Вместо БИО: Аз съм Теодоси Бялков и съм баща на двама сина, с ипотечен кредит, работя на две места. Обичам да карам колело много често. Правя го почти всяка сутрин. Излизам от вкъщи, виждам морето и се прибирам вкъщи пак за да работя, тъй като съм “home office”.
Кога и как решихте да смените автомобила си с колело като средство за придвижване до работа?
Ако трябва да бъда честен, използвам автомобила си само когато наистина имам нужда. Във Варна, където живея и работя, разстоянията не са чак толкова големи, както в София. За мен изборът на автомобил би имал смисъл само ако пътят до работа е наистина дълъг. При мен никога не е бил такъв.
От тази гледна точка, дори преди десет години, този въпрос не е стоял – винаги съм предпочитал да ходя пеша или с велосипед. Имаше един период, когато живеех в по-отдалечен квартал. Тогава децата бяха малки и без кола беше трудно да се справя с всички логистични задачи. В онези години използвах автомобила доста активно.
Сега обаче децата пораснаха и вече могат сами да се придвижват. Имаше дори един период, когато с по-малкия ми син ходехме заедно с велосипеди до училище – то беше близо.
Като цяло, този избор – между кола и колело – никога не е стоял остро пред мен. Все пак понякога се появява. Например, когато тръгвам на бизнес среща, си задавам въпроса: „С колата или с колелото?“ Ако не е много топло, не е далече и не вали, винаги избирам велосипеда. Колата остава като резервен вариант – само когато обстоятелствата са против колелото.
Кое е най-голямото предизвикателство в това да караш колело до работа и как го преодолявате?
Ами, най-често предизвикателството е, че инфраструктурата не е достатъчно добре направена. Ако трябва да бъда честен, през последните години има подобрение. Преди доста време във Варна се реализира проектът „Интегриран градски транспорт“ и тогава се появиха първите велоалеи.
Появиха се, но на много места бяха направени неправилно – на неподходящи места и по неправилен начин. Според мен целта беше да е по-лесно за тези, които ги изграждат, а не да се реши реален транспортен проблем. Идеята трябваше да бъде хората да се чувстват спокойни, уверени и да има повече велосипедисти.
Въпреки това, трябва да призная, че откакто ги направиха, макар и не по най-добрия начин, броят на велосипедистите се увеличи. Но често велоалеите създават постоянен конфликт между велосипедисти и пешеходци. На много места те бяха изградени върху по-широките тротоари, което директно отнема пространство от пешеходците, от майките с колички и всички, които се движат пеша.
На някои места, тъй като велоалеите са нови, а тротоарите – стари, те просто са по-гладки. И е ясно, че една майка с количка ще предпочете да мине по равната велоалея, вместо по разбития тротоар. Получава се едно общо пространство, където всички се движат заедно.
Това е най-голямото предизвикателство – лошата инфраструктура. Говоря с приятели и ги питам: „Добре де, защо не караш колело? Гледай колко е близо до работата ти.“ Отговорът често е един и същ: „Страх ме е.“ И аз ги разбирам, защото и на мен ми се е случвало да попадна в конфликтни ситуации.
Ще дам пример. Във Варна, когато изградиха велоалеите, направиха ги двупосочни от едната страна на булеварда, вместо еднопосочни от двете страни. Това създава проблем. Когато шофьор излиза от пресечка, той първо трябва да мине през велоалеята. Гледа наляво – там откъдето идват колите – но забравя да погледне надясно, откъдето идват велосипедистите.
Аз лично го изпитах на гърба си една сутрин. Карах, видях, че шофьорът гледа наляво и реших, че няма да тръгне. В момента, в който минавах пред колата, той потегли. Озовах се върху капака. Слава богу, разминахме се само с уплаха. Извинихме се един на друг и продължихме.
Този случай просто показва колко е важно инфраструктурата да е направена както трябва. Когато не е, тя сама по себе си създава конфликтни ситуации.
Какво бихте променили или подобрили по вашия маршрут до офиса?
Ами, да, това се препокрива с предишния въпрос. Най-важното е инфраструктурата и велоалеите да бъдат направени така, че наистина да си вършат работата.
И още нещо бих променил. Този въпрос ме провокира да се замисля за нещо, за което съм си мислел и преди. Според мен в законодателството трябва да се въведе възможност в кварталите – там, където няма големи булеварди, а само вътрешни улички – велосипедистите да могат законно да се движат в насрещното.
В момента, ако спазваме закона, трябва да караме само по посоката на движението, определена за колите. Аз се старая да го правя, но понякога това е неудобно и ограничаващо.
Чел съм, че в други страни в Европа вече има специални знаци, които позволяват на велосипедистите да се движат в насрещното в малките улици. Това дава повече свобода при избора на маршрут, позволява “shortcuts” и прави придвижването по-гъвкаво.
Не винаги човек да си казва: „Ех, пак малко нарушихме правилата.“ Ако можех да променя нещо, бих направил точно това. Това е лесна и бърза стъпка, която би дала повече увереност на хората да карат колело.
Разбира се, тези квартали трябва да са така наречените „успокоени зони“, в които колите се движат с не повече от 30, дори 20 километра в час. Реално погледнато, това е промяната, която най-много бих искал да видя.
Успявате ли с примера си да мотивирате колегите си да карат колело или да се включат в #Bike2Work?
Надявам се! В интерес на истината, забелязвам, че все повече хора карат велосипеди. Самият факт, че виждаш други велосипедисти по пътя, вече е мотивиращ — показва, че може и така, и че не е страшно да опиташ.
Не съм тръгнал целенасочено да убеждавам хората, макар че съм казвал на един приятел: „Хайде, качи се от време на време на колелото.“ По-скоро давам пример с това, че аз самият постоянно карам.
Често споделям в социалните мрежи снимки на колелото си или на маршрута, който съм изминал през деня. Надявам се по този начин, макар и индиректно, да вдъхновявам и други да се включат.
Какво най-много Ви харесва в това да карате колело?
Колелото дава едно много приятно усещане за свобода. То ти позволява бързо да стигнеш от точка А до точка Б, без да мислиш за задръствания. В градски условия често е най-бързият начин за придвижване.
Понякога, когато караш редовно по един маршрут, откриваш свои малки „shortcuts“ – стъпала, алеи, тихи улици. Това още повече засилва усещането за независимост и лекота.
Напоследък карам едно градско колело, което по принцип е на жена ми, но аз го ползвам по-често. Оборудвах го с дисаги и то стана мой верен помощник – почти напълно заменя колата. Ако нямам нужда да нося нещо обемисто, с него дори пазарувам – ходя до Lidl и се прибирам спокойно с покупките.
Колелото върши чудесна работа. Освен това, колкото повече хора се движим с велосипеди, толкова по-тихи, чисти и приятни ще бъдат градовете ни. Ползите са много – просто голяма част от хората все още не ги осъзнават и затова не правят тази стъпка.
Обичате ли да слушате музика, докато карате колело до работа, и ако да – каква?
Докато карам колело, слушам почти постоянно — но не музика, а Storytel или подкасти. Музика – само понякога. През последните две–три години открих, че това е чудесен начин да съчетая придвижването с нещо полезно.
Слушам информация, която ме интересува – аудиокниги, които съм пропуснал да прочета навремето, или интересни подкасти. Така карането става още по-приятно и смислено.
Но искам непременно да подчертая нещо важно – когато слушаш и си на колелото, трябва да чуваш какво става около теб. Аз винаги използвам само едната слушалка. Едното ухо трябва да е свободно, за да чуваш трафика и хората, особено ако караш по улиците.
Дори когато се движа из Морската градина, пак слушам само с едното ухо – трябва да знаеш какво се случва зад теб и около теб, за да можеш да реагираш навреме.
Слушането на музика или подкасти е чудесно съчетание с карането на колело – стига да го правиш разумно.
