Емо Славов заема позицията Director of Engineering във Falcon и в позицията си на такъв той има преки наблюдения за това, как COVID-19 се отразява на ИТ сектора – кои компании са засегнати, как се управляват екипи в този момент и други въпроси, актуални за днешния ден и важни за идващото бизнес утре.

Как се очаква да се развие ИТ индустрията в условията на кризата COVID-19?

Мисля, че в краткосточен план повечето от компаниите ще заемат изчаквателна позиция докато стане ясно в каква посока ще се развие ситуацията и кога ще бъдат вдигнати ограниченията.

Колко е застрашен софтуерният бранш?

Не мисля, че има основания да се притесняваме специално за софтуерния бранш. В момента страдат компании от пряко засегнатите индустрии, но не мисля, че това ще продължи повече от няколко месеца. След епидемията хората няма да се редат на гише за да си закупят самолетен билет с пари в брой, да си върнат телефона с шайба или да пращат писма в плик със снимки по пощата. Посоката е само напред и тя е свързана с дигитализирането. Сегашната ситуация дава много силен тласък за ускорен преход към дигитализация на всички процеси.

Какви са рисковете в цялата ИКТ индустрия, която има 77 000 наети специалисти?

Ако погледнем ситуацията отвисоко, някои компании страдат, но други продължават да намемат хора. Глад за качествени специалисти има и сега. Дори и да сменят компанията, кризата не може да им отнеме опита или натрупаните знания.

Кога ще се усети ефектът на пандемията?

Ефектът вече се усеща от всички нас. В личен план всички работим от къщи повече от месец. Нещо напълно немислимо за служителите на повечето компании до началото на епидемията.

В какво ще се изразява – съкратени работни места, намалени заплати, фалирали компании?

Някои от тези негативни ефекти вече са факт за пряко засегнати компании с офиси в София. При останалите се взимат превантивни мерки в ред на градация, които да не засегнат основните им дейности и да запазят ядрото от експерти: замразяване на наемането, освобожданване на служители с временен договор или в изпитателен срок, спиране на стажантски програми, намаляване на маркетингови бюджети и спонсорства, временно спиране на някои привилегии, излизане в отпуск, спиране на бонуси, намаляване на заплати. Основната цел на тези мерки е да се увеличи буферът, с който разполагат компаниите, за да могат да издържат максимално дълго при намаляващи приходи, докато икономиката се възстанови.

Изненада ли извънредното положение софтуерните компании?
Да. Не мисля, че в началото на годината някой е могъл да предположи мащаба на това което се случи. Що се отнася до работатa от вкъщи обаче, в повечето ИТ компании това така или иначе беше възможно. В момента тези компании не оперират в напълно непозната среда и адаптацията за тях беше много кратка.

Кои фирми ще бъдат най-потърпевши?

На първо място негативно засегнати са всички продуктови компании, които оперират в индустриите, при които има силно свиване на оборотите – транспорт, туризъм, настаняване, събития на живо, спорт както и залагания за тях. Вторичните ефекти ще се усетят в по-малка степен от останалите компании, които имат клиенти след първично засегнатите индустрии.
На второ място са засегнати аутсорсинг компаниите. При криза обикновено външните служители и подизпълнители са първите, на които договорите биват прекратени. Вече има няколко такива примера в България. Това обаче не е нещо необичайно за аутсорс компаниите и те имат буфери. При загуба на клиент, служителите работещи по негов проект остават “на пейката” (от англ. „on the bench“- бел. ред.) и използват времето да придобият нови знания, да работят по вътрешни проекти или както в случая – част от тях да работят pro bono.
На трето място ще бъдат засегнати стартъпите с къса писта (от англ. „runway“-бел.ред.) поради евентуално затруднен достъп до финансиране, липса на клиенти от засегнатите индустрии. И при тях, както и при останалите компанни, се налага свиване на разходите с цел удължаване на пистата до следващия рунд на финансиране. Дори и без условията на епидемия, стартъп компанните са с голям риск от неуспех, и кризата само би ускорила този процес. Или пък би била възможност за по-гъвкавите да се преориентират към друг бизнес модел. Дори и дадена компания да има проблем, не бих се притеснявал за добрите специалисти в нея. Те винаги ще бъдат търсени на пазара.

Какви са последствията в зависимост от профила на компанията? Например, ако компания е строго профилирана в даден продукт, засегнат от кризата?

Пределно е ясно кои са засегнатите индустрии и съответно компаниите в тях. Тук искам да обърна внимание на положителната страна на създалата се ситуация за ред индустрии, при които потреблението и клиентите се увеличават.
Oнлайн забавления (стрииминг, игри, музика) – Netflix и YouTube вече ограничиха скоростта на стриймване в опит да се справят с по-големия обем съдържание, които потребителите им консумират.
Инфраструктура: Microsoft обявиха, че имат проблеми с капацитета си поради повишена консумация на ресурси.
Онлайн комуникации: поради увеличена работа от вкъщи цената на акциите на Zoom се повишиха с 88%

Откъде се очакват първите индикации за проблеми в организацията?

Поради това, че повечето ИТ компанни имат възможност за дистанционна работа, първите проблеми ще се проявят отвън. Това включва прекратяване и неизпълнение на договори, спиране на плащания, фалиране на клиенти.

Какви са особеностите в управлението на екипи в условията на извънредно положение?

За съжаление, част от мениджърите са свикнали всеки ден с гордост да гледат редове с програмисти, надвесени над бюрата си и взиращи се в монитори. Повечето от тях са с мисленето, че само този, който си седи на работното си място, произвежда стойност. Това мислене е останало от индустриалната революция, където се измерва количеството на това, което си произвел. Колкото повече – толкова по-добре. Мениджърите с такова мислене ще трябва бързо да се адаптират към новите реалности. Работата извън офиса вече е норма, а не изключение.
Интелектуалният труд е различен. Усилието, коeто полагаш и ползата от него са асиметрични. Може да отнеме 4 часа да дебъгваш проблем и да се случи така, че след като станеш от компютъра за обяд и кратка разходка, след 5 минути решението само изплува. Мениджърите, които разбират тази асиметрия, няма да имат проблем с управлението на отдалечени екипи.

Как ще се промени пазара на ИТ кадри?

В момента наблюдаваме свиване на обема на обяви за работа с около 30 – 35%. Моята прогноза е, че няколко месеца повечето от компанните ще са в режим на изчакване. След първите положителни сигнали, търсенето ще възвърне предишните си обеми.

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно?

Не мисля, че ще има промяна в профила на търсените специалисти защото фундаментално няма промяна в ситуацията. Има временна пауза в търсенето и може би преразпределение от една индустрия в друга. Искам да отбележа, че сега е най-удачният момент, в който фирмите могат да наемат добри кадри. Конкуренцията за тях временно не е голяма.

Необходимо ли е държавата да подкпрети ИТ бранша?
Не съм уверен, че такава помощ е нужна в момента.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
img alt
img alt