Никола Емилов е абитуриент от ПМГ “Екзарх Антим I” в град Видин. Ученик, който впечатли цяла България с изключителния резултат, постигнат на матура по математика – 100 точки от 100. Неговата най-голяма страст са баскетболът и математиката и не може да си представи живота без тях. Никола избира да продължи образованието си в Техническия университет в град Делфт, Нидерландия, но мечтае да се върне в България някой ден при своето семейство и приятели.

За забележителния успех, избора на образование в чужбина и силата да преследваш мечтите си, въпреки всичко, прочетете в интервюто от първо лице.

Здравей, Никола. Разкажи ни как се запали по природо-математическите науки?
Като цяло съм запален по-скоро само по математиката. Нямаше определен момент, в който разбрах за това. Още, когато бях дете харесвах математиката и ми беше лесна. Именно и така се запалих по нея.

100 от 100 – Забележителен успех, и то на матура по математика. Как успя да го постигнеш? Какво се крие зад отличната оценка?
Крие се най-вече постоянство и доста работа. Положих много труд и усилия. И с риск да се повторя, любовта ми към математиката започна от по-ранна възраст и целият този труд през годините в даден момент, знаете, се отплаща.

Какво те мотивира?
Истината е, че сам да се мотивирам. Имам високи цели за бъдещето и до голяма степен те ме мотивират. Искам да успея в това, което правя и да имам едно по-добро бъдеще.

Кой най-силно те подкрепя?
Доста хора ме подкрепят. От семейството – майка ми, баща ми и брат ми. Винаги са били до мен. Майка ми винаги се е старала да оползотворявам времето си и да правя нещо смислено. Семейството ми най-силно ме подкрепя. Имам много приятели, които също са винаги до мен, както и съотборници от баскетболния ми отбор. Така че има доста хора, които ме подкрепят.

Какво е за теб математиката?
Математиката за мен е страст, която винаги е била част от живота ми. Като се замисля, не мога да си представя да се занимавам с нещо друго.

Имаш ли други хобита?
Да, имам. Може би най-голямото ми хоби е баскетболът. Дори не бих искал да го нарека точно хоби, защото той също е част от живота ми. Всеки ден тренирам в баскетболен клуб, но сега малко се отдръпнах и се концентрирах върху ученето.

От колко годишен тренираш баскетбол?
Тренирам баскетбол още от дете. Баща ми е голям фен на местния отбор и съм израснал в спортната зала.

Как успяваш да съчетаваш ученето с личния живот, приятелите?
Доста хора ми се чудят за това как успявам да си подреждам толкова добре времето. Не си го губя с излишни дейности особено през учебната година. Избягвам гледането на телевизия, прекарването в социалните мрежи и други запълващи времето неща. Сега е лято и нещата са малко по-различни.

Би ли ни разказал как протича един твой ден?
Сега през лятната ваканция – събуждам се, тренирам, чета, излизам с приятели, следобед пак тренирам. И разбира се, упражнявам се в програмирането. А през учебната година ежедневието ми беше по-еднотипно. Училище, учене, баскетбол, отново учене и дори вечер понякога, когато имам повече задачи също отделям време да уча, а ако ми е по-спокойно излизам с приятели. Бих отбелязал, че баскетболът има ключова роля. Докато играя мозъкът си почива и така се презареждам.

Ще следваш компютърни науки в техническия университет в град Делфт, Нидерландия. Защо избра това място, с какво те впечатли?
Тепърва очаквам да ме впечатлява този град. Относно избора ми – имах намерения да уча в Западна Европа още от миналата година. В началото исках да уча в Англия, тъй като брат ми живее там и мислех, че по-лесно ще мога да се устроя. След като Англия излезе от ЕС и нещата станаха малко се промениха. Тогава се ориентирах се към Нидерландия, където кандидатствах в два технически университета, които се намират в Айндховен и в Делфт. И в двата университета ме приеха. И в двата имаше изпит по математика. Прецених, че този в град Делфт е по-добър и затова избрах него.

Какви са условията за прием там? По-строги ли са от тези в университетите у нас?
Това, което се изискваше от мен беше да имам сертификат по английски за минимум C1, CV, академична справка от училище и изпит по математика, за който споменах. Изпитът беше доста труден и беше сходен и в двата университета. Той няма нищо общо с изпитите в българските университети като изпит по математика. Много по-трудно е.

Смяташ ли да продължиш своето бъдеще изцяло извън пределите на България?
Много искам да се върна тук. Доста съм привързан към България и не мога да си представя да живея в чужбина дълго време. В даден момент със сигурност ще се върна в България.

Има ли известна личност, която е пример за теб?
Още от малък най-големият ми идол винаги е бил Коби Брайънт. Не само заради баскетболните му качества, а и заради изключителната му работна етика, която винаги ме е впечатлявала и мотивирала.

Коя е най-голямата ти страст?
Най-голямата ми страст са математиката и баскетболът. Не искам да ги разделям. И двете неща ми носят удоволствие и удовлетворение.

Как се виждаш след 10 години?
След 10 години се виждам по-мъдър, може би с една идея по-близо към целите си, ако не са все още постигнати и с 10 години по-голям (ха-ха).

Какво ще посъветваш своите връстници, които нямат куража да последват мечтите си?
Да рискуват. Няма грешно решение в този живот. От всяко нещо може да се вземе поука, да се извлече нещо позитивно. Да дерзаят и да не се притесняват да опитват.

А какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Бъдете здрави! Преследвайте мечтите си и обичайте хората, които са до вас.