26 юни, 2022

Отворени сме за всички добри професионалисти, свързани с аутомотив инженеринга – разработчици на софтуер, архитекти, специалисти по безопасност, киберсигурност и др.

Томас Мец, управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

По какви проекти работите в Бош Инженеринг Център София?

80% от нашата работа е пряко свързана с автомобилната индустрия. Останалите 20% също са в сферата на мобилността. В тях се включва например разработка на електрически велосипеди. Когато става дума за автомобили, работим в 3 основни области: технологии подпомагащи шофирането, електрификация на автомобила и решения за свързаност, интерфейс към шофьора и наблюдаване на поведението на водача и другите пътници в колата.

Можете ли да посочите примери за използвани технологии?

Ще дам пример със системата, наблюдаваща поведението на водача и другите пътници. От гледна точка на процес, начинът на работа е следния: Бош разработва технология, която е вид платформа. След това компанията намира клиент за нея и заедно с него доразвива платформата до край, докато тя заработи в автомобила на крайния потребител. Хубавото в случая е, че участваме във всички етапи на процеса – от най-първата идея за продукт, от иновацията и създаването на прототипи, последвани от втори етап – разработка на платформа – нещо, което може да продадем на наши клиенти. Третият етап е свързан с финализирането на продукта, така че той да бъде използван в реални условия от автомобилите по пътищата.

Как виждате бъдещето на технологиите, които са в основата на автономните автомобили?

Много сериозен въпрос. Ако погледнем 10 години назад, когато автономното шофиране тепърва започваше да става актуално, то тогава беше създаден план за трансформиране на тогавашните автомобили в напълно автономни, като нивата на автономност бяха описани от 1 до 5. Работех с Бош в тази област през 2014 г. и тогава предполагахме, че през следващите няколко години ще се появят автомобили на ниво 2, след още една година на ниво 3 и така нататък. Преувеличавам, разбира се, но тогава това беше усещането. Сега нещата са различни.

От моя гледна точка ниво 5 (напълно автономен автомобил, без шофьор – бел. ред.) може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да осмислим е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент. Трябваше да осъзнаем, че финансирането също е важно. Аз и всички инженери обичаме технологиите, обичаме напредъка, но в същото време някой трябва да осигури средствата. Създаването и употребата на напълно автономни автомобили, е много, много скъпо. Все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил.

Хората трябва да изградят доверие към безпилотните автомобили

Аз например имам в колата си налични функции, които са на ниво 2. Това означава, че те ми помагат да шофирам от точка А до точка Б. Щом се кача на Цариградско шосе, натискам бутона и с радара, камерата и другите сензори, автомобилът ми пази лентата и контролира скоростта, и така аз стигам безопасно до кръговото на 4-ти километър, където отбивам към офиса в София Тех Парк.

Да кажем, че за да получа функции от ниво 4, като краен потребител трябва да платя грубо още 2-3 хиляди евро. Не бих се възползвал, защото на практика получавам твърде малко добавена функционалност. Реално моите действия на пътя ще си останат същите. Компаниите от “tier-one”, като Бош, и производителите на коли, трябва да инвестират много повече в разработка, която в края на краищата ще бъде за сметка на крайните потребители, а те няма да са склонни да плащат, защото не виждат реалната полза от нея. Смятам, че тенденцията ще се развива, но при по-специализирани случаи. Например, в колата ще има функции от ниво 2 или 3, които ще могат да се използват на магистрали, и специфични функции, предназначени за райони в града или паркинги. Но създаването на напълно автономен (ниво 5) автомобил на този етап се отлага.

Мислите ли, че таксиметровите компании, нуждаещи се от ниво 5 автомобили, за да премахнат водача, ще бъдат двигател за развитие на автономни автомобили за напред?

Ако успеят да заменят водача, ще има смисъл да инвестират много в автомобили от ниво 4 или 5. Но отново, дори и технологията да е готова, става въпрос и за законодателство – какво ще ни бъде позволено, а също и как се чувства крайният клиент при влизане в кола без шофьор.

Засега изглежда, че няма катастрофи, причинени от автономно шофиране, но в действителност такива ще се случват. Възможно ли е технологията да бъде безгрешна?

Аз искам това, което разработваме, да бъде перфектно. Разбира се, всички знаем, че перфектното за всеки случай не е възможно от инженерна гледна точка. Но трябва да можем да покрием всяка ситуация, в която попадат или биха попаднали нашите клиенти. Става въпрос и за изграждането на доверие, а това се получава, когато системата е предвидима. Когато човекът зад волана направи грешка, има обяснение за това – може би е бил сънен, или дори пиян, каквото и да е, налице е причина. За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е „черна кутия“. От моя гледна точка трябва да изградим това доверие, като увеличим прозрачността и обясним какво се случва и какви са областите, в които машината няма да направи грешка. Като първа стъпка може да започнем да оставяме колата да шофира сама на паркинг, където няма хора. Като втора стъпка може да позволим да има хора около колата, като се убедим че тя ще се държи както очакваме. И с това ще изградим доверието. След това ще имаме по-добра представа какво е възможно в бъдеще.

Това е дълъг и сложен процес.

Друго, което трябва да се има предвид, е че първите автомобили от ниво 5 ще трябва да взаимодействат с всички останали коли по улиците. Неавтономните автомобили ще продължат да се използват още 10 или 20 години, а много от тях нямат никакви технологии за свързаност с останалите автомобили.

С какви предизвикателства се сблъсквате при разрастването на бизнеса в България?

Има две основни предизвикателства, пред които сме изправени. Първото е вътрешно. Бош има репутация на компания, която предоставя най-доброто качество. Това означава, че новият център в София трябваше да си създаде име вътре в компанията, така че нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“. Бидейки част от света на Бош, през последната година и половина ние показахме огромен прогрес – първоначално започнахме с по-малки задачи, а сега разработваме цялостни проекти в София. И ще продължаваме в същия дух.

„Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват качеството, което всички очакват“

Второто предизвикателство е свързано с растежа ни в България. Марката Бош е известна в България от 26 години и към нея има положително отношение. Въпреки това дейностите като автомобилното инженерство, и разработването на “embedded” системи, специално в софтуерната индустрия в София, не се свързваха с нашия бранд.

Имаме колеги (в България – бел. ред.), които работят в света на IоT, има и такива в областта на електроинструментите, домакинските уреди и т.н., но автомобилното инженерство е ново. Затова още от старта на центъра започнахме и продължаваме да налагаме бранда. Бош, разбира се, e всичко което вече знаете, но в допълнение предлагаме и чудесно място за работа на автомобилни инженери.

Как селектирате кандидати за екипа в България? Имате ли специален чекбокс “Харесвам коли”?

Засега не, но може би трябва да добавим такъв въпрос. Честно казано, едно от нашите най-големи предимства е, че не всички в нашия екип харесват колите. Затова нямаме подобно изискване. Аз обичам колите, но виждам също, че в автомобилната индустрия е постоянна борба – това е притеснително. Искам да съхраня индустрията, да я направя по-добра. Може би, ако не си падах толкова по автомобилите, щях да вземам по-обективни решения.

„Внимателно избираме хората, които да станат част от нашето семейство“

Да се върнем на това как селектираме кандидатите. Има две основни насоки, които са важни за нас. Едната от тях е професионалната област, в която търсим определени способности. Ние наемаме хора, които са много, много добри или такива, които имат потенциала и желанието да станат много, много добри. Това е задължително.

Втората посока, в която влагаме много усилия и сме много горди от резултата, е, че въпреки че сме част от голямата корпорация Бош, инженерният център е като едно семейство. Ние наистина се харесваме. Това не означава, че липсват спорове, дискусии и т.н., но обичаме да работим и да прекарваме време заедно. Затова и внимателно избираме хората, които да станат част от нашето семейство. Всеки е добре дошъл, но разбирате, че ако някой каже “искам да работя, но хората около мен не ме интересуват” – това няма да работи за нас.

Семейството трябва да се поддържа с общи усилия.

Точно така.

Забелязвате ли промяна в продуктивността по време на пандемията, когато се налагаше всички да работят от къщи?

Никога не е било в стила ни да следим за това колко точно часове се отработват. Част от културата на нашето семейство е да обръщаме повече внимание на резултатите, които се получават в крайна сметка. Още преди кризата с коронавируса, ние давахме свободата на хората да работят от вкъщи, да ползват по-дълга обедна почивка, а работата да се довърши в по-късните часове. От гледна точка на вътрешна нагласа, това не беше драстична промяна. Но, разбира се, като цяло промяната на живота беше драматична. Аз лично първите дни работих много активно, просто защото нямаше друго какво да правя. След 2-3 седмици в непрестанни разговори по Skype и т.н., бях на предела и започнах да се опитвам да установя нов баланс между работата и личния си живот. Например, започнах да тичам в моята виртуална обедна почивка. Сега вече намерих баланса, всички свикнахме с този нов начин на работа. Има хора, които са много доволни от възможността да работят от дома си, на други не им харесва – но като цяло е добре.

Има обаче един проблем, за който все още нямаме решение – ако някой има, нека да го сподели. Наистина си липсваме. Виждаме се по срещите в Skype, говорим по телефона, но да пийнем бира след работа, да излезем, да празнуваме успехите заедно, да бъдем заедно както преди – това е, което ни липсва е и тъжно за мен.

Тогава да очакваме една цяла парти седмица, когато всички се върнем към нормалния живот?

Определено! 🙂

„Стартирахме и хардуерна разработка“

Какво следва за Бош Инженеринг Център София оттук нататък?

Започнахме с по-малки проекти, а в момента разработваме цели продукти. Следващата стъпка, която вече стартирахме, освен създаване на софтуер, е и хардуерна разработка именно тук – в София. Нашата цел е да поемаме по-голяма отговорност и да работим в области с по-голяма приложимост.

От друга страна, търсим как да разширим ролята си и по отношение на новите продукти. Като пример може да се посочи добавянето на електрически велосипеди към нашето портфолио. Успоредно с това активно търсим и други възможности.

Доколкото разбирам хората с дипломи от хардуерни специалности също трябва да започнат да преглеждат за обявите за работа?

Да, точно така. Също и софтуерните инженери. Отворени сме за всички добри специалисти. Няма значение дали става дума за разработчици на софтуер или архитекти, специалисти по безопасност, киберсигурност – всеки качествен професионалист, който по някакъв начин е свързан с аутомотив инженеринга, е добре дошъл да поговори с нас.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,