Светлана Ломева е директор на Асоциацията за развитие на София, която вместо да използва своя homeoffice по време на пандемия, плава с ветроходна лодка и работи от своя boat office. Тя споделя, че черпи вдъхновение от предизвикателствата в живота.

Приветстваме Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София, която вместо да използва своя home oce по време на пандемия, плава с ветроходна лодка и работи от своя т.нар. boat oce. Морето, разпъването на платната, улавянето на вятъра, тишината, самотните заливчета, синьо-зелената вода са само част от нещата, които успокояват и зареждат Светлана. Тя споделя, че в средата, в която се е развивала през годините, никога не се е чувствала различна и в неравностойно положение, само защото е жена. Била е част от много организации, при някои от които е била обградена от изцяло мъжки екип. Светлана добавя, че има щастието да работи на място, където всички приемат различията на хората около себе си. Тя обяснява, че те не просто се приемат един друг, но и вярват, че всеки човек, независимо колко е различен от останалите, има качества, които някой друг няма и заедно ставаме по-силни и можещи. Според нея, когато всички са на „една и съща страница“ във визиите за развитие, отношенията са приятелски, а комуникацията е лесна. Тя споделя, че в средата на IT специалистите всичко е „код“, но в реалния живот „кодът“ не работи, защото там има емоция, нагласа, навици. Светлана добавя, че година насам работи за предоставяне на дигитални услуги за възрастни и самотно живеещи хора и е част от европейска мрежа с участието на големи компании. Светлана смята, че иновациите са скъпо удоволствие, но за тяхното случване не трябва да си задаваме въпроса “Дали?”, а въпроса “Кога?”. Колкото по-бързо, толкова по-добре, но според нея прогресът идва, когато работим с хора, с които гледаме в една посока, а не ги делим по техните социални или физически различия. За Светлана успехът в професията идва тогава, когато успяваш да се справиш с поставените задачи, когато си креативен, широко скроен и търсиш нестандартни отговори, тогава, когато не се страхуваш да експериментираш, да търсиш промяната. Тя е от хората, които се събуждат много рано и се наслаждават на времето, когато всичко е тихо и спокойно, телефонът не звъни. За нея това е най–прекрасното време за работа. Светлана споделя, че е много е важно ръководителят да не толерира създаването на конфликти и интриги и при възникване на такива да умее да ги решава, най-добре по метода „Win – Win”. Светлана отлично управлява кризисни ситуации, но когато няма такава губи енергията и фокуса си. Тя споделя, че черпи вдъхновениеот предизвикателствата, а това само по себе си също е предизвикателство – да умееш да запазиш динамиката дори и в ежедневната и рутинна работа.

Има ли нещо специфично за Вас, което не можем да научим от LinkedIn?

Има нещо, което е свързано със свободното ми време. Обичам и използвам всеки свободен момент за плаване с ветроходна лодка. Естествено имам свидетелство за капитан на плавателен съд до 40 бруто тона, както стандартно се водят. Морето, разпъването на платната, „улавянето“ на вятъра, тишината, когато е изключен двигателят, самотните заливчета, синьо-зелената вода – всичко това успокоява, но и зарежда много силно. Миналата година, когато понятието home oce стана официална дума в българския език, за мен то значеше boat oce.

Срещали ли сте някакви предизвикателства в своя кариерен път във връзка с това, че сте жена?

Не и никога не съм била привърженик на политиките за равенство на половете, нито съм се опитвала да търся проблем там, където не съществува. Има много места по света, където жените наистина нямат права, каквито имат мъжете и в такива общества е необходимо да се предприемат действия от международни правозащитни организации. В средата, в която съм се развивала през годините, никога не съм се чувствала различна, само защото съм жена. Спомням си в началото на 90-те години, когато в България настъпваха множество промени, а току що бях завършила и бях започнах работа в неправителствена организация. Тогава една дама от Великобритания бе дошла тук и провеждаше интервюта с българи за стипендии за обучение и специализация. Естествено отидох на интервю – тогава имаше много малки възможности да пътуваш и учиш в чужбина, но не се бях подготвила добре или по-скоро не бях сигурна какви стипендианти търсят. Интервюто тръгна много добре, защото работодателят ми беше мъж, т.е. имах всички предпоставки за успешно интервю. Въпросите веднага станаха директни: “Чувствате ли се пренебрегната в професионално отношение само защото сте жена?”, “Вие сте на ръководна позиция, но сигурно ви използват само да правите кафе?” и т.н. Когато накрая отговорих, че сексуален тормоз не се е упражнявал върху мен, интервюто приключи, а те най-вероятно си мислеха, че отговарям по този начин, защото се страхувам и съм много далеч от това да осъзная женските си права, които да защитавам с „огън и меч“. Не споделих това с работодателя си тогава, но дълго време смятах, че ако поне малко тормоз е бил оказван върху мен като жена, нямаше се да се разделя с възможността за специализация във Великобритания.

“Успехът в професията идва тогава, когато успяваш да се справишш с поставените задачи, когато си креативен, широкоскроен и търсиш нестандартни отговори.”

Наясно ли сте колко жени работят на вашата позиция?

Със сигурност много. Има и много жени на доста по-високи позиции от моята.

Смятате ли, че проблемът с неравенството между половете е все още актуален в България и по света?

Да, има държави по света, в които жените нямат равни права като тези на мъжете. Знаете, че едва преди около 2 години на жените в Саудитска Арабия бе разрешено да шофират, което се смята за огромна промяна. Дори не мога да си представя как се живее в такива общества. За България съм убедена, че този проблем не съществува или ако го има някъде, то е в много ограничен мащаб. Никога до сега не съм се чувствала в неравностойно положение като жена, а опита ми е свързан с много организации, като съм участвала в създаването на някои от тях и то изцяло в мъжки екип. Например, четирима бяха създателите на Българско училище за политика: Дими Паница, проф. Богдан Богданов – създател на Нов Български университет, Стефан Попов, тогава директор на Фондация „Отворено общество“ и аз. За съжаление първите двама вече не са между живите, но както при всяко начало, имаше много трудности, много спорове между нас относно политическите приоритети на училището, дори и относно решаването на ежедневните проблеми. Но и четиримата вярвахме, че има смисъл от такова училище и въпреки различията в характерите, намирахме път, бяхме екип и сбъднахме целта си. Никога не съм се чувствала в неравностойно положение в тази компания. Всеки имаше своите качества и допринасяше към развитието на организацията.

Ако желаете да прочетете цялото интервю със Светлана Ломева и още много други мотивиращи истории за успехи и кариерно израстване, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.