Херонимо Мартинез е в софтуерния бранш от над 15 години. Работи в различни компании в страни като Полша, Испания, Ирландия и др. Към момента е софтуерен инженер в DataArt, а в свободното си време споделя, че обича да изследва нови технологии. Един от основните му интереси е Machine Learning.
Какво Ви подтикна към софтуерната разработка? Защо не Quality Assurance, например?
Още от тийнейджърски период изпитвам силен интерес към технологиите. Разбира се, всичко възникна от игра с компютри, а след това опитвах сам да създавам видео игри. Логично, това изгради пътя, по който вече вървя толкова години. Преминал съм през много компании и съм се занимавал с различни казуси, но определено съм от хората, които могат да кажат, че работят хобито си. Колкото до QA – смятам, че насочеността ми специфично към разработка идва и от възможността да създаваш, да твориш. Имаш идея и си способен сам да я съживиш. Сякаш притежаваш суперсили.
Споменавайки QA, имате ли неприятни случки с хора от тази позиция?
Определено. Мисля, че всеки има, защото съществува сериозна разлика между професиите. Повечето QA специалисти се интересуват от конкретната мисия и задача – от това да намерят грешка, а не толкова да участват в целия процес. Трендът е повече към самия продукт, не към това да създадеш нещо, което реално да бъде полезно.
Работил сте в различни държави като Полша, Португалия, Ирландия, Испания. Какви са разликите между тези места и кой бе Вашият най-важен принцип?
Разбира се, навсякъде има разлики. Но навсякъде се учих от хора, притежаващи повече опит от мен. Преди това можех да разработвам, но не бях запознат с останалите процеси от работата. Казвах си – “окей, ще напиша малко код, ще го направя да работи…”, но осъзнах, че има толкова много повече от това. Писането на код е може би средната част. Има обаче още две – преди и след. Те образуват целия бизнес процес, който логистично създава пътищата към клиента.
Интересувате се от Machine Learning. Какво Ви заинтригува в тази технология?
Харесва ми, че трябва да “изкодиш” резултата, който искаш да видиш. Самото научаване идва от преглед на проби и примери – точно както хората се учат на нещо. На този етап ML все още не може да прави нещата, които виждаме по филмите – уменията са доста базови, но определено расте. Ето, че вече имаме и Deep Learning. Тези задачи могат да бъдат извършвани и от хората, но не със същата скорост.
Къде ще ни отведат ML и DL след 10 години, например?
Смятам, че те ще ни помогнат много в живота. Всички скучни неща, които правим, ще могат да бъдат извършени от компютри, роботи и т.н. По някакъв начин те ще ни предоставят едно допълнение на нашите умения.
Ще бъдем нещо като Тони Старк в костюма на Железния човек?
Може би нещо такова. Но отвъд шегата – определено смятам, че всичко това ще доведе до много нови открития.
А в негативен план? Има ли такъв въобще?
Смятам, че е прекалено когато хората говорят за това, как машини завладяват човечеството. Но дадени аспекти или професии от живота ни има как да бъдат автоматизирани, като например съдебна система, наблюдение на хора и т.н. Но все пак колкото и да е автоматизирано нещо, няма как да загубим изцяло човешката намеса.
Какво смятате, че предстои през 2020 г. за технологичния свят?
Смятам, във връзка с това, което си говорихме, че машините ще се затвърдят в много от сегашните си позиции, в които превъзхождат хората – например в играенето на видео игри. Скоро ще има и заместване на хора от работните им места и всички ще трябва да се приспособим към това. Може би няма да ни се налага да работим постоянно.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
