Евгени Митев е основател на фондация “Синергиа” в България. Неговата мисия е да направи живота на незрящите по-лесен и удобен. Занимава се с това отдавна и е напълно убеден, че помощта е безценна и всеки заслужава един нормален начин на живот. След множество проекти и инициативи на бял свят идва проектът SoundVision, разработен от Scalefocus. Продукт, който може да подобри досегашните затруднения на хората с увредено зрение. За реализацията и успехите му ще ни разкаже самият Евгени.
Евгени Митев, председател на УС на фондацията
Какво представлява организация “Синергия” и можете ли да ни разкажете малко повече за нея?
Организация “Синергиа” беше създадена от мен през 2015 година с идеята и нагласата да стимулира социалното предприемачество и да създаде условия хората със зрителни увреждания да бъдат по-активни и по-добре реализирани. Профилът ни е предприемачески, защото има организации, които са насочени изцяло към дарения и събиране за каузи. Ние също се занимаваме с фондонабиране, но желанието ни е да събудим активността на хората със зрителни увреждания, които са със напълно липсващо зрение или със силно намалено. През годините вече имаме реализирани редица инициативи, няколко големи проекта и други по-малки, както и седемгодишна история. Стремим се да се занимаваме с разнообразни дейности, за да имаме устойчивост, както финансова, така и цялостно като организация. Давам пример с една от инициативите ни, която е екип от масажисти и масажно студио, в което масажистите са незрящи, а това е една от професиите, които хората със зрителни увреждания овладяват много добре. Има специалност в медицинския колеж, която обучава такива кадри и ние успяхме през 2017 година, със социално предприемачески конкурс, да се класираме на първо място и да получим финансиране. Проектът се казва “High touch” и не беше лесно да го стартираме и организираме. Покрай пандемията от Covid този вид бизнеси изцяло спря, но важното е, че към днешна дата все още проектът съществува. Това е нещо устойчиво за момента. Друг пример е проектът SoundVision. Той е в посока подпомагащи технологии.
Кои са хората, които ръководят “Синергия”? Има ли сред тях незрящи?
Аз съм зрящ и съм инициатор на организацията. Разбира се, не съм сам. През годините съм влизал в съдружие с различни хора, с които сме имали сходни идеи. От 2017 година в управителния съвет сме с незрящия музикант и DJ Панчо Карамански, който е много интересен и талантлив човек. Срещаме и подкрепа от страна на бизнеса в лицето на д-р Димитър Георгиев, който също подкрепя фондацията в нейните инициативи. В екипа ни има между 5 и 7 лица със зрителни увреждания. Всеки един има някакъв талант и ние го насърчаваме да се развива, опитвайки се да покажем, че хората със зрителни увреждания могат много различни неща.
Чаровните дами от Синергиа, които са участвали в теста на продукта
А как дойде идеята за SoundVision?
Контекстът на идеята определено е ежедневието на един незрящ. То е доста различно от нашето ежедневие, тъй като зрението е водещо сетиво и ние го използваме постоянно, особено за ориентация. В днешно време културата е визуално обособена. В света на незрящите обаче светът е свързан не с картинката, а с всичко останало, което сетивата могат да балансират. Най-голямата разлика идва в придвижването. То е предизвикателство, както вкъщи, така и навън. Особено в българския контекст – по българските улици има множество препятствия: счупени плочки и тротоари, безразборно поставени ограничители за паркиране, стълбища и още много. Другите опасни препятствия за незрящите по улиците са онези стари телефонни кабини. Те стърчат на нивото на лицето, а белият бастун на незрящи помага само за преодоляването на препятствия, които са на нивото на земята. Срещали сме се с хора, които са преживели инциденти от такива случаи. Представете си ако се придвижвате без зрение ще трябва да разчитате на едно много внимателно движение в пространството. Преди да започнем да работим по SoundVision самата ни организация направи една инициатива, която беше активна до пандемията, а сега ни предстои да я рестартираме. Самото събитие представляваше т. нар. тактилни разходки, което представляваше следното. Събираме зрящи хора, в група по десетина и им връзваме очите със специални превръзки. Така разхождахме доброволците и ги поставяхме в обувките на един незрящ поне за половин час. По този начин човек разбира, че наистина е много трудно да се придвижваш из градската среда.
Хората от Scalefocus се свързаха с нас. Те имаха желание да ни помогнат и бяха много отворени за идеи. Така се роди идеята за проект, който да разработи устройство, разпознаващо препятствия, а също и други допълнителни функции за ориентация в пространството. Идеята на проекта е то да спомогне придвижването на незрящите и тяхната независимост на движение.
Кои са участниците в разработката на SoundVision?
Партньорите ни са от Норвегия. Занимавахме се с един европейски проект, свързан с иновацията на Норвегия. В помощ на нашия проект се отзоваха две организации със сходен профил и цел. Едната се казва “Адаптор”, а другата се казва “NRS”. Ние си бяхме много полезни с тях и смея да кажа, че проектът SoundVision е представителен и на европейско ниво, защото имаше фокус групи и в Норвегия, което помогна да обедини нуждите не само на българските потребители, но и на европейските. Затова вярваме, че нашият проект може да намери и реализация в Европа.
Технологиите биха осигурили един нормален начин на живот за незрящите хора
Какви технологии са използвани за разработката на SoundVision и какъв беше процесът?
Технологията беше осигурена от водещия партньор по проекта – Scalefocus. Те разполагаха с целия ресурс на разработчици и специалисти. Нека бъда честен и ви кажа, че такива продукти има на световния пазар, но те определено не са това, което е SoundVision. Идеята тук беше в голяма степен да се направи нещо на българския пазар от българска компания и български екип. Сътрудничихме си и с партньори от Норвегия, ползвайки експертизата им, но така или иначе важно е да се отбележи, че SoundVision е нещо, което се прави за първи път по този начин за тази целева аудитория и по темата подпомагащи технологии в България, с българи като водещ партньор.
Колко струва разработката на един такъв продукт? Как успяхте да се преборите за финансиране?
Скъпо или евтино трябва да е спрямо нещо конкретно. Малко политически ще прозвучи, но на нещо безценно не можеш да сложиш цена. Разбира се, безценно е да помагаш на хората в нужда. Когато се опитваш да направиш проект, който да е по-голям, той изисква точно това, което се случи и при нас. Изисква се международно сътрудничество, колаборация между различни изходни по профил организации и много експертна подкрепа от страна на IT компания, която да е изключително гъвкава, защото процесът на направата е дълъг. На нас ни отне повече от две години. Аз лично се надявам той да бъде продължен, тъй като досега премина само през първата си фаза. Едно такова устройство не може да реши всички проблеми, но със сигурност обръща внимание на ключови неща. Трябваше да приоритизираме някои от функциите за ориентиране, за разпознаване, за определяне на разстояние и отстояние.
В заключение мога да кажа, че “да” – ресурсът е голям. Финансиращият орган на първи етап включва европейски средства. Със сигурност за нас ще бъде удоволствие проектът да бъде продължен и след първите си тествания и пилотни бройки. Искаме да стигнем и до серийно производство някой ден. Мечтата ми е един ден в България да има точна статистика на хората с увреждания, защото такава липсва, просто няма кой да я направи. Бих искал всеки да може да разполага с едно такова устройство, което ще му осигури едно нормално ежедневие – по-лесно и по-достъпно.
Имате ли вече обратна връзка за продукта? Как се приема? Доволни ли са потребителите, успели да го изпробват?
Трябва само да отбележа, че продуктът не е още на пазара и това беше само пилотната разработка. Да, обратна връзка имаме и то от всеки етап на развитие, защото ни беше важно да знаем във всеки един момент какво не е достатъчно или какво трябва да се подобри, ако има някакви проблеми или засечки. Ние получавахме обратна връзка до самия край на първи етап и това ни помогна да усъвършенстваме максимално разработката и идеята на SoundVision. Това беше един от акцентите на партньорството ни по проекта, защото един зрящ човек няма как да знае какво точно би било полезно затова ние се погрижихме да има постоянна обратна връзка.
Бихте ли работили по подобен технологичен проект в бъдеще и според вас от какви технологии се нуждаят хората в неравностойно положение в България?
Да, бихме се радвали да работим отново по технологични проекти и още по-тясно с компютърния и IT сектор в България.
Технологията , която трябва да бъде подобрена е доста, но нека започнем от достъпността. Трябва да се подобри достъпността към сайтовете и апликациите. Всичко, което се прави електронно трябва да бъде тествано. Трябва UX дизайнът да бъде съобразен за незрящите си потребители, които ще го ползват през екранни четци и подобни способи. Ние сме отворени да помогнем и съдействаме за обратна връзка на различни компании. Помощта е нещо хубаво, но трябва да е прецизно съобразена с нуждите на човека, за когото се изготвя.
Включването на технологии в ежедневието помага ли за интеграцията на хората с увредено зрение?
Да, мисля, че би било полезно, с някои уговорки, разбира се. Колкото има нужда от технология, толкова има и човешки контакт, защото едното не може без другото. Технологията е много хубаво нещо, но хората с увреждания имат нужда да бъдат стимулирани, да бъдат активни, да вярват повече в способностите си и да не се чувстват жертви на системата. Ние сме предприемачески настроени и много вярваме, че за да се получи нещо, всеки по веригата трябва да изпълни своята част. Затова казвам: да, технологии плюс човешко отношение е една доста силна мотивация, която води до успех.
*На водещата снимка: Анита Накова и Ралица Чалова, част от екипа на фондация „Синергиа“, които са работили по проекта.
