Темата на месеца на DevStyleR цели да представи как институциите подобряват обстановката в сферата на информационните технологии. Затова се срещнахме със заместник-ректора по информационните дейности, академичен състав и администрацията на Софийски университет “Св. Климент Охридски” доц. д-р Елиза Стефанова. Доц. Стефанова отбеляза основните звена на университета, които се развиват технологично в полза за студентите и отбеляза някои от проблемите в учебния процес.
Как се развива технологично Софийският университет?
Развитието на технологиите в Софийски университет през последните години са ориентирани на база предизвикателствата, които се поставят пред университета от много различни фактори. От една страна, основата, която е поставена – средствата за различните системи са били предоставяни целево – за някаква малка част от някакви системи, и като следствие от това в университета има над 25 основни системи – разработвани в различни времена, с различни технологии и в немалка част от случаите без връзка с останалите системи. В тази връзка ние трябва да отговорим на съвременните предизвикателства, които налагат освен да развиваме и да интегрираме тези системи, за да можем да имаме достоверна информация, за да можем да предлагаме всичко, което се очаква в един технологичен свят, в който в момента живеем. Част от системите, като напр. счетоводната система на университета, до миналата година тя беше разпокъсана. В отделните факултети и звена счетоводствата използваха, различни продукти. Резултатът от внедряването от новата система, която вече година и малко отгоре е факт, е одобреният от Сметната палата без забележки отчет на Софийския университет. Това е само един от първите признаци за това как технологиите могат да помогнат на университета като цяло да се развива.
От друга страна имаме някои системи, които са ключови за университета, като напр. Системата за управление на студентска информация (СУСИ), която е изключително голяма и без която Софийският университет не може да извършва основната си дейност, свързана с обучението, както и без която не би могъл да подава информация към министерството на образованието и науката, за да получава собствения си бюджет. Разбира се, ако тази система не функционира, не може да се издават дипломите в университета. Естествено, ако се върнем само към главните книги, които са на хартия, ще е възможно, но мисля, че не сме във времената, в които това се налага. Тази система, макар и от доста години да съществува, се развива постоянно. Едно от нещата, което през последните години реално се използва е възможността за изплащане на студентските такси през тази СУСИ през easypay и epay за студенти, които са от втори курс нагоре. За първи курс всеки още продължаваме да развиваме системата. Пуснахме от тази година система за кандидатстване за магистърските програми. Друг въпрос, който решаваме и който надяваме да финализираме, е системата за общежитията. Малките промени дават резултат. Също така последните година се опитваме да използваме обратна връзка от студентите през системите.
В Системата за електронно обучение, каквато университетът предлага със системата Moodle и това също е автоматизирано със Системата за управление на студентска информация като се създават автоматично курсовете и автоматично се прехвърлят всички, записани студенти и на тях им се дава връзка на курса. Това са част от промените, които реално допринасят за развитието на университета. Разбира се, има много други малки неща. Относително малки, но например информацията за обучението на студентите по Еразъм, освен на хартия на друг тип носител не съществуваха. От две години същност те вече са добавени в Системата за управление на студентска информация, от където ние можем да подаваме информацията, която също се иска от Министерството на образованието. Можем от системата и да подаваме информацията на чуждестранните университети, когато изискват академични справки. Така че това прави облика на университета и за пред света до някакъв смисъл различен. Защото студентите, които идват тук всъщност носят информацията за нас навън. И донякъде относително увеличаващият се брой студенти, които идват чужденци има косвена връзка това, което можем да покажем като ниво. Друг е въпросът, че предоставяме и възможности, които, за съжаление, не използваме максимално – всички студенти имат имейли в рамките на университета, с които те да се представят като част от СУ, но те не се ползват и не се анонсират на максимална степен пред учащите в университета.
Кои са технологичните проекти, които са с фокус към образованието?
Първо, вероятно сте чували, че университетите ги сравняват в световен мащаб са техните научни постижения. И в тази посока, които бихме могли да изтъкнем, са големите проекти, които университетът спечели тази година. Центровете за върхови постижения и за компетентност: УНИТЕ, “Наследство БГ”, проекти за чисти технологии, мехатроника и още други. Те трябва да дадат реални нови възможностите и за изследователите, и за студентите. Защото тези центрове трябва да привлекат млади изследователи, които да продължат развитието в научната сфера, а други трябва да работят върху реализиране на нови идеи чрез стартъпи.
Практиката в западните университети показва, че студентите трябва да бъдат въвлечени от много ранен етап и ние се опитваме да вървим в тази посока, т.е. да следваме добрите практики. Примери могат да бъдат показани в по-технологично ориентираните факултети като например Факултета по математика и информатика, където знаем, че има голям глад за кадри, но това не е единствената причина, поради която имаме по-активно включване на млади хора. Другата причина е, която можем да отбележим, е, че в част от тези факултети, които поддържат тясна връзка с бизнеса се прави опит да се реагира максимално бързо на това, което се вижда като потребности от бизнес средата и в това число от студентите. Реагира се с промени в учебните планове, които да рефлектират на тези потребности. Ако разгледаме в частност ФМИ, там редовно се правят срещи с представители на бизнеса, които от една страна изказват техните виждания, от друга страна, в лицето на някои фирми, започнаха да дават стипендии специално за студенти, които са много добри, защото компаниите сами казват “после те идват при нас”.
Каква подкрепа идва от ИТ обществата и бизнеса? Имате ли съвместни проекти с компаниите?
Знам за проекти, по които се работи, например, във Факултета по химия и фармация, които са с големи фармацевтични компании. В рамките на тези и други проекти бизнесът, освен със стипендиите, помага и с финансирането на лаборатории и компютри. ФМИ също са подпомагани от множество компании, защото в бюджета, предоставен от държавата трудно може да се поддържат необходимата за обучение среда. Защото качеството се измерва не само в този дали се преподава добре, но се измерва и с това в какви условия го прави. Много технологични компании правят съвместни проекти с университета.
Вие преподавате по компютърни системи и основи на обучението. Какво влиза в учебния Ви план? На кои технологии и програмни езици наблягате?
Обикновено следим какви са световните тенденции. Добро начинание във Факултета по математика и информатика е, че реално студентите се подготвят не само по задължителните и голям брой избираеми дисциплини. Студентите имат възможността да изберат сред курсове за най-новите неща. Според подготвяните промени в закона, могат да преподават хора от практиката, което при нас е факт, и което допринася значително, студентите го оценяват много. Когато ние обучаваме бъдещите учители, които ще влязат в училището след 3-4 години, те трябва да могат да преподават съобразно новите тенденции. И как на разбираем език да ги доведат до съзнанието на хората. Това зависи от нас. Разбира се, имаме и научни спорове дали трябва да бъдат подготвени да преподават Java или Python или на някакъв друг език за програмиране. Но основният акцент е те да се научат да се адаптират и да усвоят базовите принципи. Независимо дали след време ще преподават Java, Python или друг език за програмиране. Например, по времето, когато аз съм учила, те не съществуваха като езици. Но това не ми е попречило да навляза в новите езици, на което като принцип съм научена във ФМИ на СУ.
Има ли интерес към педагогическите специалности, свързани с технологиите?
По принцип е малко по-сложно. Като ресорен заместник-ректор, отговарящ за информационните технологии и системи, имам наблюдения за баловете при приема. Тази година ми направи впечатление, че имаше трима приети с максимален бал в педагогическите специалности към ФМИ, например. Бях изненадана, защото в известна степен младите хора се страхуват да се насочват към специалности, свързани с природните, инженерните и математическите науки. Когато го комбинираме с педагогическите и става още по-сложна ситуацията. Но по моите наблюдения младите хора са прагматични и ако искат в последствие да имат реализация, ние трябва да покажем, че тази реализация е възможна, чрез специалностите, в които ни ги обучаваме.
Когато се създаде учебник и се издаде днес, въпреки че технологиите ще се променят след три месеца, практика ли е да се прави печат на нов? Как се справяте с този проблем?
Това е изключително трудно. Колегите, които създават учебници за технологии, се опитват да направят нещо по-близко до основните принципи. Примерно, да разгледаме Java – съвсем скоро беше Java 8, а сега вече е Java 11. Докато започнеш да пишеш и вече се е появила новата версия. Това прави за преподавателите в тези среди по-приемливо да приготвят презентации и други онлайн материали, вместо да пишат учебници, защото все пак тук става въпрос за изключително бързо развитие на технологиите. Когато е нещо базисно, можеш да го задържиш по-дълго във времето непроменено. Ако говорим за учебници за средното образование, участвам в подобни колективи, там имаме ясно дефинирани учебни програми, които трябва да се следват, но и там водещ е принципът, а не придържането към конкретно технологично средство.
