ИТ секторът не е просто една от многото индустрии в България — той е двигателят, който държи икономиката в движение през последните години. В условия на демографски срив, ниска производителност и хроничен недостиг на инвестиции, именно технологичният сектор осигурява реален растеж, работни места с висока добавена стойност и износ на интелектуален продукт.
И въпреки това, с предложения държавен бюджет за 2026 г., управляващите изглеждат готови да подкопаят основите на най-успешната и иновативна част от българската икономика.
Политика без визия: повече тежести, по-малко развитие
Предвиденото увеличение на осигурителните вноски и максималния осигурителен доход е сигнал, който технологичната индустрия няма как да игнорира. Това е директно поскъпване на труда в сектор, който вече е изправен пред сериозни предизвикателства – глобална стагнация, намаляващи поръчки, замразени проекти и вълна от съкращения.
Вместо да облекчат натиска и да създадат предвидима рамка за растеж, управляващите избират най-лесния и най-късоглед подход – повече данъци и по-високи вноски. Резултатът? Повишени разходи, свити инвестиции, намалени бюджети за обучение, иновации и нови проекти.
Това не е стратегия за растеж. Това е стратегия за задушаване.
Когато държавата наказва успеха
ИТ компаниите в България не искат преференциално третиране. Те искат предсказуемост и разум. Когато държавата налага нови тежести върху онези, които създават най-много стойност, тя всъщност наказва успеха.
Същите фирми, които плащат най-високи данъци, инвестират в образование, спонсорират академични програми и създават условия за връщане на българи от чужбина, днес ще трябва да компенсират бюджетен дефицит, породен от политическа неефективност.
С други думи – вместо да стимулира иновациите, държавата ги облага. Вместо да развива дигитална икономика, я задържа в 20-ти век.
Проучване:
[forminator_poll id=”301903″]
Регионалната конкуренция не спи
Докато София обсъжда как да събере още пари от бизнеса, Букурещ, Варшава и Прага мислят как да привлекат нови технологични инвестиции. Съседни държави вече предлагат данъчни стимули за R&D, субсидии за стартиращи компании, специални зони за технологични паркове и дългосрочна фискална стабилност.
България, вместо да използва предимството си на гъвкав и доказан ИТ център, рискува да се превърне в периферия – държава, която е евтина, но нестабилна. А в технологичния бизнес нестабилността струва повече от всичко друго.
Най-ценният ресурс – хората – е на път да си тръгне
ИТ специалистите в България са глобални граждани. Те могат да работят от всяка точка на света, често и за компании, които предлагат по-добри условия и по-голяма сигурност.
Когато държавата увеличава данъчното и осигурителното бреме, без да предлага нищо в замяна – без стимули, без инвестиции в образование, без визия за иновации – посланието е ясно: „Не ви искаме тук.“
Това ще доведе до изтичане на таланти, до забавяне на растежа на компаниите, до спад на иновациите. И до загуба на едно от малкото конкурентни предимства, които България все още има.
Онлайн дискусия – ИТ секторът утре: Хора, данъци и сигурност в условията на глобална криза
Краткосрочни решения с дългосрочна цена
Проектобюджетът за 2026 г. е поредният пример за механично мислене – „да запълним дупките“, без да се замислим какво означава това за икономиката след година, две или пет.
България няма да стане по-богата, като облага повече тези, които създават стойност. Ще стане по-бедна, защото ще изгони същите хора, които я издържат.
България има избор
ИТ индустрията не иска протекции. Тя иска партньорство. Иска ясни правила, стабилна рамка, подкрепа за иновациите и образование, което отговаря на нуждите на модерната икономика.
Вместо това, управляващите предлагат повече тежести, повече несигурност и по-малко перспектива. Ако този курс не се промени, България ще загуби не само инвестиции, а и бъдеще.
