25 юни, 2022

Едно от любимите хобита на повечето хора, особено на младежите, е играенето на видео игри. Въпреки това, за някои геймъри това не е само начин чрез който да убият свободното си време, а истинска работа, която е забележително доходоносна.

От дълго време, откакто игрите се промениха толкова много през последните няколко години, дълго дискутиран въпрос все още търси отговори: Как геймингът влияе на хората?

Когато говорим за предимствата на това да бъдеш геймър, първото нещо, което трябва да знаем е, че геймърите са наистина добри в работата върху много неща едновременно. Защо? Отговорът е прост – докато играят, геймърите трябва внимателно да наблюдават враговете си, като в същото време движат героя си и проследяват неговата линия на живота, например. Оказва се, че това е полезно, особено когато работата им изисква от тях да правят много неща наведнъж.

Понякога хората попадат в ситуации, които изискват бързо взимане на решение. За геймърите това не е трудна задача, тъй като те са способни да вземат бързи решения. В техния виртуален свят, играчите са непрекъснато принудени да решат коя врата да отворят например – лявата или дясната. Неизвестните последствия за живота на героя им ги кара да бъдат постоянно нащрек. Ето защо в реалния свят те могат да вземат решение бързо.

Не всеки умее да се адаптира в среда, където цари екипната работа. Има много хора, които не могат да се впишат в своя екип и изпитват трудности в това да работят с други хора. Геймърите нямат такъв проблем. Това е така, защото игрите им помагат бързо да се приспособят в среда, където трябва да играят с други хора. Има игри, чийто сюжетни линии и мисии не могат да бъдат преминати само от един играч. Това е причината геймърите да умеят да се приспособяват сред други хора, когато трябва заедно да работят върху даден проект, например.

Разбира се, това не са единствените предимства от игрите, но негативните аспекти от това да бъдеш геймър също заслужават внимание.

Всеки геймър е чувал милиони пъти, че игрите са опасни и пристрастяващи. До определена степен това твърдение е вярно. Да погледнем към проблемите във взаимоотношенията. Обикновено геймърите са безразлични към близките си, когато се пристрастят към някоя игра. Това е моментът, в който започват да бъдат груби и спират да показват обичта си към семейството и приятелите си, за които това е болезнен житейски опит.

Често геймърите се дистанцират от социалната си среда. Размотаването с приятели навън, пътуването, опознаването на света и срещите с нови хора са заместени от виртуален свят пълен с нереалистични герои. Вместо това, геймърите предпочитат да останат в стаите си, където да прекарат часове в опити да преодолеят препятствие или да достигнат до ново постижение.

Не на последно място идва и провалът в училище или на работното място. Геймърите, които са пристрастени към игрите често спират да бъдат продуктивни, защото съзнанието им скита някъде из играта дори когато не играят. Всички задания и задачи се превръщат в досадно задължение, което трябва да бъде изпълнено. Липсата на мотивация, примесена с незаинтересованост прави перфектната формула за провал в училище или работа.

 

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,