем в платформата, тъй като това ще бъде подходящо допълнение към настройките за проследяването на градския транспорт в реално време, защото в момента форумът, който се използва за това, съдържа основно разхвърляна информация. Информация за това къде се намират автобуси, тролейбуси, дали се използват в момента и друга допълнителна информация от самата система на градския транспорт не е налична в такива форуми.

Целта ни е да свържем тези неща, тоест хората да могат да коментират информацията, която знаят от трето лице или от някое проучване, и тя да бъде вкарана в систематиката на картата. Така например хората ще могат избират да се качват в автомобили на базата на това, че има нещо иновативно в модела – в момента ЦГМ има различни видове модели превозни средства.

Това е по-голямата картина, с детайли, които съм вкарал. Това е стандартизиран тип данни, който Центърът за градска мобилност е отворил – тоест GTFS, което означава, че платформата може да се разшири, за да се вкарат данните от още градове. Апелът ни към останалите общини в България е ,,Моля, отваряйте данните!“, за да може платформата естествено да ги адаптира и да работи с тях.

По този начин ще може просто да се избере някой град, например Варна, Бургас, Пловдив, Търново, Миглиж и т.н. и ще може да се наблюдават там автобусите, спирките, ще може да се докладва по същия начин и т.н. За нас ще е много лесно да го адаптираме. Важното е да са свободно достъпни данните, защото това ще предостави много възможности на гражданите в други градове.

Разбрахме, че в момента платформата работи със софийския градски транспорт. А вие как работите със Столична община, какви са плюсовете от подобна колаборация?

Иван Йонков: Не бих казал, че колаборацията е директна, ние се възползваме от отворените данни, които Столична община ни предоставя. По друг по-специфичен начин не работим със Столична община. Провеждали сме дискусии със заместник-кмета за потенциални иновации, но до момента не сме стигали до конкретно решение, за което да работим директно с общината. Може би все още не са ни припознали като партньор, с който искат да работят, но, разбира се, това търпи промени, които се надяваме да са от качествен характер. До момента няма директна колаборация със Столична община, освен че използваме обществено достъпните данни и създаваме платформа на базата на тях.

Подобна платформа има потенциала да обедини различни данни – отворени или не напълно отворени – за да може да се получи по-продуктивна колаборация. От кореспонденцията ни със заместник-кмета знаем, че има платформа за подаване на сигнали, която потенциално също ще бъде отворена по програматичен начин, не само за потребителя, но и за програмисти. Това означава, че нашата платформа ще може да се интегрира по такъв начин, че ако някой направи някакъв вид докладване в превозното средство, например ,,има замърсяване“ или ,,шофьорът слезе от автобуса“  или д.р., тази информация, ще може да бъде изпратена програматично до Столична община и съответно ще могат да се вземат мерки. Това е потенциална колаборация със Столична община, която е в много ранен стадий на обсъждане, но не е официализирана и към момента няма яснота, че ще се реализира.

А как успявате да финансирате проекта? Ще е полезен за хората при всички случаи, но как смятате да генерирате приходи? Предполагам, че в момента не се генерират.

Иван Йонков: Не, проектът не генерира приходи и до момента не сме мислили в посока монетизация. Най-вероятно в някакъв момент ще се наложи, когато стигнем своя лимит на възможни разходи, но дори тогава, първата ни стъпка ще е да потърсим доброволци, които да работят по проекта. Ние направихме няколко публикации в социалните мрежи и отговориха много хора, които изявяват желание да бъдат доброволци, така че това ще е първата ни стъпка, преди да потърсим начин директна монетизация.

Ако решим да потърсим директна монетизация, ще се опитаме не да ограничаваме услугите си към потребителя, а по-скоро да му предоставим допълнителни възможности. Също така по-вероятно ще е да е бизнес монетизация, която няма да засяга масовия потребител. В момента финансираме проекта чрез лични средства, придобити от години работа.

Адмирации. А какъв екип и технологии стоят зад разработката на проекта?

Иван Йонков: Зад проекта стои част от екипа на Codexio. В момента всички хора, които работят по проекта, са служители на Codexio. Относно въпроса каква работа би могла да се извършва от доброволците – имаме един доброволец, с който се консултираме за потребителското преживяване, или UX (User Experience-бел.ред.). Но в общи линии върху визуалната и логическата част от проекта работят основно full stack (общообхватни) програмисти.

Самият проект е изцяло базиран на технологиите на JavaScript, или по-точно визуалната част, тоест частта, която се вижда на екрана. „Скритата“ част, тоест сървъра, е NestJS., но се стараем да използваме основно JavaScript поради две причини.

Първо, до момента това е най-разпространения програмен език. Ние използваме т.нар superset на JavaScript – TypeScript – който е задължителен за кодиране, което го прави строго типизиран, лесен за поддръжка и т.н. Второ, редовно използваме технологиите на изкуствения интелект и до голяма степен поддържаме проекта така, което доказва, че дори в момента изкуственият интелект е на толкова високо ниво, за да може да създаде подобна платформа. Това може да доведе и до други изводи във времето.

Функционалността на платформата в момента е подобна на тази преди месец. Тоест, в рамките на един месец, заедно с добре обучени в употребата на изкуствен интелект програмисти, може да се създаде платформа, чието създаване преди щеше да отнеме поне година-две.

Екипът ни в момента се състои от нас двамата с Йоана, както и от трима програмисти – също служители на Codexio Ltd. Освен това работим с други служители индиректно, които имат няколко разработки в проекта чрез изкуствен интелект. С Йоана работим активно по проекта от самото му начало. Аз започнах проекта и през първите 2–3 седмици работех сам, преди да включим останалите служители от Codexio Ltd.

Страхотно. А вие преди колко време горе-долу започнахте разработката на проекта? 

Иван Йонков: Може би преди около два месеца.

Йоана Борисова: На 16 септември са публикувани данните, пише в сайта на ЦГМ.

Иван Йовков: Да, започнали сме на 16 септември вечерта. Започнах първата част на проекта на 21–22 септември вечерта.

А как очаквате да се развие платформата Track The Bus в бъдеще?

Иван Йонков: На няколко фронта. Единият фронт, на който искаме да се развие, е статут на стандартния фронт, който не е иновативен, но е удобен. Това е важно, защото така повече хора ще го използват ежедневно като платформа за проследяване на транспорта около тях с помощта на готини настройки, които не са налични в много други конкуренти платформи.

Другата ни по-амбициозна цел е да се развие като социална платформа, чрез която хората ще могат да си споделят неволите или хубавото преживяване в градския транспорт – да дават предложения, да подават сигнали, да колаборират помежду си и т.н.

Това е по-амбициозната част от проекта, върху която в момента работим активно. Преди около месец пуснахме т.нар. proof of concept на тази платформа, но, естествено, все още не е използваема и Йоана работи основно по тази част от проекта. Надяваме се до седмица и малко да пуснем изцяло реновирана социална платформа на базата на това, което имаме в момента за проследяване на транспорта в реално време.

Един финален въпрос – ползвате ли градски транспорт и, респективно, платформата?

Иван Йонков: Да, аз съм много голям почитател на градския транспорт. Аз също съм от тези хора, които активно участват във форумите на градския транспорт – нещо, което правих особено активно в ранните ми години в София, когато се преместих да живея тук. Да, използвам градски транспорт ежедневно, макар че от известно време не съм в София – в момента съм в Австралия. Когато се върна, планирам отново да го използвам, но в момента нямам такава възможност.

Спомням си, че през първите седмици, може би още през септември или през ранния октомври, трябваше да отидем до гр. Костинброд. Има едно село близо до града – Голяновци – през което минава автобус 31. Понеже имаше промяна в маршрута, вече подминава пътната станция „Обеля“. Опитахме да планираме пътуването така, че да хванем автобуса, използвайки Google Maps, но промяната не беше актуализирана. Затова отворихме нашата платформа, открихме местополжението на автобуса и спирката му, и успяхме да го хванем.

Това е много добър казус, че платформата е ефективна, дори когато е била все още в ранния си стадий, тоест преди почти два месеца, макар че след това не съм я използвал лично, просто защото заминах първо за Нова Зеландия и после за Австралия. Така че, като се върна, се надявам тъкмо да сме я направили и по-добра.

Чудесно, сигурна съм, че ще бъде така. Разкажете малко повече за социалната платформа.

Йоана Борисова: Идеята на тази социална платформа е да има достатъчно много потребители, които имат поглед върху случващото се в градския транспорт, и съответно да могат да реагират максимално бързо чрез приложението. Това означава, че ако се появи някакъв проблем, той ще може да се поправи максимално бързо. Например, ако се счупи някоя седалка, ще може да се разпространи информацията за това в момента, в който се случва, и така няма да се губи време до провеждането на проверка, за да се разбере. Целта ни е хората да са активни участници в този процес, което ще направи пътуването с градски транспорт по-комфортно и лесно за всички.

Освен това чрез платформата много хора ще могат да взимат решения, които в момента няма как да направят. Например някои хора не обичат да използват метрото, защото не искат да са под земята – те предпочитат да наблюдават света навън, докато пътуват, и чрез платформата ще могат да намерят най-оптималния начин, по който да го направят.

Такова персонализиране искаме да предоставим на хората и макар в момента да няма такава възможност, сме в процес на развитие, след който всеки ще може просто да провери и да организира пътуването си, за да стане такова, каквото иска. Според мен това е много голяма стъпка. Ако разгледате приложението, ще видите, че и в момента то предоставя възможност да се настрои да работи така, както човек иска, но, разбира се, имаме още много да работим по тази система.

Иван Йонков: Това, което трябва да се има предвид е, че освен че е платформа с потенциално повече функционалности от други конкурентни платформи, предоставя и уникалната възможност да се настрои – колко спирки да виждаш на екрана си, дали да са обединени в клъстери или не, в определен радиус какви спирки има, как да изглеждат иконките и т.н.

Тоест това ще платформа, която ще може да се персонализира значително, и това е мантрата ни. Ще продължава да е така, включително и в момента, в който добавим и една от следващите ни настройки, която ще позволява планирането на маршрути. Както каза Йоана, ще може да се настрои така, че маршрутът да не включва метро, или дори ще има опции, ако пътуването включва прикачване с разходка, да може да се настрои маршрута така, че разходката да е само през зелени площи.

Отварянето да данните позволява да се събира историческа информация на базата, на която да се прави анализ. В рамките на 2 месеца може да се съберат тонове информация, която да се анализира.

След 6 месеца ще имаме достатъчно информация, за да можем да създадем алгоритми, с които да събираме данни – например за това какви проблеми са възниквали, ако някое превозно средство е акумулирало много закъснения по определен маршрут, в определен час и т.н. Това може да ни даде информация и факти и пак чрез алгоритми, и чрез изкуствен интелект може дори да направим някои предложения на Центъра за градска мобилност.

Колко потребители използват в момента платформата? 

Това е въпрос, на който, за съжаление, нямам отговор. Не мисля, че потребителите  са особено много в момента, защото все още много хора са свикнали да следят виртуалното табло, като използват сайта на Центъра за градска мобилност.

Надявам се с времето, като подобрим потребителското преживяване, да започнат все повече и повече хора да го използват. Но не бих предположил, че повече от 100 човека използват платформата в най-добрия случай, а и в момента не събираме информация за потребителите, освен ако не се регистрират.

За тези, които са гости, ние не събираме информация и когато някой използва приложението, не му излизат никакви предупреждения за политика и др., просто защото не следим местоположението на потребителите по никакъв начин. Това ще е стъпка в последствие с получено съгласие. В момента потребителите може да се чувстват спокойни, че не ги следим чрез приложението.