Георги Германов е ученик в СПГЕ “Джон Атанасов”, който се занимава с роботика от три години, а вече и преподава в Robopartans. Неговата отдаденост към обучението на по-малките го постави и в обувките на победител в категория “Образователна награда” от Наградите на БАИТ.
Какво означава за теб това отличие?
Несъмнено е едно голямо признание за работата ми през последната година, в която преподавам, защото наистина имах доста интересни проекти. Радвам се, че бяха забелязани.
Можеш ли да разкажеш на читателите ни и каква е причината да попаднеш в полезрението на БАИТ?
Всичко започна когато записах курс в БАН, от който се научих на сравнително базови неща, свързани с 3D принтиране. След това закупих 3D принтер и започнах по-усилено да се занимавам, като дори направих и уроци в тази сфера. По-късно пък изкарах друг курс, след който започнах да преподавам запояване и електроника. Тези мои курсове бяха приложени успешно в няколко български училища.
Значи наградата ти е за принос в образованието, а ти самият си ученик. Как се съчетават двете неща – да бъдеш ученик и учител едновременно?
По-голямата част от годината прекарахме онлайн. Но е интересно, защото с тази форма, никой не ни сяда на главите и не ни хваща да учим. Аз лично не съм изцяло доволен от този тип обучение, защото не ни дава това, което трябва да получим и нещата не се получават като хората. Но пък училището ме насочва за това как аз трябва да преподавам, защото ставам свидетел на някои елементарни неща, преподадени много сложно. Това води до неразбиране, което не носи полза никому. Затова аз обяснявам нещата на децата, както бих искал на мен да ми бяха преподадени преди време, а дори и сега.
Според теб има ли го момента, че сегашните преподаватели може би са били обучавани по малко по-академичен и сложен начин – нещо, от което сегашните деца нямат нужда и не могат да възприемат?
Има го, да. Но мога да кажа също, че онлайн обучението е като една лупа на българската образователна система и мисля, че то много добре показва къде са грешките и какво може да се поправи, а това няма да е никак трудно.
Как се запали по технологиите?
В час по физика, когато бях 6-ти или 7-ми клас, обсъждахме какво трябва да стане, така че при определен волтаж да светне дадена лампа с резистори. Помня, че ми беше много интересно, а при преместването след 7-ми клас имах възможността да продължа с тази сфера.
Как се преподава 3D принтиране и какви са трендовете при него? Доколко е развито в България?
Най-напред се започва с 3D моделиране – как става то, какво се прави и т.н. След това се обяснява самият принтер и накрая се стига до програмата, която стои между 3D модела и принтера. Истината е, че сам по себе си той е доста проста машина, но задкормилното устройство е важно и има други аспекти. Колкото до Българи, за съжаление 3D принтирането не е много развито, защото няма достатъчно академии и са некачествени тези, които са за по-малки деца. Затова реших да направя нещо по-различно, което да е качествено и да запалва децата от малки.
А можеш ли да разкажеш и за уроците по запояване?
Те са доста интересни, защото при тях се вижда на мига това, което правиш. При 3D принтирането имаме няколко часа принтиране и на едно дете може да му мине тръпката. Накрая му харесва резултата, но не е същото. При запояването мога да запоя два диода с два резистора и една батерия, и резултатът светва мигновено. Това е и моментът, в който се вижда детската искра и голяма радост. Сякаш си направил фокус пред детето, това е аналогията.
Всичко това се случва в Robopartans?
В голяма част, да. Но също така преподавам и в ЧОУ “Томас Едисън”. В Robopartans преподавам и ЛЕГО роботика, като там имам повече групи.
Какво представлява ЛЕГО роботиката?
Това е може би най-развитият тип образователна роботика за деца. Идеята е, че те сглабят робота с 3D модел и след това го програмират с малки стъпки. Тук, както и при запояването, те веднага виждат какво са направили. Програмата е подобна на Scratch и много бързо и лесно успяват да се ориентират в нея. Направена е лесна и интуитивна – с рисунки, скали и т.н. Много се надявам, че това, което правим ще развие интереса на децата и той ще продължи да се развива в някоя техническа гимназия, а след това и университет. Но въпросът е, че не трябва да се губи.
Както отбелязахме, ти си ученик, който вече преподава и явно си една, две стъпки напред. Мислил ли си ти самият с какво искаш да се занимаваш, след като завършиш “Джон Атанасов”?
Бих искал да се занимавам с роботика, като това ще стане или в ТУ, или в СУ. Със сигурност ще е инженерна специалност.
А как изглежда роботиката в България от твоята призма? Има ли почва за развитие или сме забравили тази сфера?
Не мисля, че сме я забравили. Ето че вече имаме български колаборативен робот, което си е значителен напредък. Имаме ПАРА организацията, от която и аз съм част. Но в България роботиката се развива и има перспектива да се учи, а е важно също, че след това можем лесно да си намерим работа. Самата професия е перспективна и постоянно изникват нови стартъп фирми, които често фалират, но пък нашият пазар е много агресивен и затова трябва да не спираме да опитваме. Имаме дори няколко автоматизирани фабрики в България. Голяма част от по-големите заводи са автоматизирани и са налични много интересни неща, направени в България в последните години. Смятам, че в най-близко бъдеще роботиката ще навлезе в страната много повече, а също така и в българските медии.
Питам, защото съществува и мнението, че може да използваме роботи, да автоматизираме складове и т.н., но всичко това е с външни роботи, които се купуват от чужбина. Следователно поддръжката им е скъпа, самите те са по-скъпи. Ако се произвеждат в България, ще е по-евтино за цялата индустрия.
Ние нямаме фабрики за това. В България поръчваме частите и само сглабяме. Не можем да кажем наистина, че тук е производството, защото нямаме капацитет, с който да произведем всяка една част и да сглобим един робот. Това ще изисква много ресурс. Затова купуваме от Китай, а и честно казано, каквото и да направим тук, дори по-качествено, то няма как да вземем по-добра цена от китайците.
