Много компании инвестират в автоматизацията, защото данъчният кодекс го насърчава, а не защото роботи са по-продуктивни. Когато Бил Гейтс пусна идеята за налагане на данък върху роботи преди няколко години, Лорънс Съмърс, бивш икономически съветник на президента Барак Обама, нарече съоснователя на Microsoft „дълбоко заблуден“.
През 2017г. Европейският парламент категорично отхвърли проект на предложение от Комисията по правни въпроси, който препоръча да се обмисли данък върху собствениците на роботи, за да се финансират програми за преквалификация на работници, разселени от машините и да се укрепят финансовите средства на тяхната система за социална сигурност.
И все пак правилно конструиран, данъкът върху автоматизацията може да не е толкова разрушителен, колкото звучи. Южна Корея, най-роботизираната страна в света, въвежда такъв вид робот през 2018 г., когато намали данъчното облекчение върху инвестициите в автоматизацията на бизнеса.
За да си позволят всякакъв вид правителствени услуги в ерата на роботите, правителствата ще трябва да намерят нещо друго, което да облага. Защо не самите роботи?
Целта на облагането с роботи не е просто да ги спре да убиват работни места. Тя е да се изравнят условията на конкуренция, за да се гарантира, че инвестициите в автоматизацията повишават производителността.
Данъчните субсидии за роботи са различни. Като начало, машините не носят данъци върху заплатите, които се използват за финансиране на социалното и здравно осигуряване. За всеки работник, заменен от робот, работодателят спестява данъци върху заплатите. Много държавни правителства позволяват на компаниите да използват “ускорена амортизация” за капиталови инвестиции, което им позволява да приспаднат разходите за своите роботи по-бързо, отколкото биха могли да приспаднат заплатата на работниците, които заместват.
Това означава, че премахването на данъчните облекчения за роботи няма да навреди на икономическия растеж. Всъщност това би подобрило икономическата ефективност. Чрез субсидиране на капиталови инвестиции правителството насърчава предприятията да използват капитала, когато не биха го направили, за да заместят работниците с машини.
Нещо повече, ограничаването на ентусиазма на предприятията за роботите може да помогне за смекчаване на по-широките социални разходи на автоматизацията, която е изхвърлила толкова много работници в непродуктивни професии, където евтината работна ръка все още има предимство и изтласка много повече от работната сила.
Предприятията, които използват роботи за замяна на работници, също биха могли да бъдат задължени да покриват данъците върху работниците, подложени на автоматизация, както е предложено от технологичния анализатор Уилям Мейсел. Данък, калибриран според съотношението между печалбата на дадено дружество и неговата компенсация на служителите.
От фирмите, които разполагат с роботи, също може да се изисква да платят някаква такса, точно както работодателите, които освобождават работниците, трябва впоследствие да плащат повече в системата за осигуряване за безработица.
На практика автоматизацията на данъчното облагане вероятно ще бъде трудна. Първо, облагането с роботи ще изисква да се определи какво са роботи. Дали данък върху роботите ще се прилага и за, например, машините? Независимо от това, къде сме начертали линията, данъкът с роботи може да наруши инвестиционните решения по други начини.
Въпреки това съществува голяма разлика между начина, по който данъчният кодекс третира човешкия труд и начина, по който той третира автоматизацията. Дупката може да бъде запълнена чрез намаляване на данъчните субсидии върху капиталовите инвестиции. Данъците върху труда също могат да бъдат намалени.
Може да не искаме да облагаме иновациите, но няма причина да се субсидират инвестиции, които са предназначени само за отнемане на работни места. Най-малкото данък върху роботите ще принуди фирмите да мислят по-усърдно за това кога и къде да ги разположат.
Източници: NYTimes, TechRepublic, CNBC
Автор: Атанас Нейчев
