Компании по света започват да търсят възможност за личен въздушен транспорт. Наречени VTOL, съкращение от вертикално излитане и приземяване (vertical takeoff and land), след няколко десетилетия тези превозни средства ще могат да бъдат забелязани, летейки наоколо.
Разбира се, все още никой не е готов за летящи автомобили, тъй като за тях се изисква подходяща инфраструктура, както и регулации, управляващи тяхното използване, така че няма да можете да намерите новия си летящ автомобил на пазара, но най-вероятно ще можете да се възползвате от таксиметровите услуги, които ще предлагат.
Ето и компаниите, които се занимават с разработването им.
VTOL такситата на Uber
От всички проекти за летящи таксита, този на Uber е най-големият досега. Компанията посочва 2023 г. като годината, в която услугите й ще станат първи в търговската мрежа, но можем да видим първите таксита на Uber Air още следващата година.
Планираните таксита ще изглеждат като миниатюрна версия на турбовитлови самолети, но с ключова разлика: те ще използват огромни въздушни писти, за да излитат и да се приземяват. Всеки самолет ще бъде способен на скорост от 240 км/ч с един пилот и четирима пътници на борда и ще работи изцяло на електроенергия, използвайки автоматизирана система (въпреки че пилотът може да поеме контрола в случай на проблем).
Прототипът на AeroMobil
AeroMobil, компания базирана в Словакия, вече работят над четвъртия си прототип на летящи автомобили, като се смята, че първият ще бъде пуснат за лична употреба през 2020г.
Той ще бъде един от най-забележителните хибридни модели, като ще може, както да лети, така и да се движи по автомобилните пътища, което изисква много надеждна горивна система и прибиращи се крила и колела.
Компанията си партнира с известни организации, включително Starburst, аерокосмически „ускорител“, който ще им помогне да пуснат автомобила си на пазара възможно най-скоро.
Въздушният автобус Vahana
Проектът Vahaha на Airbus работи над електрически летателен апарат, който ще може да се самоуправлява изцяло.
В началото на 2018г. Компанията проведе първият си успешен летателен тест, изцяло поддържан от системата за самоуправление, като се очаква да дебютират с продукта си през 2020г.
Летящият прототип на Kitty Hawk
Според изпълнителният директор на Kitty Hawk, за да управлявате най-новия им летящ прототип няма да има нужда да разполагате с лиценз за пилотиране.
Той се нарича “Flyer” и е създаден да демонстрира ултра лекия дизайн, разработен от компанията, с тегло от само 113 кг.
Стартъп компанията планира да създаде, както персонални машини за офроуд забавления (свръхлеките превозни средства като това не могат да летят над градските райони по закон), така и такива за таксиметрови услуги, но засега той е достъпен само за тестови полети в център за обучение на езеро.
Volocopter 2X
Мини-хеликоптерът е предназначен за лични полети и разполага с 18 ротора, управлявани от един джойстик и захранвани с електрически батерии.
Цялото нещо не изглежда много практично, но компанията направи пълен тестов модел. Машината може да транспортира двама пасажери за период от 30 минути и на разстояние от 27 км между две станции за зареждане.
Работата на Intel по проекта включва сложна технология с четири независими сензорни блока за контрол на позиционирането, девет различни електрически батерии с вградени резерви и дори един парашут, прибран в горната част на автомобила, в случай че нещо се обърка.
SureFly на Workhouse
VTOL машината е насочена към търговски услуги и потребители, които търсят траен, самоуправляващ се апарат за летене. Това не е просто концептуален модел: заинтересованите купувачи вече могат да заплатят депозит от 1000 долара за първите търговски модели. Датата на пускане все още не е известна, тъй като авиационната администрация на САЩ трябва да удостовери SureFly, преди да могат да се продават модели, което може да отнеме до две години.
Surefly има осем витла и максимална скорост от 75 км/ч. И докато, за разлика от други VTOL, той работи с бензин, батерията ще осигури допълнително 10 минути полетно време, ако е необходимо. Първоначалната версия ще бъде в състояние да носи около 180 килограма товари, въпреки че понастоящем се разработва по-тежкотоварна версия, която може да носи до 300 кг.
BlackFly на Opener
BlackFly е силно отличаващ се VTOL, който комбинира персонално пилотиране с богатство от автоматични функции, включително функции за автоматично кацане и за връщане, което позволява полет без необходимост от официално пилотско лицензиране.
За да лети, той използва осем ротора като на дрон, разположени на две крила. Излитането обаче е малко по-различно, тъй като той е направен да се разклаща назад и напред, докато набере скорост, за да излети нагоре. Спецификациите му включват дълъг обхват на летене – около 64 км на скорост от 120 км/ч, въпреки че регулациите ограничават значително тези, които искат да летят със собствените си летателни апарати.
Компанията се стреми да пусне първите си апарати тази година на приблизително същата цена като SUV.
Transition на Terrafugia
С прибиращи се крила и колела, Transition е друг хибриден модел, предназначен да лети или да използва автомобилните пътища при необходимост. Но това не е единственият начин, по който Transition е истински хибриден модел. Той също използва комбинация от газови и електрически двигатели, които подпомагат по-голямата мощност и режим на ускоряване за допълнителна скорост на движение при полет.
Ehang 184
Това е личен квадрокоптер, който е напълно автоматизиран, напълно безопасен, изключително удобен и захранван от сензорен интерфейс, който всеки може да използва.
Според компанията, вече са проведени над хиляда теста на модела във всички видове ситуации (включително силни ветрове, с 250 кг допълнително тегло и т.н.), но единственият заснет тест е предоставен от пешеходец.
Ehang уточни, че всяко такси ще разполага с команден център, който автоматично ще заземява летящата кола при лоши метеорологични условия и че моделите са предназначени главно да летят в основни U-образни форми от едно пристанище до друго, което звучи много по-добре в съответствие с какво са способни други прототипи.
Източник: Digital Trends
Автор: Аделина Джумалиева
