26 юни, 2022

Николай Кабаджов работи в SAP Labs повече от 15 години. През по-голямата част от това време е заемал различни дивелъпърски позиции, а в момент е Product owner. Той определя ТУЕС за своя слабост, като дори дъщеря му е ученичка в училището, а синът му вече го е завършил. Това е и причината да изпитва силен интерес към Hack TUES, а когато му предлагат да се включи като ментор, дори няма и миг на чудене. Отговорът е ясен.

С какво се отличава Hack TUES?

Училището предоставя на децата възможност да се развихрят и да покажат своите мотивация и качества. Инициативата Hack TUES е стартирала от самите ученици и в началото е било малко състезание, но ето, че в момента е грандиозен форум. Начинът по който се случват нещата е впечатляващ. Интересно е как се събират отбори и в рамките на три дни трябва да развият идея, която се случва на място. В предишните години се провеждаше присъствено в Sofia Tech Park, като в рамките на хакатона всички живеят в залата и не излизат – хранят се там, спят там и т.н. Този интензивен начин на работа е впечатляващ. Учениците се събират и вършат много работа – успяват да намерят посоката и да завършат проектите си. Това дава летящ старт в живота. Когато аз бях ученик, не е имало такива мероприятия. Ето, че те могат да се докоснат до такъв тип изживяване.

Доказателство за качеството на събитието са неговите партньори – големи компании. Учениците вероятно имат и шанс за работа или стаж след завършването си.

Бих казал, че на учениците от Hack TUES това е най-малкият проблем – как да намерят работа. Те излизат с толкова добра базова подготовка, че им трябва съвсем малко, за да могат да станат сериозни програмисти и професионалисти в областта. Това се е доказало през годините – голяма част от гръбнака на ИТ индустрията в София е формирана от завършили ТУЕС.

А как се случи така, че да сте ментор?

Винаги съм искал под някаква форма да подкрепя това събитие. Моята компания е доста активна в тези среди и шефът ми ме попита дали искам да се включа. Той знае, че аз имам слабост към това училище и мероприятието. Разбира се, съгласих се. Факт е, че нещата с които аз се занимавам се различават малко от това, което децата ги вълнува и имах притеснение доколко ще бъда полезен. Но все пак не се поколебах.

А каква е ролята на менторите? Те не работят индивидуално с отбори, а са на линия за всеки, който има нужда от помощ.

Тази година за първи път се проведе в такава форма. През изминалите години всеки отбор си имаше ментор, който пък живееше с тях в залата в Sofia Tech Park. Но тази година ситуацията е по-различна и не можем да си позволим да се съберем всички на едно място заради спецификите на кризата. Реално, цялото менторство е във виртуалното пространство и трябва да поздравя децата, които организират турнира, защото са подбрали много удачни системи. Менторството бе на смени, като успях и трите дни да се включа за по четири часа. В това време бях на разположение в HelpQ – система за ticket-и. Ние стоим и чакаме да се появка заявка с обяснение на проблема, който даден отбор среща. Ако някой от менторите прецени, че може да помогне, то тогава преглежда въпросния ticket, свързва се с отбора и помага. Съответно, самият ментор получава точки. Ако не успее обаче, връща ticket-а обратно в опашката и някой друг го поема. Интересното е, че времето за реакция за обработване на ticket-и беше под две минути. Докато бях на смяна излязоха няколко заявки и докато се зачудя дали мога да бъда полезен, вече бяха взети. Много бързо се действаше и менторите се включваха с голямо желание. Другата система бе Discord, където също бяхме постоянно. Всеки отбор си имаше по два канала, един за писане и един за аудио, в който може да се обсъждат идеи, да се споделя екран и т.н. Наистина много добре подбрани системи.

Тъй като сте наблюдавал заявките, какви бяха проблемите, които децата срещаха?

Много специфични. Например, стигнали са до някакъв момент на програмирането и даден драйвър не може да се закачи към базата. Но аз поне не видях някой да задава теоретични въпроси. Няма и време за такива. Когато ударят на камък, пишат веднага каква е конкретната им спънка.

Hack TUES е в рамките на два уикенда. Пандемията ли е причина за това?

И да, и не. На практика Hack TUES приключи. Децата пак имаха три дни за работа. Разликата е, че сега остава повече време за подготовка на презентациите, които ще бъдат представени през идния уикенд.

А имаше ли интересни проекти, които и след това биха могли да се доразвиват и да станат добри платформи и приложения?

Разбира се. Всяка година има много впечатляващи неща. Обикновено добре се трактова Blockchain, AI и т.н. Един от проектите, например, бе блокчейн технология за избори. Това е доста удачен вариант. Не съм най-големият фен на тази технология, но пък всяка една транзакция остава в блокчейна и няма как да бъде модифицирана или манипулирана. Тя остава там и то завинаги. Също така може да се запази анонимността на гласоподавателя. В този вариант, приложението на блокчейн е много удачен и ето, че децата са се сетили и са стартирали работа. Освен това, имаше и проект за врата, която се управлява дистанционно. Например, детето си е забравило ключа за вкъщи и няма кой да му отвори. В такъв случай през телефона може да се активира отваряне. Имаше и много идеи за COVID-19 – как да се справим със ситуацията, да разберем дали има болни около нас или пък дали ние не сме потенциално болни и т.н.

Доколкото забелязах, Smart City е била доста голяма тема. Имаше ли интересни проекти в тази насока?

Имаше проект за хора в неравностойно положение. Чрез приложение, те разбират дали им наближава автобусът. Същевременно и шофьорът може да види дали има на спирката чакащи хора, които имат нужда от някаква помощ. Имаше и проект за умен дом – управление с IoT. Проектите бяха много. Над 30 отбора участват, все пак.

По някакъв начин повлия ли дигиталният формат? Усети ли се някаква липса или вече хората свикнаха с това да комуникират дистанционно?

На мен доста ми липсва физическото провеждане. Миналата година присъствах на състезанието и беше страхотно. Сякаш попадаш в инкубатор на хора, които искат да променят света. И сега го има, но е по-различно. Другата атмосфера е по-особена. Имаше очарователен хаус – всеки тича, бърза да свърши нещо и т.н. Това ми липсва. Но и сега децата много добре са подредили всичко по организацията. Направи ми впечатление, че в първия ден нямаше нито един ticket. Докато втория и третия ден имаше изключително много, защото времето намаляваше.

А как се създават отборите? Предполагам, че учейки заедно, те през цялата година тръпнат в очакване, дебатират кой с кого да е в отбор, какви проекти да се разработват и т.н.

С голямо нетърпение го очакват, да. В първата си година, дъщеря ми бе много притеснена от участието си, защото не разбира от програмиране. Но за времето до състезанието премина през базовото обучение и в крайна сметка нейният отбор успя да си направи игра. Това е интересното, че когато нямаш време, успяваш да се мобилизираш – отборите на Hack TUES правят за три дни нещо, което много хора не успяват за една година. Пак казвам – когато аз бях млад, не съм попадал на такива състезания, защото нямаше. Но ето, че в днешно време има много хакатони и форматът им е впечатляващ. За мен това е прекрасно и се радвам, че се популязиризат, защото хората трябва да видят как се прави. Би хубаво тези формати да се мултиплицират и в другите индустрии. Поздравления на всички, които правят Hack TUES.

Извън ИТ сектора мисля, че няма такъв тип мероприятия. А може би трябва да има, независимо от индустрията, защото учениците се докосват до практическата част по време на образованието си.

Сякаш минаваш една година обучение в рамките на 5 дни. Ако този заряд се вкара в правилния ред, то тогава ще имаме успех. В последните години обучението плаче за реформа, а ето че такива мероприятия могат да бъдат изключително полезни и е безболезнена реформа – не се налага да се сменят концепции или закони. Просто се вкарва един елемент, който успява да провокира децата и мотивира желанието им за знания. Надявам се да има все повече раздвижвания. Цялото ни образование се движи на принципите от началото на миналия век. А нещата се променят – тогава не е имало информация. Имало е три книги и хората са се опитвали да извлекат максимума от тях. В момента има безброй начини да получим информация и по-големият проблем е да отсяваме правилната, да я структурираме и да я прилагаме. Това е истинският проблем на съвременното образование. Но ето, че продължаваме по стария начин от преди един век. В даден момент това ще спре да е удачно и ще се наложи да направим завой.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,