Андрю Ломбарди е основател на Mystic Coders – консултантска софтуерна компания, която се намесва при възникнал проблем с продукта. Като малък е бил заинтересован от компютрите и ето, че програмира от 5 годишен. Но освен всички интересни неща около него, за нас е важен и поради друго – той посещава конференциите на Global Tech Summit от самото им начало през 2009 г. 

Г-н Ломбарди, Вие присъствате на конференциите от техния старт преди 11 години. Какво Ви води насам всяка година и какви са впечатленията Ви за развитието на конференциите от форума Global Tech Summit? 

Винаги ми се струва, че “партито” тук е много добро. Тълпата е чудесна, всички лектори са много ентусиазирани и определено е едно от най-интересните събития, с които съм се забърквал. Сравнявайки с началото на конференциите, определено мога да кажа, че сега са по-големи и по-добре организирани. В началото беше единствено Java2Days, докато сега има лекции за cloud и mobile development например. 

Струва ли Ви се, че България е напреднала технологично за това време? 

Винаги съм смятал, че България е напред с технологията, което бе и преди 11 години. Да, определено нещата са задобрели, но нали ви наричат Силициевата долина на Европа… 

Поне така се говори, но дали е така наистина е друг въпрос… 

Повечето хора, присъстващи на лекциите са много напред технологично, задават правилните въпроси без да се страхуват. В основен план разбира се, понякога е нормално да получиш по-добра реакция от друг път. Но аз винаги съм склонен да застана пред хората и директно да ги попитам – “какво не е наред?” или “какво не разбираш?”. Това ме интересува. Харесвам лекциите, които са по-дискусионно ориентирани. Не ми допадат по същия начин тези, в които е представена дадена технология и това е. Търся нещо повече от публиката. Най-ползотворните лекции на които някога съм бил са тези, на които хората се смеят и се забавляват. Ако се смееш и ти е забавна лекцията – значи се учиш в този момент, защото разбираш за какво говоря. Същевременно ми харесва и когато хората не се тревожат да казват, че не знаят нещо, защото ако един човек зададе въпрос – то този въпрос са го имали още хора. 

Да се върнем към Вас. Пишете код от пет годишен? Това е впечатляващо, как стана така? 

Основен отговорник е майка ми, която видя моя интерес към компютрите. По онова време мисля, вече имаше Apple 2.0 компютър. Можех да чета код, но бегло, недостатъчно така че да посещавам курсове, но все пак тя ме записа. Учителят подходи със съмнение и сподели, че май май няма как да се случат нещата. Въпреки това, майка ми не го послуша и поиска да купи всички учебници. 

С какви проблеми сте се сблъсквали в програмирането? 

Мисля, че най-големият проблем е да не си напълно наясно със собствените си очаквания. За пример – компанията ми Mystic Coders в момента работи с Twitter. Те имат наистина чудесни технологии и много от нас ги използват, но все пак има някои дупки – способността да преобърнеш нещо сложно в нещо с по-лесна смилаемост е такъв проблем. 

Mystic Coders е компанията Ви, която се занимава с консултиране. Какви са тънкостите и опорните точки между “кодене” и консултации за “кодене”? 

Общо взето сме бутикова софтуерна консултантска фирма, която други фирми наемат. Това се случва, когато даден екип разработчици от дадена компания няма достатъчните умения, за да се справи с нещо. Тогава се намесваме ние, като успяваме да се справим по-бързо и лесно от повечето екипи. Общо взето, основно сме насочени към back end, но приемаме и други поръчки. Опитваме се да опростим връзката между програмистите и продукта. Те не винаги имат желанието да комуникират с клиента, но пък клиента не винаги има достатъчното технологично познание. Така че, Mystic Coders се опитва да се намеси в средата на това взаимоотношение. Когато успяваме да се справим с тази задача, даваме на клиента каквото иска – някой технически грамотен, който да го “ъпдейтне” около случващото се. Фактът, че сме наемници, ни прави по-бързи, което също е от голямо значение за повечето компании. 

Т.е. вие самите не разработвате свой продукт? 

Не. Работим с различни компании – Twitter, Motorola и много други. Всъщност, предстои ни продукт, но не искам на този етап да споделям за него… 

Какво означава невролингвистично програмиране? 

Невролингвистичното програмиране представлява наука, идеи, разглеждащи работата на ума. През 70-те години, двама учени – Джон Гриндер и Ричард Бендлър решават да разберат как работи ума на човек, съпоставяйки го с работата на компютър. Когато погледнеш по този начин на нещата става интересно, защото за логичните хора, всичко има някакво обяснение. Програмистите са точно такъв тип. Чрез различни методи на хипнозата и психоанализата, успяваме да обясним как точно функционира човешкия мозък и какво процесира. 

Т.е. е изцяло теоритично? 

НЛП е нещо като NPM – не произвежда сам по себе си даден софтуер, но компилира много различни неща от други софтуери. Невролингвистичното програмиране е това – компилация от доста неща, които хората са видели и преживели, и могат да променят ума към по-добро. 

Към момента занимавате ли се с невролингвистично програмиране? 

Не… занимавах се с това преди време. Имах терапевтични клиенти в продължение на две години, но открих, че много повече ми харесва да пиша код, а НЛП работи много добре за теб си, за личностното ти развитие.

                                                                                                                                       Интервюто проведе Пламен Михайлов