Очакват се до дни резултатите от диалози, срещи и предложения с правителството и клъстери, компании и браншови организации. Коментар по становището на БРАИТ и ситуацията даде арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на борда на директорите на Automotive Cluster Bulgaria.
“Идеята е становището да бъде максимално конструктивно, а не всеки да си гледа интереса. Против сме да се канселират всички проекти по конкурентоспособност, тъй като това ще е нещото, за което от сега нататък трябва да се говори. Според нас този разговор е най-важен. В един момент кризата ще трябва да отшуми и това все още никой не го говори. Надяваме се този разговор да стартира по някаква форма още днес. Това е идеята на това писмо.”
В продължение на разговор арх. Станиславов допълни, че имат диалог с правителството и имат добра комуникаци, но се намираме в нова ситуация в момента. “След тази криза първо ще има въстановяване и второ икономиката ще бъде по-различна. Трябва да се мисли, кои са стратегическите отрасли. Въпреки че имаме много силна IT индустрия, все още нямаме силна здравна система. Държавите с много добре развита автомобилна индустрия като Германия, Япония, Китай или Южна Корея, те се справиха доста ефективно със ситуацията. И особено в Германия и Южна Корея резултатите на медицинското обслужване са изключително добри. Това си го обяснявам с факта, че това са по-технологични държави. Когато имат развита индустрията, те имат възможността да задържат голяма част от своя БВП за лечение. Имаме нужда технологиите да бъдат въведени час по-скоро. Затова настояваме да не бъде изразходван ресурсът от програмата ОПИК за други цели, защото считаме, че тя ще бъде в основата на новата икономика.”
В качеството си на председател на УС на AI Cluster Bulgaria, който е член на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), д-р инж. Светлин Пенков застана зад становището и препоръките на организацията.
“Считаме, че най-полезното, което може да направим в тези тежки условия е да дадем реални предложения за български проекти, технологии и продукти, чието осъществяване би спомогнало за лечение, ограничаване разпространението и осигуряване на непрекъснат производствен процес. Развитието на български високотехнологични проекти е ключът към бързото възстановяване на България от икономическите щети, нанесени от пандемията. В тази тежка пандемична криза в световен мащаб, вярваме, че всички компании, които имат иновативните технологични инструменти и потенциал за справяне с вируса COVID-19, трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни в техните дейности с всички възможни мерки. В това число предложените от организацията проекти за разработване на лекарствена молекула, за дистанционно мониториране на служителите, производството на ултравиолетов пречиствател на въздуха, апарати за принудителна вентилация на белите дробове, на предпазни маски, лицеви шлемове и предпазни очила и др. Сега е именно момента, когато българските компании биха могли да бъдат най-полезни за държавата си. За целта, те имат нужда от финансова и институционална подкрепа.”
Към коментара д-р инж. Петков добави, че трябва да се подчетае нуждата от национална стратегия за изкуствен интелект, съобразена със стратегията на ЕС. “Използвайки методите на изкуствения интелект, българските компании и научно-изследователски институти ще могат по-бързо и по-ефективно да създават продукти и информационни системи, които да са приложими не само в периоди на кризи, но и след тях. Надяваме се скоро кризата да премине, но тя няма как да не засегне и ощети българския бизнес. Само с навременни мерки и експертиза бихме могли бързо да наваксаме нанесените от пандемията щети. Сформирането на съвет за възстановяване на икономическата активност от експерти и организации, е една логична стъпка в тази насока.”
Председателят на УС на Биотехнологичен и здравен клъстер Кристина Ескенази също коментира становището и борбата с кризата.
“В тази тежка пандемична криза в световен мащаб, вярваме, че всички компании, които имат иновативните технологични инструменти и потенциал за справяне с вируса COVID-19, трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни в техните дейности с всички възможни мерки. В това число предложените от организацията проекти за разработване на лекарствена молекула (от екипа на Micar21), за дистанционно мониториране на служителите (на Check Point Cardio), производството на ултравиолетов пречиствател на въздуха, апарати за принудителна вентилация на белите дробове, на предпазни маски, лицеви шлемове и предпазни очила и др. Сега е именно момента, когато българските компании биха могли да бъдат най-полезни за държавата си. За целта, те имат нужда от финансова и институционална подкрепа. Това е и причината да се обявим против изразходването на недоговорените към настоящия момент средства, в т.ч. предвидените по текущо обявените и планираните за обявяване процедури по ОПИК.”
Надяваме се скоро да видим как ще изглежда първият образ на “новата икономика”, но това ще разберем, когато свалим маските.
Материала подготви Атанас Нейчев
