Красимир Беневски е изпълнителен директор в IT Step в България и разработчик с дългогодишен опит, натрупан не само в страната, но и в различни проекти в Япония, Афганистан и много други страни.
Каква е формулата да се развиваш успешно като програмист?
Като мениджър в последните 10 години се опитвам да видя какво е нужно на екипа ми, как те искат да се развиват, за да останат на същото работно място. Най-важното е да имат възможност за избор и творчество, да не ги ограничаваме с рутинна разработка, а да им се даде свободата да се учат и развиват, и разбира се ежедневно да имат предизвикателство.
Наскоро правих консултация за Дубай. Въпреки различните култури преплетени на едно място от програмистите дошли от различни краища на света в екипа, стъпвайки на обща платформа, на един общ език те успяват да създадат един общ продукт.
Можете ли да споделите какво е положението в Афганистан, например?
Преди 10 години се върнах от Афганистан. Работих там 2 години, като задачата ми беше да обуча специалисти, които да се занимават с технологиите, необходими за новия парламент.
Имах възможност да се запозная с различните култури от Афганистан, Пакистан и Индия. Преди години за тях беше изключително важно да получат не толкова знания, колкото сертификат, тъй като той им даваше възможност да си намерят работа. В момента това се промени и не сертификата е водещото за тях, а знанията.
В опита ми в обучения за електронни правителства навсякъде по света винаги съм наблягал на практическата страна на знания. Наблюдавам, че това е и тактиката в момента на учебните заведения в България. Набляга се на практиката, докато университетите дават по-скоро теоретична подготовка, то ние от частните академии даваме практическа, тъй като това интересува аудиторията.
Какво избират младите хора, които сега стартират подготовката си – държавния университет или частните центрове?
Преподавател съм и в университет и моите наблюдения са, че в университетите ходят младежи, на които им е необходима диплома за последващо надграждане – магистратура.
В частните центрове идват хора, които искат да излязат с професия и дори не се интересуват от сертификатите. Тяхната основна цел е да започнат работа още докато се обучават.
До колко финансовия аспект на този сектор е привличаща сила за голяма част от хората?
Финансовият аспект е много важен, но това е не само в тази сфера.
Как се привличат програмисти с повече опит? Все повече компании предпочитат да наемат няколко начинаещи, които да обучат, тъй като е доста трудно да намерят човек с опит.
Минал през всичките стъпки на наемане, задържане и мотивиране на хората да останат.
Начинаещите специалисти лесно се привличат с различни бенефити, които компаниите предлагат – парични стимули, джаги, джакузита в офисите и т.н.
При опитните програмисти, които са създали семейство и деца, трябва да се залага на свободата за избор за развитие и възможността да прекарват време със семейството си и също, но не на последно място – интересните и предизвикателни проекти.
Кои са най-високо платените специалисти в сферата? До къде растат в кариерата?
Забелязва се отлив от страна на програмистите желаещи да заемат мениджърски позиции, а преди години това беше естествения път на развитие и израстване. Senior позициите заради отличното заплащане са предпочитани. Следващата стъпка за още по-добро развитие е Solution Architect и CTO. Но повечето разработчици предпочитат да си останат на Senior позицията, за да са в зоната си на комфорт, защото преминавайки нагоре ще им се наложи да се занимават с екипи, с крайни клиенти и т.н.
Как стига до заплата от 10 000 лева? Мит ли е или реалност?
Мога да кажа, че има програмисти с такива заплати. Опита ми с международни компании по света ми е показал, че българските специалисти взимат аналогични заплати на колегите си от други заплати. Най-търсени навсякъде са Senior developer-ите…
За да се стигне до 10 000 лева е необходимо да не се ограничава човек само с една технология, а да надгражда повече технологии и инструменти. Това му дава една относителна гъвкавост.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
