25 септември, 2022

Марина Мучакова е Главен юрисконсулт със статут на управляващ съдружник в счетоводна къща “Веста Консулт”. Тя е майка на три деца, която се учи как да балансира между семейството, работата и ангажиментите си.

Имало ли е моменти, когато сте поставяли на преден план кариерата си и чувствате ли се виновни, когато това се случи?

Да, понякога има и такива моменти. Тъй като моят работодател е счетоводна къща, често влизам в „цикли“. В счетоводната работа има различни цикли на деклариране и тъй като този процес не е напълно автоматичен, често ни изпращат документи със закъснение, вследствие на което възникват моменти на силен стрес и напрежение. Няма да преувелича,
ако споделя, че е изключително изнервящо – на практика всеки път, когато наближава някакъв краен срок, винаги има нервни сривове. Колкото и добре да планираме работата си, ние зависим от клиентите си, които не винаги ни изпращат навреме информация за дейността си. Разбира се, покрай тази информация често възникват данъчни въпроси от моята компетентност, на които трябва да се намери решение преди да настъпи крайния срок. В не редки случаи поради това телефонните разговори и служебните ангажименти продължават късно вечер, след като членовете на семейството ми вече са си по леглата.
Разбира се, че се чувствам виновна. Децата ми са малки. Успоредно с описаното по-горе, ежедневието ми включва и ограничения. Не мога да заведа големия ми син на училище нито по-рано, нито по-късно, защото всяко училище има правила и децата не могат да ходят на училище, когато си искат. Тъй като той е първи клас, някой трябва да го води и да го посреща. Малките ми деца посещават детска градина през една трета от времето и за тях важи същото, като за големият ми син. През останалите две трети от времето обикновено са болни и трябва да ги гледаме у дома, което означава аз да работя от дома и да съчетавам работният си график, който изобилства от работни срещи, конферентни разговори, проверка на документи и изготвяне на нови документи с хранене по 5 пъти на ден на 2 бебета, приспиване на обяд, смяна на памперси, приспиване вечер, преобличания и изграждане на навици, както и на елементарни моторни и комуникативни умения. Когато децата ми не са на градина, за да мога да се справя, разчитам на външна помощ.

Оправдано ли е човек да се чувства виновен, заради направените от него избори – в случая да постави на първо място кариера или семейство?

От една страна децата ми са малки и имат нужда от мама сега, тоест – днес, а не след 15 години. От друга страна, доходите ми са ни необходими и от това в известна степен зависи издръжката на семейството. От трета страна, аз обичам да живея финансово спокойно. Това, че работя и печеля добре ми дава възможност да си позволявам неща, които обичам и ми харесват. И съм наясно, че плащам за тях с времето си, т.е. с жизнената си енергия. Някой би си казал: „Може да остави печеленето на пари на мъжа си“. Да, разбира се това е валиден аргумент, но в нашия случай големият ми син има нужда от по-специални грижи, заради проблеми с моториката и говора. Ходи на логопед, а за да напредне с писането и да може изобщо да държи лъжица или вилица, и по някаква случайност да си улучи устата докато се храни, от 3 години насам за него ежедневно полагат грижи специалисти, а тези услуги не са евтини. Освен за големия ми син, грижи трябва да се полагат и за двамата му братя. Не е редно и не е честно за едното дете да „има“ и то да бъде поставяно като приоритет пред останалите две. За да може децата да получават достатъчно грижи и внимание и от време на време аз да успея да се наспя, да напазарувам или да свърша други домакински задължения, пак щеше да ми е нужна външна помощ, която също не е безплатна. Не можем 100% да разчитаме на баби и дядовци, тъй като те също работят.
Когато поставям работата си на първо място, често, поглеждайки назад, си мисля, че не си е струвало да посветя времето си на клиент, вместо да се погрижа за децата си. Имаше такъв случай, който не е единственият, но за сметка на това е доста краен. Докато бях бременна със сина ми Александър, получих усложнения от здравословен характер и имаше риск да загубя детето. В този момент се наложи да подавам и годишни финансови отчети към търговския регистър. Моментът беше много лош и просто нямаше кой да ме смени. Блокира ми електронния подпис, трябваше да си подсигуря нов и да организирам работата си. В крайна сметка не можах да направя всичко от леглото у дома. Станах и отидох до офиса уж само за два часа. След това се озовах в спешното на Майчин дом с кървене и с поредната доза лекарства. Към днешна дата не бих се поддала на чувството на вина „пред колегите“ или „пред клиентите“, защото това чувство на вина можеше да коства моят живот и даже по-лошо – живота на сина ми.
Сега не съм бременна, но докато боледувах от грип у дома, записах към една школа обучение за това как се облагат с данъци инвестициите. И честно да си призная намерих баланса между работата и децата и се чувствам много горда от себе си за първи път от доста дълго време.

Цялото интервю с Марина Мучакова може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“ като последвате линка тук.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , ,