Вяра Лазарова има повече от 20 години международен опит като коуч на отличното представяне, личностното и професионално израстване, обучител, консултант, мениджър и управител в областта на организационното и бизнес развитие, образованието и човешките ресурси.
Какви практики бихте предложили на професионалистите от TECH сферата, за да балансират успешно професионалния и личния си живот?
Балансът между личните и професионални цели е преди всичко въпрос на дълбоко разбиране, осъзнато индивидуално или групово решение и ежедневно усилие на отделните личности и на екипите, към които се числят.
Преди да бъдат препо-ръчани, каквито и да било персонални или групови практики, винаги е добре да се проведе сериозно проучване на нуждите, което ангажира активно бъдещите участници в тези дейности, за да може от една страна да се направят възможно най-точният и адекватен анализ на ситуацията и подбор на дейностите, в съответствие с констатациите, а от друга страна по този начин да се започне работа по повишаване на осъзнатата потребност и ползите от този вид активности и сериозното отношение към тях.
Обикновено успешни са добре планираните мащабни програми, които включват широка палитра от дългосрочни интервенции на всички нива и постепенно, с постоянство успяват да създадат ефект на ниво култура на мислене, поведение, личностни и екипни навици. Програмите, които не просто осигуряват временен добър баланс и чувство за награда и удовлетворение чрез една, две фирмени или личностни практики и придобивки, а работят за утвърждаването на един перманентен и смислен стремеж към балансирано благоденствие, както на личностите, така и на професионалните формирования, като се ангажират и постоянстват в това намерение заедно и поотделно. Спорадичните дейности и атрактивните занимания впечатляват служителите за момент, носят известна наслада и разсейване от ежедневието и после изчезват безрезултатно, така както са се появили, внезапно и изненадващо. Поради тази причина, те не са препоръчителни. Качествените часове по йога, зумба и пилатес в офиса, плодовете, напитките, подаръците, суичърите с изписани ценности, билярдните маси, онлайн лекциите, които обясняват какво е Mindfulness и Wellbeing, картите за спорт, ваучерите за кино, театър и луксозни стоки, празнуването на рожденни дни в офиса и всички подобни инициативи, за които компаниите харчат не малки суми пари, са много добри дейности, но само, когато са част от една добре обмислена програма, с ясни цели, дейности, очаквани резултати и добре формулирани индикатори за успех, които отговарят на потребностите и спецификите на конкретните личности и групи, за които са дизайнирани.
Като човек, който е провеждал подобни програми в България и извън нея, по какво нашата държава се различава от останалите, когато става въпрос за начин на работа?
Това е много сериозен въпрос и не знам дали мога да отговоря изчерпателно в рамките на това интервю, но нека опитам с нещо основно и интересно, като част от възможния отговор. Професионалистите в България, особено младите, са много отворени да учат нови неща, да се развиват и определено търсят смели и динамични възможности за израстване и за бърз напредък. В този ред на мисли, няма да е пресилено, ако така обобщено кажа, че за младите професионалисти в България наличието на амбициозна професионална среда и качествена култура за учене в компанията са сериозни фактори при избора на работа и дългосрочна професионална обвързаност.
Разбира се, става дума за наистина стойностни обучителни програми за личностно и професионално израстване, в никакъв случай за онзи вид спорадични увеселителни дейности, които само създават кратковременна почивка от работното ежедневие.
За разлика от професионалните среди в Европа и САЩ, където поради повишената и бих си позволила да кажа често нездравословна тревожност по адрес на равенството срещу меритокрацията, многообразието, включеността, расовото и половото равноправие, доминират дейности и практики, които обсъждат предимно тези теми, в България хората, и като професионалисти, и като личности, все още имат смело, широкообхватно и дълбоко любопитство към културното, научно, историческо и икономическо наследство в света и предпочитат да базират ученето и израстването си на дейности и практики, които им позволяват да учат и практикуват този вид теми, идеи и открити дискусии. Това от една страна е резултат от нашата “изостаналост” в бизнес – икономическото и обществено развитие, но от друга е наше огромно предимство, защото това забавяне ни дава възможност да наблюдаваме динамиката на развитие в напредналите общества и да избираме какво искаме и какво не искаме да внедрим в нашия живот и една крачка по-нататък, да служим като “здравия разум и чистата съвест” в отстояването на фундаментални ценности като истина, свобода, красота, доброта и съзидателност. Младите българи в момента не търсят баланс между личния и професионалния си живот в бягството от отговорностите и в простото уголемяване на свободното време, какъвто може да се каже, е стремежът в повечето развити западноевропейски страни например, а във възможността да реализират големи и впечатляващи проекти едновременно в личния си и в професионалния си път.
За разлика от повечето развити страни, в България за добър баланс между лично и професионално време се счита постигането на високи професионални резултати, които осигуряват лична свобода и възможност за избор на добър живот и качествени занимания за свободното време.
Цялото интервю с Вяра Лазова може да намерите в специалното ни издание „REMOTE:: Work-Life Балансът – Мит или Постижима Цел?“ като последвате линка тук.
