Предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на икономиката и не създава предпоставки за предвидимост, конкурентоспособност и инвестиции – това заявяват от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), която представлява водещи индустрии и високотехнологични сектори в страната.

„Необходими са реформи, а не механично харчене. България има шанс да използва влизането в еврозоната като катализатор за растеж – но само ако осигури предвидима, инвестиционно ориентирана и партньорска икономическа политика“, се посочва в позицията на БРАИТ.

Според БРАИТ проектобюджетът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и нарастване на разходите, без ясна визия за реформи и ефективно управление на публичните средства. Подобен подход, посочват от организацията, ще доведе до свиване на икономическата активност и ще задълбочи дефицитите, вместо да осигури устойчиво финансиране.

Липса на стратегическа визия

България се намира в решаващ период на подготовка за присъединяване към еврозоната, което изисква стабилност и дългосрочно планиране. Вместо средносрочна фискална рамка, проектобюджетът се фокусира върху краткосрочно запълване на дефицити. Това подкопава доверието на инвеститорите, които вземат решения на база предвидима данъчна и осигурителна среда.

Растящи разходи без реформи

БРАИТ подчертава, че публичните разходи нарастват без реални механизми за контрол и подобряване на ефективността. Дефицитите в социалните и здравните системи продължават да се компенсират с по-високи вноски – модел, доказал се като неработещ.

„Повече средства без реформи не водят до по-добри резултати, а само до нов натиск за данъчно и дългово финансиране“,

се казва в позицията.

Увеличение на осигурителната тежест

Предложеното вдигане на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход ще доведе до поскъпване на труда с над 10%, предупреждават от организацията. Това ще засили инфлационния натиск и ще намали конкурентоспособността на българските предприятия, особено в трудоинтензивните сектори.

Удар върху коректните работодатели

Вместо да се насочат усилия към ограничаване на сивата икономика, която остава между 22% и 35% от БВП, тежестта отново пада върху изрядните платци. Повишените вноски стимулират укриването, а не събираемостта, отбелязват от БРАИТ.

Отражение върху ИТ сектора

Според БРАИТ, предвидените промени ще имат особено негативен ефект върху ИТ индустрията – един от двигателите на българската икономика и основен източник на високотехнологичен износ. Увеличаването на осигурителните прагове и общата тежест върху труда ще направят България по-малко конкурентна спрямо други европейски и регионални технологични хъбове като Румъния, Полша и Чехия. Това може да доведе до изнасяне на проекти, намаляване на инвестициите в местни екипи и по-трудно привличане на специалисти, които вече имат достъп до глобалния пазар на труда. Вместо да подкрепя сектори с висока добавена стойност, бюджетът реално намалява стимулите за иновации и дигитална трансформация, предупреждават от организацията.

Конкретни предложения на БРАИТ

Сред препоръките на организацията са:

• Да не се увеличават осигурителните вноски и да се ускори реформата на пенсионните фондове;
• Да се въведе независим одит на бюджетните разходи и заплатите в публичния сектор да се обвържат с резултати;
• Да се приеме Закон за публично-частните партньорства за насърчаване на инвестициите;
• Да се въведат данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване и иновации;
• Да се гарантира 60-дневен срок за консултации с бизнеса при промени, засягащи разходите му.

Потенциални последици

Ако проектобюджетът не бъде преработен, очакванията са за 8-10% увеличение на разходите за труд, нов инфлационен натиск, отлагане на инвестиции, изнасяне на производства и задълбочаване на сивата икономика.

Изображение: Freepik