24 април, 2024

Дали наличието на алтернатива може да обясни донякъде строгите мерки срещу COVID-19. Щяха ли преди 15 – 20 години правителства от цял свят да съветват за преустановяване на ходенето на работа, при положение, че тогава би било немислимо да се върши работа неприсъствено? Разбира се, би било спекулативно всяко едно съждение относно този въпрос, но въпреки сериозните щети на кризата, трябва да отбележим факта, че ако световната пандемия от коронавирус се бе случила наистина преди 15 – 20 години, то тогава може би нямаше да има въобще икономика, за която да говорим. Това, че в момента бизнесите имат опцията да работят от вкъщи и да предлагат същите услуги, се дължи на дигитализацията и това е моментът, в който икономиката и технологиите трябва да бъдат благодарни едни на други за своето съществуване.

Не случайно в момента e-commerce и fintech секторите се движат стабилно и не са застрашени, хората имат необходимост от дигитален заместител на реалната услуга. Разбира се, дори и преди COVID-19 fintech-ът беше приоритет и огромно звено, но все пак смятаме, че COVID-19 кризата може да се окаже още по-голямо доказателство за необходимостта от финансови технологии или въобще – от технологии. В интервю за Българска Наука, ректорът на ТУ в Габрово, проф. д-р инж. Илия Железаров, споделя, че именно дигиталният свят ни помага по-лесно да преодолеем предизвикателството за живот и работа по време на пандемията и извънредното положение. Той отбелязва и, че именно преди 15 години това би било абсолютно невъзможно, а ТУ в Габрово дори използва тази ситуация, за да дигитализира още документация и да преминат към изцяло дигитална метаморфоза.

Посещаемостта на онлайн лекциите в настоящата ситуация се оказва дори по-голяма от стандартните провеждания, допълва проф. Железаров. Microsoft Teams е предпочитаната платформа и чрез нея освен лекциите, правят демонстрации и виртуални симулации.

Ако отново използваме аналогията с какво би било преди 15 – 20 години по-рано, в случай, че училищата или университетите са затворени, то това вероятно би означавало нулева година. Това със сигурност най-малкото би повлияло на печатането на учебници, което ще рефлектира върху разпространение и продажбите. Този хипотетичен пример крие големи загуби за бизнес предприятия, действащи именно в тази насока. Но ето, че благодарение на дигитализацията, учебните занятия са непокътнати – просто са дигитални. Децата и студентите използват учебници, провеждат изпитвания и т.н.

Според доклада на UNCTAD за 2019 г. (United Nations Conference for Trading and Development), световният трафик на данни расте от 100 GB на ден за 1992 г. до 45 000 GB в секунда за 2017 г. Очаква се през 2022 г. числото да нарасне до 150 700 GB в секунда. В рамките на 5 години това е повече от три пъти растеж.

В доклада на UNCTAD също се споменава, че може да се усети важността на дигиталните платформи по това, че от 2015 до 2017 г. тяхната капитализация на световния пазар расте от 100 милиона долара до 7 трилиона, което прави 67% скок. Това съвсем ясно показва мястото на дигиталната икономика във въобще – световната. И като дял от нея, според същия доклад е трудно да се предцени колко точно процента представлява, но прогнозите са за между 4.5% и 15.5%. Тъй като именно дигиталната икономика позволява на много бизнеси все пак да съществуват, то бихме могли да кажем, че ако премахнем тези 4.5 – 15.5%, това неминуемо би рефлектирало сериозно върху стойността на световната икономика. За нейното здраве в момента, може би дигитализацията е най-доброто оръжие срещу COVID-19. А гореспоменатите растежи през годините водят и до този момент, в който имаме световна пандемия, но все пак успяваме да прехвърляме данни, да изтегляме информация и да я съхраняваме, да кореспондираме, да плащаме онлайн и въобще – да съществуваме.

Тагове: , , , , , ,
Author