Даниела Попова е преподавател по музика в пловдивското СУ “Св. Патриарх Евтимий” и заема челно място в категория “Мултиплициране на иновативните учебни решения” в конкурса на БАИТ “Дигитални новатори в образованието”. Тя има богат опит, като последната учебна година за нея е 29-та в професията ѝ на учител. За нея образованието не е само химикали и моливи, черната дъска и тебеширите, и от години гледа с иновативен поглед към технологиите и начините да ги имплементира в своето преподаване. Точно поради тези си интереси, първият дигитален учебен ден от 16 март, тя провежда с готовност.
Г-жо Попова, как се чувствате след наградата от конкурса “Дигитални новатори в образованието”?
За мен тази награда е изключително важна. Аз имам голям стаж и това за мен бе 29-та година като учител. През всичкото това време, винаги съм била изкушена от техниката и още от първоначалното навлизане на дигиталните технологии, по свое желание, винаги съм се занимавала с тях и ми е било интересно. По някаква причина, по-голямата част от колегията смята, че на нас музикантите не ни трябва особено много, защото си пеем, имаме по едно пиано в кабинета и какво повече ни е необходимо? А всъщност на нас ни е много важно именно да владеем технологиите, защото музикалното изкуство непрекъснато се променя и ако ние не сме в час с тази промяна, оставаме назад и никой не ни приема насериозно. Затова е и важна тази награда – тя доказва колко е хубаво във всеки урок да участват технологии, така че учениците да могат да чуят и осъзнаят съвременните неща. Аз работя в централно градско училище в голям град и забелязвам, че децата имат много закупена техника вкъщи и се интересуват от много различни неща. Не може само с химикал и молив, с черна дъска и тебешир – да, те са важни, но точно дигиталните технологии дават възможност на учителя да е в час с времето и да не изостава.
С председателя на УС на БАИТ, Огнян Траянов
Защото децата са в технологиите и така или иначе ще продължат по този начин?
Ами да. Дори, бих казала, добре че беше извънредното положение, защото много ученици ми споделиха, че са им омръзнали телефоните, които вече са се превърнали в безусловен рефлекс.
А добре ли успяха да усвоят рязката промяна в дигитален формат?
Не мога да кажа за всички, но за моите ученици не мисля, че имаше голяма разлика. Така или иначе, ние и в клас работим с много дигитални ресурси. Не разчитам на учебника или учебната тетрадка. Дори почти не пишем. За тях е едно и също дали са в клас или в учебната стая. Поне по отношението на теоретичните познания. Но има нещо, което е голям минус за часовете по музика – която и да е платформата, не позволява едновременно музициране. Получава се убийствена микрофония и единственото, което успяхме да постигнем, е да свирим пиано на мобилни приложения – нещо, което правим и в клас, но сега и онлайн. Изпъкват четири, пет деца, останалите остават малко назад и не се чуват добре, но все пак са им пуснати микрофоните и се справяме. Но да се пее е абсолютно невъзможно. В този смисъл, дистанционното обучение е пагубно, защото точно пеенето и свиренето са основните музикални дейности.
Вие споменахте за този проблем и на награждаването, т.е. да кажем 25 деца няма как да пеят заедно, както биха правили в клас…
Това е най-големият недостатък и затова на награждаването казах, че имаме много остра нужда от помощ, защото така нашият предмет няма как да е пълноценен и не можем да изкараме един нормален час. Но моята гордост са караокетата по песните, които създавам с програмата Karafun Studio. От четири години насам правя караокета на всяка песен от учебната програма. В самото начало на децата им беше любопитно и дори в по-горните класове пееха с огромно желание, защото никой не ги кара да учат текстове наизуст или да ги пишат, каквато е практиката. Дори моя състудентка, която също преподава, ми разказа как нейните ученици са си пуснали такова караоке и са ѝ звъннали с думите “госпожо, чуйте колко хубаво пеем”. Ето, че това явно е интересно, защото не е често срещан маниер на преподаване.
С директора на училището г-жа Валентина Стоенчев и лауреатите на НК “Моите детски мечти” 2020 г.
Значи сте била иновативна и преди извънредното положение…
Да. Дори ние сме първото училище в Пловдив, което от преди това си има собствен облак, Office 365 и за нас новост единствено бе Teams.
Освен музицирането имахте ли други проблеми при дистанционното обучение?
Издателствата ни подсигуряват с аудио файлове с музиката, която децата трябва да слушат. Но в същото време е трудно да работим по нещо за обратна връзка, независимо дали е Office 365 или Google Classroom, защото тези платформи не позволяват да се прикачват аудио файлове. Така децата няма как да слушат музиката. Поради тази причина, още преди години аз започнах да правя сайт, в който да я качвам, за да може, дори когато нещо в клас не се получава, да мога веднага да отреагирам и да пускам през сайта ми. Сега обаче, ми хрумна нещо друго. На Office 365 работим с видео и аз започнах да правя клипове на музиката, която ми е необходима. Слагам някакви картинки или някакво видео и така накарах децата да изслушват от край до край сами. Разбира се, винаги може да се разбере дали детето е изслушало всичко, като му зададеш един-два конкретни въпроса.
Откриване на учебната 2018/2019 г.
Звучи доста старателно подготвено, така че да е лесно и интересно за учениците.
Това, което най-много ми помогна е, че аз от доста години мисля в тази посока. Ето, сега имам музикален кабинет. Но дълго време обикалях от стая в стая с един касетофон. Ние сме най-голямото училище в Пловдив и областта, и аз преподавам на 900 човека. Всъщност, ако децата нямат централно акаунт, то аз не мога да направя такъв на всеки. Затова търсех обратния вариант – аз да съм разпознаваема. Имам много ресурси от годините и когато започна извънредното положение, не бях изненадата. Проблемът по-скоро идваше от това, как да накарам децата да слушат, как да съм сигурна, че са онлайн.
Значи сте имали съмнения дали всички са в час и слушат концентрирани?
За горните курсове – да. Те не са толкова активни като по-малките и за да работят активно трябва да има предизвикателство. Освен това, часовете по музика в горен курс са много малко. По един час седмично и то само един срок. Представете си 9-ти и 10-ти клас, как в рамките на една календарна година те не са имали среща с музиката като предмет.
Прави впечатление, че предмети като музика и изобразително изкуство остават на заден фон. Подценявани са.
Аз съм съгласна, че часовете по БЕЛ и Математика са много важни. Но по мое мнение са важни абсолютно всички предмети. Независимо от това дали след това имат практическо развитие, то много от тях развиват логическо и абстрактно мислене, което е изключително важно. Преди много години часовете по изкуствата бяха от голямо значение, защото развиваха учениците, както другите предмети не биха могли. В днешно време не може да се намери, чисто технически, такъв баланс в часовете, защото децата са много натоварени със страшно много часове. Затова изкуствата остават назад със символичен брой и оттам идва наслояване на мисленето, че те не са важни. А се оказва, че те развиват определени центрове, които иначе няма как да се развият. Учениците много се дърпат, имат страшно много домашни. Особено тези от седми клас – те масово пишат домашни в часовете по музика. Винаги съм смятала, че не можеш да принудиш човек за нещо, но затова винаги съм мислела, че трябва да предложа нещо ново и интересно, така че да спрат да се занимават с другите дейности. В интерес на истината – винаги съм успявала и дано така да продължа занапред.
Между другото, ние започнахме още в първия ден на дистанционното обучение – 16 март. Разликата беше, че часовете започваха в 9:00 и бяха по 30 минути. Но за нас всичко бе подредено и точно. Колегата по рисуване дори сподели, че още от първия ден е проверявал учениците така, както и в клас. Но децата масово присъстваха на занятията. Все пак, най-големите тарикати започнаха да изхитряват в даден момент.
Какво са правили, че да изхитряват?
Влизат в часа, но просто присъстват, защото в този момент си играят на нещо. Хубаво, но когато зададеш три пъти въпрос и никой не ти отговори, същевременно някой негов съученик сподели “ами той играе в мрежата, госпожо”, тогава му пишеш забележка. На следващия път няма никакъв проблем. Ние пишехме отсъствията като забележки, така че да могат родителите да разберат какво става.
А родителските срещи?
Аз не съм класен ръководител, но моите колеги провеждаха родителски срещи даже всяка седмица, а това не се случва когато сме на присъствено обучение.
Какви са очакванията Ви за новата учебна година?
Аз и всички колеги искаме да се върнем в училище. Дори на изпращане, децата от седми клас ни споделиха, че и при тях е така. На всички им липсват социалните контакти.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
