27 септември, 2022

Николай Цонев е съосновател на международната школа по програмиране Logiscool. Тяхната мисия е да “отворят вратата на децата към знанията на 21 век”, а наскоро стана ясно, че в партньорство с образователната организация “Заедно в час”, ще бъдат отпускани стипендии за деца в неравностойно положение. Така те ще могат да получат по-добра възможност за реализация и за различно образование. Повече по темата ни разказва г-н Цонев.

Г-н Цонев, можете ли да ни разкажете повече за Logiscool?

Logiscool е международна школа за програмиране, вече налична в 17 държави. Нашето желание е да отворим вратите на децата към знанията на 21 век и към езика на 21 век, който смятаме, че може да бъде развит чрез програмирането. Искаме да дадем възможност на децата да преминат от консуматори на днешния дигитален свят, в негови създатели. Да разбират какво се случва зад тези устройства – компютър, таблет, дрон, 3D очила – и разбирайки, да успяват да ги използват така, че те да направят нещо за тях или вместо тях. Това знание може да помогне на тяхното развитие, независимо с какво решат да се занимават в бъдеще. Не е нужно да стават програмисти, за да имат полза от тези знания.

Бихте ли разказали повече за инициативата със стипендиите за деца в неравностойно положение и партньорството със “Заедно в час”?

Още при създаването на Logiscool искахме да оставим маркер в развитието на децата, така че да имат по-добър шанс за реализация – да бъдат стъпка напред пред своите връстници. Доста време търсихме правилния партньор за колаборация в това отношение. Желанието ни бе, деца в неравностойно положение да получат важното знание на 21 век. Те имат нужда от по-добър шанс, но въпросът бе как да ги намерим? Как да достигнем до тези, които имат желание. Аз вярвам, че помощта е хубаво да започне от хората, които я искат. Така се случи и партньорството със “Заедно в час”. Те имат контакт с учебни заведения от цялата страна, а имат и добър поглед. Можеха да ни насочат към децата в неравностойно положени, които искат да се включат. По този начин се и разбрахме – “Ние ще предоставим стипендиите, ние ще обучим децата, а вие ще ни насочите към тях”.

Напоследък много често се говори, че програмирането е новият английски. Както беше необходимо всички да знаят английски, за да се оправят в съвременния свят, така предстои да бъде и програмирането. В тази връзка обаче, изолирани ли са децата в неравностойно положение, които все остават встрани на нещата и за тях като че ли не се говори особено много?

Мисля, че са изолирани. Знаем, че технологиите са нещо модерно и в много случаи не нещо евтино, което човек може да си позволи. За да може едно дете в неравностойно положение да започне да се занимава с програмиране и да бъде адекватно към неговите ученици и да има същите възможности за научаване и практикуване на материала, то е доста важно да има подкрепа. За да се упражнява програмирането са необходими определен тип устройства, които трябва да са налични. Това поставя тези деца в една по-трудна ситуация.

Може ли да се забележи в очите на някое дете, така да се каже, че след 20 години ще бъде много сериозен специалист в ИТ сектора?

Определено забелязваме желанието във всички. Но ние не ги разделяме от останалите, които са в нашите школи. Дори сред децата не се знае кои точно са взели тези стипендии. Но ние знаем, разбира се, и им обръщаме допълнително внимание. Те използват техниката, която се използва от всички. Някои са онлайн, но присъстващите определено носят една искра в себе си. Занимават се, активни са и благодарим за много правилния и уместен подбор на колегите от “Заедно в час”. Разбира се, в какво ще се превърне тази искра в очите и дали ще станат специалисти в сферата на дигиталните устройства или програмирането, то не можем да кажем, но определено ние ще им дадем знанието и разбирането за компютрите, програмните езици, допълнителният начин на мислене, който развива програмирането – алгоритмично мислене, аналитично, творческо и т.н. Това са неща, които ще са полезни във всяко едно нещо, в което те решат да специализират в бъдеще.

Има ли нужда от повече такива инициативи в България?

Това донякъде е един политически въпрос, но разбира се, че всички тези помощи ако са желани, остават някакъв отпечатък. Ето, че ние предлагаме образование в програмирането, дигиталните технологии. Но има много други деца, които също имат нужда от помощ. Те искат да се занимават с изкуство, с чужди езици и още много други неща. Определено всеки един от нас е хубаво да си зададе въпроса – аз мога ли да допринеса с нещо, да помогна? Това е нещото, което ще остави маркера в бъдещето.

В каква възраст са децата и докога ще протече кампанията?

Тази кампания няма край, тъй като ние работим усилено върху разширяването на мрежата на Logiscool. Затова желаем кампанията да продължи все повече и повече, и с отварянето на нови школи за деца. Това е и апел към всички – могат да се свържат или с нас, или със “Заедно в час”. Колкото до възрастта, то няма ограничение. Това, което предлагаме е за деца от 1-ви до 12-ти клас.

А какво представлява учебната програма? Доста от децата предполагам стартират от нулата?

Много от децата в неравностойно положение стартират от нулата, да. Доста и от другите деца и школници, които се записват, също започват от основите – нямат познания в света на програмирането. Подходът към всички е еднакъв и няма разлика между това, което получават. При методиката също не правим разлика между децата в неравностойно положение и останалите. Бих казал, че всъщност самата методика се адаптира към знанието и развитието. Ние сме горди да кажем, че имаме собствена платформа и не използваме други софтуери. Напасваме се на даденостите и на прогреса на децата. Платформата се адаптира към възрастта, като започваме с добре познатото блоково програмиране. Чрез него децата добиват представа за това как компютрите разбират и как се представя кодът в една логическа последователност. След това, за децата, които са минали определен брой от нашите курсове, или които са по-големи, преминаваме през микс режим. В него блоковете са от дясната страна, а от лявата се презентира кодът, който може да е Python, Java, C# и др. Той автоматично репрезентира всичко от блоковете. Така децата продължават за известно време с тяхно темпо да се занимават с блоковете, но започват и да свикват с неразбираемия код, който е с много запетаи, кавички и т.н. Така, с тяхното темпо, те решават кога им е комфортно да започнат да работят с текстовата част. Стигнали сме до извода, че децата, които преминават директно от блоково програмиране към текстово, не могат да си обяснят как едно блокче може да означава няколко реда код и не успяват да хванат нишката. Това може да откаже много от тях, защото от нещо, което разбират, преминават на нещо, което съвсем не разбират. Затова ние използваме този преходен период и накрая им даваме възможност да преминат към текстовия режим, като те самите могат да изберат сами с какво да се занимават. Ние не им избираме езика, технологияте или сферата. Програмирането в крайна сметка е доста широко понятие и всеки си представя нещо различно – web дизайнери или хора, които пишат програми. Такива, които програмират роботи или други, занимаващи се с AI. Самият спектър на програмирането е доста голям. Затова ние предлагаме над 25 практически примери на децата, чрез които те самите могат да видят в какво искат да се развиват. Абсолютно същото важи и за децата в неравностойно положение. Все пак, някой може да не иска да става web дизайнер. Може да му се занимава с AI. Възможностите са необятни и разширяващи се с всеки един ден.

Значи няма нужда от по-специални методи при обучението на децата в неравностойно положение?

Не бих казал. От наша гледна точка и от това, което сме видели до момента, няма нужда. Това са деца, които посещават някои от държавните учебни заведения, просто са в неравностойно финансово положение и имат желание да се развиват. Не е било необходимо да променяме каквото и да било в нашата методология. Но сме подготвени и за това. Нашите материали и платформа, Scoolcode, се подготвят от екип от педагози и ИТ специалисти, които работят, за да може всички тези държави, в които се намираме, да получат адаптирано за тях и за възрастта на курсистите образование, както и за социалния слой, в който се намират. Разбира се, децата в България са различни от тези в Германия и има разлика в това, с какво те се сблъскват през деня, какви са техните желания и каква е обстановката, в която живеят. Затова платформата ни се напасва на даденостите на географските ширини, в които се използва.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,