Един от преподавателите на Втора английска езикова гимназия е Донка Куновска. Тя преподава по информатика и ИТ. Нейното призвание да работи с деца и това я прави щастлива. Тя ни разказа за предизвикателствата на професията и как се развива учителската дейност по информационни технологии.

Какво е да си учител по информационни технологии? С какво се сблъсквате през седмицата?

Интересно е и има моменти, които са голямо предизвикателство. Защото знаем, че децата живеят в едно информационно общество. Те са много интуитивни и се сблъскват непрекъснато с нови технологии, запознават се с тях. И в повечето от тях е останало впечатлението, че всичко могат и всичко знаят, само защото са пред таблета, телефона или компютъра. Но всъщност когато започнем да учим и се вижда, че има дупки, които трябва да се запълнят и въобще области, които не са били предмет на техния интерес. От една страна е приятно, но от друга, за да им грабна аз вниманието и да ги откъсна от устройствата, просто прилагам различни методи.

Какво Ви мотивира да станете учител по ИТ?

Моето образование е инженерно. Завършила съм Техническия университет и след това “Математика и информатика” в Софийския университет. Аз обичам да работя с деца. Въпреки трудностите да работиш с ученици е хубаво, защото те са искрени и когато видиш в очите им, че си предизвикал интерес, на мен ми става приятно. Всъщност това е най-приятната част от работата. В учителската професия самият учебен час е контактът с децата и точно това толкова много години ме е задържало, защото вече 24 години съм преподавател.

На какво ниво са учениците? Каква е методологията Ви на работа спрямо материалите, които трябва да се преподадат?

Преди години имаше по-добра дисциплина, а сега децата са с по-голямо самочувствие. Има начини да им предизвикаме интереса и така започват да обръщат внимание какво им преподавам. Разбира се, ние имаме държавни образователни стандарти, които трябва да ги спазваме и нужните знания и умения да са постигнати в края на учебната година. Само че аз не мога да кажа, че сляпо спазвам учебното разпределение, защото класовете са различни, децата са различни. Има класове, в които са по-мотивирани децата и много по-бързо успявам да преподам това, което е предвидено в часа. Затова давам допълнителни неща, които са свързани с учебната програма и ще им бъде полезно. Някои класове не вървят толкова добре и трябва да се връщам и да припомням. Точно това дава резултат, защото важно за нас в края на учебната година, децата да са научили да прилагат основните знания и понятия.

Интересуват ли се децата от програмиране?

Може би защото нашата гимназия е езикова с хуманитарен профил, ако трябва да бъде откровена, децата от випуска с интерес към програмирането се броят на пръстите ми на едната ръка. В новия учебен план е отпаднал предметът “Програмиране”. Учениците, които са по новия учебен план, въобще няма да учат програмиране и обучението ще остане само в специализираните училища. В момента десетокласниците са последните, които учат програмиране и им е трудно. Но смятам, че предметът е полезен. Ние трябва да можем ги научим да се справят и нови софтуерни продукти. Защото това, което учим сега и след време няма да е актуално. Те трябва да умеят, ако се сблъскат с даден продукт как да го разучат. Все пак ние сме английска гимназия и те нямат проблем с езика. Но е хубаво да се наблегне на това мислене.

Какви технологии използвате по време на обучението? Как очаквате да се развие бъдещето на професията?

Ако питате за организацията на учебния час, в моя кабинет, компютрите са свързани в мрежа. Моят компютър е сървър и имам инсталирана програма на сървъра, която се казва Net School Support. Тя ми помага да им изключвам компютрите, да им изпращам задачи индивидуално. Това е хубаво, защото децата виждат, че може избирателно да се работи с тях. Давам им тестове с Google формите, както имаме и облачна технология за изпращане на тестове. Това са стандартни неща, които вече се използват.

Във 2АЕГ ръководството наистина работи много в посока да се обновяваме непрекъснато. В другите класни стаи имаме електронни дъски и ще се купят платформи, с които да се работи по-лесно по останалите предмети. Така децата ще видят връзката между всички тях – биология, химия, история. А технологиите са инструментът за нас. Тепърва се развиват технологиите, а едно ефективно преподаване не става с тебешир и дъска. Затова учителите не можем да бъде пасивни в процеса на развитие.