Борислав Стайков е на 28 години и е QA в Documaster, като е на позицията от около три месеца, а преди това е работил като специалист Системна поддръжка. Борислав е със намалено на 30% зрение – нещо, което не пречи по никакъв начин при изпълнението на задачите му и работи наравно с останалите членове на екипа. Той ни разкри някои детайли от работата си в компанията, зараждането на страстта му към технологиите, както и сериозната тема за хората в неравностойно положение и компаниите.

Представи се с няколко думи.

Аз съм почти на 29 години, женен и с едно дете. Вече съм щастливо живеещ на село, излязал съм от големия град. Работя предимно дистанционно и се чувствам щастлив. Успявам да си върша работата. Все пак, ако не си щастлив да помагаш на другите, по-добре не работи това, което работиш.

Как възниква твоята страст към технологиите?

От много ранна възраст. Де факто аз се падам трето поколение електротехник. Дядо ми и баща ми се занимаваха с електричество, покрай което аз още на 2, 3 години имах възможността да си играя с всякакви машинарийки. Запознах се с тока в ранна възраст. До първия компютър се докоснах, когато бях на 6 години. Беше HP DeskPro. Много добре го помня, а дори още го пазя, както и DOS. Когато си малък, ако искаш да играеш дадена игра например Mario, трябва да намериш начин как да я пуснеш, защото никой друг не знае. Следователно започваш с проба-грешка. Тогава имаше и списания на тази тематика, и можеше да се чете. Чупиш операционна система, плащаш и т.н. Визирам Windows 95. Естествено, на четвъртия път когато това стане, те хваща яд и си казваш „защо пък аз да не мога да се справя, все пак се научих да си пускам Super Mario.“ По този начин малко по малко навлязох в нещата. Вече бях на 8 години, когато разбрах, че искам да се занимавам с това.

А какво е твоето образование? Учил ли си нещо, свързано с технологичната сфера?

Три пъти започвах да уча в университет, но и трите пъти не ми се получаваше. Последното нещо бе „Музикални медийни технологии“ – тонрежисура. Изкарах един семестър и разбрах, че човек като мен – с намалено зрение – няма как да се оправи. Все пак в този един семестър успях да взема много от тази сфера, която дори ми се пада хоби. Основният ми интерес са компютрите и технологиите, като съм гледал курсове, включвал съм се в други, които са вокални и не съм сигурен каква им е стойността, но имам сертификати. Въпреки всичко, важното е, че съдържанието в главата расте.

Как се ориентира към професията QA, която изпълняваш към момента?

Поради зрителния ми дефект съм се пазил от програмирането, но това не значи, че не ми е интересно и не го схващам. Набивано ми е в главата, че трябва да си пазя очите, но това донякъде не е вярно. Специалното, което ми хареса в QA професията е, че влиза в начина ми на мислене. Аз трябва да намеря проблем и да го реша. В случая Documaster имаха нужда от точно такъв човек като мен – с даден дефицит, за да може когато тества, да тества и достъпността на продуктите. Те решиха, че нямат нужда просто от още един QA, а от такъв, който е в тази целева група и може да им каже теория, която не я пише в стандартите. Оттам вече на мен ми се запали интереса и започнах да чета. За малкото месеци смятам, че напредвам много добре и много усилено. Показвам желанието си да се развивам и хората ме приемат много добре.

Какви са твоите ангажименти в Documaster като работни процеси?

Започнах директно. Запознах се с всички неща, преминах си onboarding-а и след това скочих в дълбокото – започнах да тествам. Визуални елементи, back-end, front-end, достъпността и т.н. Отговорностите ми са еднакви с тези на другите в отдела.

Какви са предизвикателствата пред тестването на продуктите на Documaster, тъй като те са много специфични и от тях зависят много частни бизнеси, както и голям обем от норвежката администрация?

Предизвикателствата са същите, както навсякъде в QA частта. Задачата е да намериш проблемите, за да могат да се решат в ранна фаза на развитието на дадения продукт. Много строги са изискванията, които продуктът трябва да покрие, защото е по един много строг и добре описан стандарт.

Какви технологии и инструменти използваш в своята работа?

Използвам една ръчна лупа, която ми е основното средство, с което мога да виждам нещата, както ги виждат и всички останали. А в тестването на т. нар. accessibility се използва екранен четец, screen reader, както и няколко инструменти, които ти докладват по зададени критерии. Специално за web достъпността трябва да се покрие един стандарт, който е WCAG – web content accessibility guidelines и е за цяла Европа. В него са описани много неща, които трябва да се тестват визуално с екранен четец, защото хората, които ще го използват, то тези методики са тяхното ежедневие.

Има ли интересни бъгове на които си попадал? Такива, които биха довели до лош резултат за продукта?

Досега не. Преди да стигна аз до тестването на достъпност, колегите се бяха постарали много, защото условията, които трябва да покрият са написани. Те дори не покриват само тестването, а и за разработката. С това най-вече се занимават UX дизайнерите, които имат в стандартите си HTML, CSS и т.н. Въпросът е, че когато изпълниш правилно насоките и стандартите, човек със затруднения с достъпността, използва всички сайтове по един и същи начин, без значение за какво става въпрос вътре. Има няколко универсални методики за навигация.

Кои са най-добрите стратегии и методологии при тестването, които ти използваш?

Понеже съм нов все още в областта, най-много съм заинтересован от blackbox testing-а. Точно това се старая да правя и разглеждам продукта от всички възможни страни.

А какво представлява този вид тестване?

Грубо преведено и много култово за моя случай е „тестване на сляпо“. Трябва да разгледаш продукта и да пробваш всякакви видове сценарии, в които може да бъде използван той, така че да можеш да откриеш грешка, която да се случи дори случайно, но да има много силен ефект върху цялото използване на продукта.

А какви са разликите между Quality Assurance и Software Testing? Много хора ги припознават като едно и също нещо, но всъщност са две различни неща.

При софтуерното тестване, тестваш според процеси – как е направен продукта и дали отговаря на правилата, според които трябва да бъде направен. Докато QA е подсигуряване на качеството. Означава да покриеш изискванията на това, какво искат хората, които са дошли и са подали идеята и целта на продукта. Какво трябва да получи клиента, за който е всичко, как той ще го използва. Разликата е в гледните точки. Софтуерното тестване е точно тестване – пробваш дали работят функциите на кода. Докато самият QA процес цели да постигне резултат на който клиентът да бъде доволен.

Твоята работа е тясно свързана с компютър, а същевременно зрението ти е увредено. Можеш ли да споделиш какви са препятствията пред теб в работата, която изпълняваш и имаш ли помощни средства, които използваш за улеснение?

Най-вече използвам ръчна лупа. Пробвал съм различни технологии, има и брайлови дисплеи, различни цифрови лупи, които представляват една камера и множество опции за фокус, говорящи програми, екранни четци. Има способи, по които можеш да управляваш компютър без монитор въобще. Но в моя случай, аз съм с едно изгубено око и с 30% видимост от другото. Но стигнах до извода, че колкото повече се използват тези 30%, толкова повече вършат работа. Затова работя с ръчна лупа от много години – това за мен е най-удобно и най-бързо. Не бих казал, че намаленото зрение пречи на работния ми процес. Просто имам различна стойка, да кажем.

Как ИТ компаниите приемат хора в неравностойно положение и предоставят ли им се равни шансове за кариерно развитие, според теб?

Много голям проблем е липсата на информация. Това важи за всички компании, но специално за ИТ е голям проблем. Например аз с намалено зрение или някой, който не чува или друг, който има проблем с опорно-двигателната система – ако на всички им работи „пипето“ – на български диалект, те могат да вършат същата работа и в повечето случаи със същата скорост. Но масово няма информация за това. Това важи и за високо технологичните компании. От първо лице мога да говоря за хората с увредено зрение. Те се движат по транспорта в София например всички ги виждат, задават им се въпроси. Дори им задават въпроси управители, шефове на фирми и т.н. Хората са отворени и имат някаква представа, че тези с увредено зрение могат да вършат работа. Но нямаме кампании, нямаме интерес. В българското законодателство имаме една квота, че на 50 души, трябва да се наеме един човек с увреждане и една прекрасна глоба от 30% от минималната заплата, която работодателите предпочитат да си платят и да си наемат хора, които няма да им създават проблеми – поне в техните очи. Излишни затруднения – административни и т.н. Чувал съм различни доводи. Било ми е много трудно да си намеря работа, да получа шанс, с който да докажа, че това нещо аз мога да го върша. Когато ми се отдаде възможността да се срещна с Documaster, то те казаха: „Ние търсим човек точно като теб. Имаш бекграунда, разсъждението и начина на мислене, които ни трябват“.

В такава ситуация повечето компании е редно да приложат практиката, която са приложили от Documaster?

Да. Нека се интересуват. Информацията вече е много голяма и много разпространена. Има някои кампании, има една организация, която се опитва да създаде кариерен център и прави реклама на това, че хората с ограничени възможности могат да вършат много повече неща, отколкото се знае.

Откъде идва тази липса на информация според теб, при положение, че проблемът е ясен за всички? Или по-скоро се избягва?

Единственият начин, по който аз си го обяснявам е народопсихологията. Като видиш, че някой има проблем, по-добре стой настрани. Били то да не му пречиш, било то да не му помагаш, било то да не се занимаваш. Било то да не е заразно, защото и това съм чувал, и какво ли не. Много е странен моментът, в който ти отиваш на среща с някого, имаш придружител и този, с когото трябва да се срещнеш, като през цялото време говори на придружителя в трето лице за теб. А ти стоиш пред него. Това нещо ми се случи, когато бях на 27 години. Наистина се зачудих в кой век живеем и къде се намирам. Всичко това е напълно безсмислено. При това говорим за хора на позиции, не за Бай Ганьо на село, който няма как да се е срещал с такива хора. Говорим за хора, които са успяващи, т.е. зъбното колело им работи. И все пак нямат досег, защото както споменах – в София може да се види човек с увредено зрение или такъв на инвалидна количка и т.н. В по-малките градове не е така. Аз се преместих в Пловдив и тук не е така. Тук хората нямат никаква представа за какво става въпрос. Това е защото има един контингент от хора с увредено зрение, който е изолиран от другата страна на булеварда, граничещ със Столипиново и там си живеят, имат си изградена инфраструктура. Нека си стоят там и да не пречат – това е манталитетът, донесен от комунизма. Там, където са направени общежитията и рехабилитационния център за хора с увредено зрение, там е имало краварници и поляни. В София е същото – намира се срещу блок 001 в Люлин, до Околовръстното. Имало е предприятия и са правели много неща, осигурени са им жилища, но все пак – нека стоят там и да не пречат. Това е положението. Много е тъжно, но е факт и трябва да се знае.

Доколко според теб България е развита в помощта си към хората в неравностойно положение и има ли необходимост от дадени промени и нови политики? Същевременно имаш ли информация как стоят нещата в други европейски страни?

Знам, че в другите страни се подсигуряват някои неща повече, отколкото тук, но не сме чак толкова назад като помощ и придобивки. В България ги наричаме инвалидни пенсии. Само тук е така. Другаде се знаят като инвалидни добавки и помощи за хората. Ние го наричаме пенсия. Аз пенсионер ли съм на 28 години? Но това е друга тема. България започва сега и хората започват да се интересуват. Движат се нещата, но все пак повечето хора го гледат като проблем, с който ако има как, ще е по-добре да не се сблъскват и го отбягват. Има и много добри хора, които много искат да помагат и ми се е случвало да ме държат в метрото директно и да искат да ми помагат. Обикновено казвам – „Господине, вие не знаете, аз къде отивам. Попитайте ме дали искам да ми помогнете и ако имам нужда, ще кажа „да“, разбира се“.
Ако погледнем нещата от бизнес перспектива, то това е ресурс, това е потенциал. Ако можеш да го използваш – ще печелиш. Освен, нали, чувството, че си помогнал и си дал нещо на това общество. В крайна сметка, няма данъчни облекчения за фирмите – няма какво да се лъжем, политиката не е направена.

Ето, ти си в технологичната сфера. Как според теб технологиите могат да помогнат за приобщаването на хора в неравностойно положение?

Определено могат. Нещата се развиха толкова много в технологично отношение. Много хора работят за достъпността. А и какво пречи на някой със слухов дефицит или в инвалидна количка, да си работи с един служебен лаптоп? Тук мога да дам и пример, свързан с моето хоби – музиката. С един мой съученик Панчо, през 2010 г. чупихме стени, лепихме вата и решихме, че ще правим звукозаписно студио – без да знаем за какво става въпрос. Инвестираш, четеш и т.н. Направихме студиото, пуснахме компютъра и програмата и… черта. Пълна тишина. Нищо не става. След това започнахме да търсим какво не е наред, аз помагах с половин око. Но страстта за звукозаписно студио бе негова и той каза – „не може да не може“. Това е изразът, който ни бута напред. В момента той записва активно и направи това от хоби на професия. Всичко му е достъпно, със скриптове, с обновление на софтуера и т.н. Той живее в мечтаната работа.

Връщайки се на технологиите – интересуваш ли се от новите трендове в технологиите? IoT, AI, Blockchain и др.

Много се развива всичко. Аз чета любителски и не съм навлязъл много, но специално с IoT дори съм си играл. Нещата ще стават все по-добри и специално за хората с увреждания, ще им помагат още повече в други отношения. Това е бъдещето, както и квантовите компютри.

Тъй като си QA, според теб ще става ли все по-популярна и необходима тази професия?

Все повече. Колкото повече продукти, толкова повече тестване. Винаги ще трябва трето лице да бъде QA, защото ако програмистите си тестват кода, той ще им излиза, докато в QA аспекта, друг трябва да преглежда. Някой, който да знае как трябва да са нещата спрямо продукта, но и спрямо клиента. Разбира се, с новите развиващи се неща и технологии, ще има и нови бъгове. Но това е най-нормалното нещо на света. Все пак, все още софтуерните продукти се правят от хора.

Благодаря ти за това интервю!

И аз благодаря и искам за финал да кажа на всички – бъдете по-усмихнати и се пазете!

Интервюто проведе Пламен Михайлов