Андрей се занимава с програмиране от ученик, а от 2005-а започва да работи в сектора. В HyperAspect е от началото на 2018г. и освен с ежедневните задачи на един Lead Developer, като CPIO в компанията той се грижи и за усъвършенстването на бизнес и технологичните процеси в нея. В програмирането интересите му са в Machine learning, Artificial Intelligence, gaming development и в разработването на тулове, които правят по-лесен живота на другите.

Имате ли политики, които да насърчават Вашите служители да развиват своите умения? Какви са те?

Ние сме млада компания и в момента градим традициите си. Що се отнася до образованието, вече сме положили първите стъпки на серия вътрешни обучения за екипа.

Освен това окуражаваме колегите да си правят експерименти, да пробват свои подходи в работата, да правят неща, които им харесват, помагаме им и в личните им проекти. Тази свобода развива хората, особено тези, за които коденето е начин на живот. А при нас всички са хакери, всички са самоуки, всички имат свои си интереси в програмирането, всички кодят в свободното си време, защото са зарибени и защото им е приятно.

Смятате ли, че обучението в България е на добро ниво?

Съвременната тенденция с частните академии по програмиране е нещо хубаво. Проблемът с тях е, че станат ли твърде комерсиални, това може да се отрази на качеството им.

От своя страна пък държавното образование по IT специалности е много неадекватно за съвремието. Едно време в университета пишехме програми на лист хартия и предполагам това все още се прави.

Основният проблем в стандартната система на обучение е силно непрактичният подход. Там има тенденция фокусът да е първо върху теоретичните знания и после евентуално следват практичните.Частните академиите правят точно обратното. Запознават те с практичната страна на нещата, за да научиш основите. Оттам нататък имайки знанията, винаги можеш да се обърнеш към академичната част.

Като цяло образователната система е отживяла. Тя е направена да праща хората да работят в заводите и не е в съответствие със съвременните изисквания на бизнеса. Възпитава хората да изпълняват, а не да мислят. Тези, които зубрят и преписват, в крайна сметка изкарват високи оценки и минават. Гениите също са сред първите в курсовете си, просто защото им се отдава. А тези, които са с по-разчупено мислене, се справят далеч от отличното що се отнася до оценки. Не защото са по-глупави. Но в последствие се оказва, че много от отличниците не се реализират добре в живота, защото начинът им на мислене не е конструктивен. Това се вижда и в бизнеса. Има хора, които знаят помпозни термини, но не могат да мислят и не стават добри специалисти.

Как оценявате нивото на кадрите сега?

Нивото е много разнообразно. Има доста светнати хора, които са в час, но за съжаление не всички са такива. Понякога човек си мисли, че завършвайки няколко курса, му е гарантирано бъдещето и спира да се стреми към развитие, а това е грешка. Също така все по-често се срещат хора, които са се преквалифицирали и идват от други браншове. Някои от тях се справят много добре, други не чак толкова.

В каква посока очаквате да се развие ИТ сектора у нас?

Той продължава да се развива с бързи темпове, но прогнозата ми е, че това в един момент ще започне да спира, защото няма да има достатъчно на брой добри програмисти. В същото време околни на нас държави с по-нисък стандарт ще започнат да са ни силна конкуренция – там хората не са по-глупави, а са и силно мотивирани да са по-добри заради лошото си икономическо състояние. Затова трябва да се стегнем и да започнем да „произвеждаме“ повече и по-квалифицирани специалисти.

Кои според вас са професиите на бъдещето? Защо?

Голяма част от младите хора ще се насочат към модерните занаяти. В момента е актуално да си блогър и влогър, утре може да се появи нещо друго, но то също при всички положения ще е свързано с креативна работа.

С други думи съвременният craftsmanship ще се развива все повече и повече. Много по-голяма част от хората ще са предприемачи от творчески тип – тези, които правят контент, музика, игри, пишат статии, защото технологиите позволяват бързото и качествено създаване на съдържание, а и има много платформи, чиито бизнес е да го разпространява.

Иначе във всички останали професии технологиите ще навлязат дотолкова, че с каквото и да се занимаваш, ще трябва да имаш не само компютърна грамотност, но и алгоритмичен или програмен начин на мислене, защото софтуерите стават все по-сложни и все по-често на хората, които работят с тях, им се налага сами да ги програмират и настройват.

Ивелин Иванов, Head of Development в DHL Competence Center:

Радвам се че имам възможността да споделя своя коментар по темата „Образованието в ИТ сектора“. Като ръководител на ИТ звено в една от най-големите компании в света DHL ми се налага редовно да се срещам с кандидати за различни технически позиции. Профилите, които търсим са за позициите програмисти, специалисти по контрол на качеството на софтуера, ИТ проектови мениджъри и други, като в процеса по подбор правим оценка на тяхната техническа компетентност, личностни качества и меки умения. Техническата компетентност е базирана на знанията, опита и уменията на съответния кандидат. Срещаме се с различни кандидати, които са придобили по различни начини техните знания и умения, като бих си позволил да категоризирам две главни групи от тях:

• ИТ специалист „по образование“

Това са кандидати, които посредством образование в училище или университета са придобили тяхната техническа компетентност и съответно са готови специалисти и биха могли да започнат работа. За съжаление повечето такива кандидати са минали по образователния път, за да станат ИТ специалисти, но не са получили достатъчно конкретни и адекватни знания и умения, отговарящи на бизнес нуждите, с които да излязат на конкурентния ИТ пазар.  

• Алтернативен ИТ специалист

Това са кандидати, които са придобили своите знания и умения в ИТ областта, преминавайки през частни университети, курсове и/или академии и бих казал, че са често срещани профили. И тук смятам, че не може да имаме еднозначно мнение, без да се опитаме да бъдем обективни. Дали работи или не този модел ми е трудно да определя – има много успешни кандидати, но и неуспешни – и в двата смисъла на количество и въздействие. Тези, които считам за успешни, са получили знанията, които са им дадени по време на тези курсове в повечето случаи от лектори, работещи в големи ИТ компании, което им дава възможността да развият умения, с които да започнат успешно своята кариера на ИТ специалисти.

През призмата на моя опит съм се сблъсквал с повече добре подготвени „алтернативно“ произведени кандидати, отколкото с такива „по образование“. Смятам, че причината за това е свързана в начина на обучение – в единия се преподават широкоспектърни знания, примерно в специалност “Информатика“ – от ООП, през функционално програмиране до бази от данни – наистина широк материал. Съгласен съм, че знаейки всичко това, един кандидат има солидни основи, върху които може да надгражда. Но за съжаление, в повечето случаи тези основи често са пълни с пукнатини.

Докато при целенасочените обучения в академиите се минава по доста по-тесен път, с доста по-конкретни обучения, които специализират в една или друга конкретна професия като разработване на уеб приложения или тестване.

Не мога да отрека, че образованието в България на някои места все още е на много високо ниво – има университети, които поддържат своите стандарти и успяват да произведат качествени специалисти. За съжаление, в моите очи те са само една малка част. На по-голямата част тепърва й предстои да навакса и да стигне до задоволително ниво, с което да произвежда добри кадри за ИТ сектора.

Това е и секторът, който според мен ще продължи да се разраства. Ще има глад за кадри, но не просто какви да е кадри, а качествени. Ще се работи по все по-сложни и комплексни задачи, както при нас с автоматизирането на един от най-сложните бизнеси в света – съплай чейна и логистиката.

 

Относно политиките за насърчаване на служителите да развиват своите умения – разбира се, като една голяма компания ние се стремим да развиваме своите служители – от вътрешни обучения до пълно субсидиране на сертификации, посещение на конференции и семинари. Тук няма как да не споменем, че всички хора, не само нашите служители, преди всичко трябва да третират своята кариера като един успешен бизнес и постоянно да се опитват да я развиват – към това се стремим аз и моите колеги от DHL.