Веселин Маркович, ученик в Математическата гимназия “Д-р. Петър Берон” във Варна, и Даниел Койнов, ученик в Природоматематическата гимназия “Нанчо Попович” в Шумен, са златни медалисти от 13-я Международен турнир по информатика “Джон Атанасов”. Младежите станаха победители в младшата възрастова група, като с това показаха, че България може да бъде конкурентна страна. Още в 5-ти клас, Веселин усеща влечение към информатиката. Страстта му към състезателното програмиране се засилва още повече, след първата му победа в национално състезание. Даниел осъзнава, че иска да участва активно в турнири по състезателно програмиране след участието си в Откритата московска олимпиада едва в 6-ти клас. И двамата смятат, че без да отделиш от свободното си време, няма как да стигнеш много далеч.а да имат успех в състезанията всички млади таланти се нуждаят от подкрепа. Именно такава оказва и операция “Жълти стотинки”, кампания на Vivacom, която до края на месец март има за цел да набере средства за Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, от което Веселин и Даниел са част, като представители на Отбора по Информатика.
Здравейте, Даниел и Веселин! Вие грабнахте златото в 13-я Международен есенен турнир по информатика “Джон Атанасов”. Поздравления за постижението! Кажете ни какво е чувството за първи път от 2015 г. насам, именно българи да са на първо място в младшата възрастова група?
Веселин: Определено чувството е неописуемо. Хубаво е, че успяхме отново да изместим Русия и да покажем, че България може отново да печели международни състезания и е конкурентна страна.
Даниел: За нещастие, по националните състезания всички много се фокусират върху собствените си резултати и понякога забравяме за България и нейното представяне на фона на другите страни. Страхотно е да видим държавата ни отново на върха.
Кое ви затрудни най-много в този турнир?
Даниел: Задачите бяха изключително тежки тази година. Въобще не отстъпват на минали години. Това беше със сигурност най-тежката част.
Дайте пример за някоя от задачите. Помните ли какви са били като условие?
Даниел: Като условие всичките тази година бяха много дълги и заплетени. Всяка една задача се оценява от 0 до 100 точки. Над 200 участника успяха да съберат по-малко от 100 точки на тази задача.
Веселин: Задачата от първия ден беше толкова трудна, че може би 90% от състезателите имаха 0 точки, с няколко изключения. Нямаше участник, който да е успял да я реши напълно. Беше много тежко състезание.
Говорейки за турнира, колко време ви отне подготовката за него. В какво се изрази тя?
Даниел: Подготовката за турнира е много комплексна. Тя не продължава седмица или две. Отнема месеци, дори години. Турнирът е кулминация на всички усилия, положени до този момент. Подготовката за състезанието в Шумен се изрази в събиране на учениците в нашата школа (Школа A&B). Бяхме освободени от училище и в продължение на седмица усилено решаваме задачи. Така се процедира при повечето мащабни състезания.
Веселин: Подготовката е постоянна. Няма такова нещо като “конкретна подготовка за този турнир”. За да ставаш по-добър по информатика, трябва да решаваш задачи през цялото време.
А решавате ли задачи като хоби през свободното си време?
Даниел: Ако човек не е готов да отдели от свободното си време няма да стигне много далеч.
Веселин: Съгласен съм.
Как ви се стори конкуренцията тази година?
Даниел: Основните конкуренти обикновено са отборите от Русия и Румъния. Те се представиха на много високо ниво. Руснаците имат повече от десет златни медала в горната възрастова група. Въпреки това успяхме да победим повечето от тях в малката възрастова група. Това ме прави много щастлив.
Веселин: Да, определено конкуренцията беше много голяма и, както Дани каза, тя идва основно от руснаци и румънци. Тази година обаче успяхме да ги изместим от първото място.
Разкажете ни малко повече за самия турнир. Имало е отбор от Русия. От кои други държави имаше отбори? Колко дни протече самия турнир?
Даниел: Присъствено, турнирът се провежда в Шумен. Последния път дойдоха повече от 17 държави, а тази година са дори повече. Едни от най-силните отбори идват от Русия, Румъния, Беларус и Израел. Накратко, хора от цял свят. За нещастие, последните две години турнира се провежда онлайн. Затова продължителността му е само четири дена. Първият ден е отделен за технически подробности и така наречения “Practice session”, като състезателите тестват системата. Това не е част от реалното състезание. Следващите два дни са състезателни, а последния е награждаването.
Именно това, че участват толкова много държави прави победата по-сладка, нали така?
Веселин и Даниел: Определено е така.
Научихте ли нещо от това състезание, което би ви помогнало за в бъдеще?
Веселин: Най-ценното, което извличаме от всяко едно състезание е да бъдем по-уверени в себе си и да вярваме, че можем отново да достигнем върха.
Даниел: Всяко едно състезание е отделно преживяване. Липсва ми това да се случва на живо. Срещаш се с много хора, гледаш дори собствената си конкуренция право в очите. Сега определено е много по-различно. Въпреки това, остават страхотни спомени.
По-трудно ли е в домашни условия?
Даниел: Със сигурност е много по-трудно. За определени хора тази ситуация не е проблем, но истината е че състезателната обстановка не може да се пресъздаде. Това ме затрудни. По-рано споменах за притеснението. Когато действието се случва на живо, това ме кара да се фокусирам повече.
Веселин: За мен е по-лесно понеже се наспивам преди състезание. От друга страна, пътуването пречи да се абстрахираш от обстоятелствата и да покажеш най-доброто от себе си. У дома се концентрираш повече, но големия недостатък на състезанията от вкъщи е, че нямаш контакт с другите участници и си изолиран. Това пречи да изпиташ тръпката от живото състезание.
В началото на състезанието, помисляли ли сте си, че можете да грабнете златото? Каква беше реакцията ви, когато чухте имената си?
Веселин: Всъщност аз бях много изморен след състезанието. Когато разбрах, че съм победител и съм спечелил златото, първата ми реакция беше да отида и да поспя за 10-15 минути. Едва тогава осмислих какво се е случило. Определено беше много напрегнато. Изпитах огромна радост когато разбрах, че целият труд е бил заслужен.
Даниел: Напълно съм съгласен. Частта от състезателното програмирането, която много хора не виждат, е физическата умора. Основната дейност в продължение на два дни е мисленето. Да стоиш и да не мърдаш повече от 5 часа на ден може да не звучи толкова напрягащо, но всъщност е точно обратното. Когато разбрах, че съм спечелил златото, почувствах най-вече успокоение, че всичко е приключило и вече мога да си почина.
Обикновено психическата умора допринася и за физическата умора. Съвсем нормално е да сте се чувствали уморени.
Даниел: Всеки участник след състезание иска малко сън, нищо друго.
Въпреки че това е състезание, създадохте ли приятелства с други хора?
Даниел: За жалост, тази година не толкова. Повечето ми приятелства с хора от други градове са завързани още преди година, две, когато имаше присъствени състезания. Сега е по-трудно.
Веселин: Целият контакт с външни лица при онлайн състезанията е елиминиран. Губи се възможността да се създават нови приятелства, особено с деца от чужбина или от други отбори. Това почти не е възможно.
А кога осъзнахте, че искате съвсем активно да се занимавате със състезателното програмиране?
Даниел: Когато бях в шести клас участвах в Откритата московска олимпиада. Тогава осъзнах, че искам да се занимавам със състезателно програмиране. Бях най-малкия състезател. Единствените турнири, на които съм участвал преди това, са били национални. Първото международно състезание отваря очите. Попадаш в ситуации, за които не си и подозирал. Това е моментът, в който вече няма връщане назад.
Веселин: Видях, че информатиката си заслужава като наука, след като в пети клас спечелих първото си национално състезание. Тази сфера може много да ти даде, но и да ти отнеме много време. Все пак смятам, че това беше правилното решение за мен.
Какво ви мотивира да продължавате напред и ще участвате ли в други турнири?
Веселин: Определено не смятам да се отказвам. Водещата сила за това да участваш на един турнир е мотивацията за успеха и желанието да пребориш конкуренцията, както и да покажеш най-доброто от себе си.
Даниел: От към състезателна гледна точка съм съгласен. Най-голямата мотивация е победата. Малко са хората, които не отиват на състезание с идеята за състезание. В крайна сметка, информатиката отваря много възможности в живота и се надявам някой ден тя да е част от моята професия.
Пожелаваме ви го. А вие като опитни играчи, можете ли да ни кажете кое е най-важното, което един човек трябва да притежава като качества или навици, за да спечели такъв турнир по информатика, на който сте били и вие?
Даниел: Не познавам участник, който да не е имал поне едно лошо състезание. Най-важното след такъв момент е да станеш и да продължиш. Същевременно не трябва да мислиш твърде дълго за победата, а да продължиш напред.
Веселин: А за мен най-важното е устойчивостта към стреса. По време на състезание по информатика стресът е огромен. Човек не трябва да се фокусира над него, а да покаже какво може.
Има ли професия, към която се стремите?
Даниел: Това е въпрос, който ни питат откакто бяхме в детската градина. За да бъда честен, всяка година отговорът е различен. Това, което не се е промени при мен е желанието да се занимавам с астрономия. Не мисля, че мога да живея без това.
Веселин: Все още не съм решил с какво точно да се занимавам. Най-вероятно ще бъде свързано с компютрите и науката, понеже съм вложил твърде много усилия в тази насока.
Смятате ли, че ако останете в България ще имате добро развитие? Какви са ви плановете за напред?
Даниел: Засега всички около мен казват, че е най-добре да отида в чужбина. Може би ще последвам съвета им. Надявам се да ме приемат в по-елитен университет извън България. Искам да кандидатствам първо в Америка, но ако не стане бих искал да е някъде в Европа.Много хора заминават в чужбина без да видят вариантите в България. Нямам опит, но познавам много хора, които са останали в България и в момента живеят страхотен живот.
Веселин: Аз също смятам, че образованието в чужбина е по-добро отколкото в България. Това е, което знам от близки хора. Все още не съм мислил дали ще уча извън България и дали ще остана да живея там след това. В Софийски университет образованието е на много високо ниво и предлага горе-долу същото, което предлага и не толкова елитен университет в чужбина. За да замина, трябва наистина да си заслужава.
До голяма степен е както човек сам си го направи. Тук със сигурност можете да имате добро бъдеще.
В момента тече операция “Жълти стотинки”, кампания на Vivacom, която има за цел да набере средства за Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Вие сте част от отбора по информатика. Според вас колко е важно младите таланти да получават подкрепата на големите компании?
Даниел: Подкрепата на големите компании е голям стимул за много ученици. Не всеки има възможност да си купи това, което му трябва, дори нужното за състезаване.
Веселин: Интересът, който се влага в тази насока е много важен. Той води до желанието на повече ученици да се състезават по информатика. Тя просперира като наука. Тази подкрепа се явява като основен ключ за задържане на интереса на учениците в тази област.
Така се мотивират повече хора.
Веселин: Да, определено.
Пожелаваме успех!
Даниел и Веселин: Благодарим!
Интервюто проведоха Калина Костова и Теодора Трендафилова
