Поколението Z има на какво да ни научи – като например, да си поставяме здравословни граници. Теодора Балджиева, поколение Z, вече е усвоила този урок. На Младен Боев обаче, поколение Y, му отнема повече време. Пътищата им се пресичат миналата година, когато Теодора идва на стаж в неговия екип – отделът по „Дигитални продажби“ в Yettel. Той е менторът, тя стажантът, но къде повече, къде по-малко всеки ще бъде учител за другия.

Завръщане у дома 

За Теодора идването в телекома е много повече от стаж. След пет години, прекарани в Нидерландия, то е завръщане у дома. В страната на лалетата завършва бакалавър „Медии и комуникации“, а след това магистратура „Маркетинг мениджмънт“. Прави и първите си професионални стъпки със стажове в различни международни компании в областта на дигиталната търговия.

И докато си мисли, че животът ѝ ще продължи в чужбина, осъзнава, че възможностите там винаги ще са по-ограничени.

„Исках да избера това, с което искам да се занимавам, а не да съм принудена да приема каквото е свободно“,

обяснява Теодора.

Именно в България, и по-конкретно в Yettel, открива това, което търси – стажантска позиция в областта на дигиталния маркетинг. Не крие, че в началото има период на културна адаптация, но не за да свикне с минусите, а за да приеме плюсовете.

„Към онзи момент бях работила предимно с чужденци, средата беше много по-мултикултурна. Да работя само с една националност беше много различно. Едновременно с това обаче ние сме по-емоционални и експресивни и влагаме това и в работата си. Тук хората са приятелски настроени, а не са така официални, както е в западна Европа“,

обяснява тя.

Принос за това има и Младен. Ролята на ментор не му е чужда. Много пъти е посрещал стажанти, а през годините си е изградил и ясно правило – да има неформална атмосфера и да няма излишно напрежение.

„Напрежението в работна среда над необходимите нива е ненужно и вредно. Затова в моя екип се старая да го няма. Грешките или забавянията рядко са фатални от човешка гледна точка“,

казва той.

Според него днес ненужно се вторачваме в успеха.

„Добре е всички да осъзнаваме, че работата е 2/5 от живота ни. Затова и вниманието, което ѝ отделяме, трябва да е пропорционално“,

обяснява Младен.

За млад човек като Теодора именно това е подходът, който ѝ дава нужното спокойствие в новата обстановка.

Ние се учим да поставяме граници

В началото започва с по-леки задачи – редактиране на продуктови снимки, качване на съдържание в сайта, обработка на поръчки. Трудността обаче постепенно се покачва.

„Научих се да работя с различни платформи за качване на съдържание, да работя с код, да „качвам“ кампании“,

обяснява Теодора.

Всеки месец тя е един от хората, които в рамките на ден подменят всички стари оферти с нови. Сред основните ѝ проекти е и работата по превода на сайта на английски. Задача, която развива у нея „меки“ и практични умения – от работа с HTML, до комуникация с голям брой екипи.

Не само успешно се справя със задачите, но опровергава и схващането, че на поколението Z не му се работи или се отнася недостатъчно сериозно. „Теди никога не е бягала от работа. Точно обратното, има ли задача, тя е първата, която вдига ръка“,

казва Младен.

По думите му днешният разговор за поколението Z не е неочакван.

„Сигурен съм, че преди 10 години така се е говорило и за поколението Y, Х и т.н. Винаги го има заключението, че „младите не са каквито бяха едно време“,

обяснява той.

Няма как и да бъдат, защото времето, в което живеят, не е същото.

„Според мен, на това поколение не му се занимава с глупави задачи. Културата на работа преди години е била каквото ти се каже, трябва да го свършиш. Сега трябва да намериш смисъл в това, което правиш, за да го правиш с желание“.

Теодора също го допълва –

„Нашето поколение се учи да поставя граници. Не на всяка цена сме готови да направим нещо. Интересува ни личностното развитие, физическото и ментално здраве – все теми, които преди не са били така разпространени, но за нас са важни“.

„Ето тези неща някой да ми ги беше казал по-рано“, включва се и Младен, припомняйки си годините, в които неведнъж се е раздавал повече от необходимото.

Така всеки учи другия на нещо. Тя него – да пази границите си. Той нея – да бъде спокойна и да знае, че никога нищо не е фатално.