БАСКОМ проведе Общото си събрание и редовната пролетна среща на мениджърите на компаниите-членове, на която бяха обсъдени някои основни акценти от развитието на организацията и софтуерната индустрия в България. Повече за провелата се среща и дискутираните теми, разбираме от Доброслав Димитров – председател на БАСКОМ, основател на Imperia Online и съосновател на образователния център ИТ Таланти.
На срещата е обсъдено бъдещото развитие на работодателската организация БРАИТ. Какво предстои да се случи?
Продължаваме да се борим за влизане в Тристранния съвет. След 2 години и половина отново ще има преброяване и тогава ще имаме нов шанс, освен ако преди това не падне процедурата в съда, тъй като в момента тече такова дело. Нашата позиция е, че ние тепърва ще ставаме все по-незаобиколим фактор. След пандемията цялата икономика на България се срина, но нашите индустрии (тези, които са в БРАИТ) пораснаха. Това доказва колко са важни те за България и каква грешка бе да бъдем пренебрегнати преди няколко месеца. Следващият път ще сме още по-силни. За миналата година софтуерната индустрия порасна с 10%, а аутомотив индустрията между 10% и 15%. Аутсорсинг индустрията също. Ако този тренд продължи така, то при следващия шанс за влизане в Тристранния съвет ние ще представляваме около 25% от БВП на България. Няма как ¼ от българската икономика да бъде игнорирана. При това точно тази четвърт, която отговаря за връщането и оставането на младите българи в страната. В тези сектори заплатите са високи, плащат се много данъци, работи се изцяло “на светло” и то за износ. Това е новата икономика на България, но уви, бе пренебрегната с лека ръка. Продължаваме да събираме критична маса и сила, и продължаваме напред. Няма да се откажем и ако не ни се получи от първия път, то ще стане от втория.
Какво се случва с Наредба Н-18?
Към момента е спряна, но става въпрос, че от страна на НАП имаше голямо неразбиране. Мерките към бизнеси, работещи с касови апарати, бяха опитани да бъдат внедрени и към онлайн бизнесите, както и към всички, които ползват софтуер за оптимизация на процеси и тн. Имаше тотално неразбиране на разликите между софтуер и фърмуер, и имахме сериозни затруднения да обясним къде се крие проблемът. Като индустрия, ние усилено се опитваме да помогнем на правителството в изсветляването на икономиката. Ние работим “на светло” и искаме и останалите да са така. Но това не бе начинът. Много фирми, разработващи софтуер за контрол на инвентар, продажби и т.н. дори излязоха от пазара, тъй като изискванията, които бяха поискани от тях, за да се лицензират, или им осакатяваше продукта, или директно го правеше неизползваем… това със сигурност коства много, на цялата индустрия и на икономиката на България. Говорим за стотици милиони загуби. Това бе цената на този експеримент. Целта ни е това да не се повтори, тъй като ще се появи някой друг и ще реши, че Н-18 все пак е добра идея.
БАСКОМ настоява и за повече прозрачност при изграждането на ИТ инфраструктурата в България, включително и при изграждането на СТЕМ кабинети. Бихте ли разяснили с няколко думи?
Тепърва ни предстои среща с министъра, защото се задават големи инвестиции в СТЕМ кабинетите във всички училища в България. Ние настояваме да има прозрачност при оценяването на проектите, за да сме сигурни, че тези с най-висока добавена стойност ще взимат финансиране. Няма нужда от прахосване в излишна техника, например. Другото нещо е начинът, по който се разпределят тези средства. Ако те бъдат изхарчени за ремонт на сграден фонд и закупуване на техника, но не и за обучение на учители и създаване на нови програми, то ще създадем едни много модерни паметници, в които никой няма да влиза и съответно няма да се използват. Не искаме да се харчат финанси за статични неща, както всеки път се случва. В България се изхарчиха много пари в последните 20 години и се стигаше само до закупуването на компютри, които стоят в склада, тъй като няма кой да ги използва. Това е много основно нещо. Ако нямаме нови програми, по които да бъдат обучени учениците и ако учителите не могат да работят по тях, всичко ще бъде безсмислено.
БАСКОМ е готов да участва в изработването на нова учебна програма по информационни технологии. Сегашната програма демоде ли е и подценяван ли е този предмет?
Ние дори вече сме участвали, заедно с МОН, и създадохме програмите по “Професия приложен програмист”. Това бе финансирано от БАСКОМ, а програмата бе изградена от наши специалисти. И в момента учениците учат по нея. За нас няма да е нещо ново и най-малкото ние сме ползвателите на тези ученици, след като завършат. Наясно сме какво трябва да знаят и какво е актуално сега. Сред нас има и много колеги, които активно работят, опитвайки се да променят средата. Ако обединим сили с министерството, то можем да мултиплицираме този модел из цялата страна.
Коментира се и засилване на сътрудничеството между МОН и бизнеса. Как може да бъде подобрено то?
Случвало се е държавен изпит за ИТ сертификат да бъде преинсталиране на Windows. Знаем, че това не са ИТ уменията, които са необходими. От тук идва вече какви са изискванията към познанията на учителите и какво на тях им се преподава в университетите. Все пак, те самите биват подготвяни да преподават информационни технологии. Ако подготовката се случва по старите програми, то е логично, че след това те ще преподават именно по тях. Всички тези фактори са свързани и ще се опитаме да инициираме промяна на изискванията за учителите и промяна на програмата. Говорим за това, какво би трябвало да знаят учениците, когато завършват. Такъв е проблемът в момента и не става въпрос за изисквания на бизнеса, а за знания, важни за децата – за това да могат да се реализират в реалния свят. Със сегашните умения, които придобиват, не можеш да имаш кариера.
Смятате ли, че привличането на непрофесионални преподаватели, работещи в бранша, ще подобри картинката?
Това е абсолютно необходимо. Знаете, че за да влезеш в училище, трябва да си педагог. Но ако един програмист иска да преподава, то той няма как да бъде учител. В момента е невъзможно. Същото е в университетите. Всички тези изкуствени прегради трябва да се намери начин да отпаднат. Едва ли е необходимо да си педагог, за да преподаваш на 10-ти клас… Трябва да могат действащи професионалисти във всяка една област да преподават. Има достатъчно много хора, които искат да върнат своя опит към тези, които учат в момента, но трябва да им бъде дадена тази по-гъвкава възможност в законодателството и нормативната уредба. Казват ни: “И сега може да се случи това”. Да, но само по заобиколни начини – прескачаш правилата, а трябва да е по съвсем друг начин – регламентирано. Истината е, че бъдещето на България минава през образованието и всички твърдим, че то е ценност, но в момента се е превърнало в гонене на „дипломи“, но не и знание. Не може да имаме завършващи юристи, които не са виждали и един покупко-продажбен договор, както се видя в един репортаж вчера.
Какво се случва с максималния осигурителен доход? Тема, в която БАСКОМ е много активна.
Служебното правителство не коментира тази тема, но въпросът е какво ще стане при следващото. В крайна сметка и предишното правителство обещаваше, че няма да се занимава с максималния осигурителен доход, но изведнъж си промени решението без да се съобрази и посъветва с никого. Това е любима тема на по-левите партии, без да виждат, че в тези сектори са хората, които движат цялата икономика на България. Когато се удвои този максимален осигурителен доход, например, те ще избягат някъде другаде. Това е голяма наша борба, защото мярката удря всеки един служител във всичките ни модерни индустрии. Това са индустриите, които могат да измъкнат България. На други места дори премахват тези данъци, за да облекчат секторите, а ние пък се опитваме да ги увеличим.
Не беше ли така в Румъния?
Там няма данъци за ИТ, да. И това е така от много години. Докато другите държави се опитват да привличат тези хора, то ние се опитваме да ги изгоним като им удвоим данъците. Това е от критично значение за оцеляването на цялата индустрия.
Както за Наредба Н-18, така и за максималния осигурителен доход оставате с едно на ум и нащрек?
В момента са замръзнали нещата, но все пак предстои ново правителство, а партиите още не са си обявили новите програми. Отсега ще има заявка за намеренията. Ние се опитваме да разговаряме с тях и да им обясним какви щети може да нанесат тези мерки. Особено и за чужди инвеститори, които искат да дойдат на българския пазар. Когато не е ясно какви ще са данъците след 2 месеца, то как да си сметнат колко ще им струва инвестицията? Предния път, когато политиците решиха, че промяната няма да е кой знае какво и няма да увеличи чак толкова разходите, всички не можеха да разберат, че дадена компания си е предвидила бюджета. Изведнъж местният мениджър трябва да се обади в централата и да съобщи, че тукашното правителство е решило да вдига данъците. Създава се неяснота, защото компанията може да си каже, че правителството би могло и още да вдигне данъците след време – няма стабилност и се превръщаме в непредвидима дестинация, което е проблем. Да кажем, вече установилите се компании ще си тръгнат малко по-сложно, но пък няма да дойдат нови. Същевременно ние сме в постоянно съревнование с региона. Една организация къде би предпочела да отиде – на място, където често се сменя данъчната политика, или някъде, където могат да
предвидят следващите 10 години? Ето защо се борим усилено.
