С удоволствие Ви представяме рубриката ни Daily Routine, в която ще научим как минава денят на програмистите и други специалисти от IT индустрията. Първият ни участник, който споделя работния си ден, е Николай Матеев, софтуерен инженер в SAP Labs Bulgaria и студент в специалност “Информационни системи” на Софийския университет.
Как започва денят ти? Лесно ли отиваш на работа?
Интересно начало на интервюто! Денят ми започва със стъпване на кантара… сериозно. От 2-3 години се занимавам с фитнес като хоби и за мен е важно да си следя прогреса с времето – било то при качване или сваляне на килограми.
Когато съм с кола, пътят ми до работа е приятен и е в рамките на 20 минути. В случаите, когато не съм с кола, а с градския транспорт, не ми е чак толкова приятно, имайки предвид че ми отнема около час, за да стигна до работа.
Разкажи ни повече за позицията ти.
Работя в SAP Labs Bulgaria вече повече от година и половина, като първите ми 6 месеца бяха прекарани в стажантската програма на компанията. Част съм от отдела, който се занимава с разширяване на облачната платформа SAP Cloud Platform, като разработваме ключови и полезни услуги за клиентите на платформата.
Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?
Всеки ден се наслаждавам на широко и с регулираща се височина бюро, но ще трябва да ви разочаровам, тъй като няма нищо специално по него. Ако погледнете бюрото ми, очаквайте да видите просто един лаптоп с два прикачени към него монитора и евентуално малка тетрадка за концептуално разписване – нищо повече.
Когато работя, искам да е максимално подредено и чисто около мен, затова и гледам всичко излишно да бъде премахнато от бюрото ми. Когато уча или работя вкъщи, не дай си боже леглото да не е оправено или да има разхвърляни учебници – аз работа няма да започна, докато този “хаос” не бъде подреден. Здравей, OCD!
Все пак се чувствам длъжен да ви възнаградя за интересния въпрос! На бюрото ми може и да няма талисманчета или други специални статуетки, но лъчезарната ми колежка Снежи, която работи на съседното бюро, има предостатъчно, че да ви зареди за години напред:
Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?
Това, което ще чуете от повечето хора, които работят в развойния център на SAP в София, е, че се пише на Java. В действителност и аз влязох на позиция, за която се изискваше да владееш този програмен език. Първите проекти, в които участвах, бяха именно на Java. Но в работата ни се срещаме с много други езици и проектите са динамични. С всеки цялостен продукт е неизбежно човек и да се сблъска с някои Front-end езици и технологии като JavaScript и AngularJS. Настоящият проект, по който екипът ми работи, се пише на Go – сравнително млад език за програмиране разработен от Google. През учебния семестър водя упражнения по C++ на студенти от Факултета по математика и информатика на СУ. Други езици, с които съм се сблъсквал в университета или на работа, са: C#, Haskell, SQL, Python.
Какво четеш за разпускане и какво четеш, за да се подобряваш кариерно?
Обожавам книги за саморазвитие и биографии, затова преобладаващо чета такива. Безценни са знанията и уменията, които можеш да придобиеш от опита на хората преди теб. Все пак в това се крие развитието и еволюцията на обществото – всяко поколение да надгражда миналото.
Интересно ми е да разучавам манталитета и на хора от коренно различни сфери на реализация от моята, защото вярвам, че има паралели между всяко начинание и се опитвам научените уроци от тях да ги прилагам и в ситуации от моя живот.
Както вече споменах фитнесът ми е хоби и ме интересува всичко от здравословно хранене до изпълнение на индивидуални упражнения ми е от голям интерес. Съответно също чета доста по тази тематика.
Имаш ли проблеми с концентрацията? Как се справяш с нея?
Да, и то по-често, отколкото бих искал. Считам се за сравнително активен човек и постоянно искам да се движа напред-назад. Затова и програмистката работа (която се счита за сравнително стационарна), прави нещата още “по-интересни” за мен. Често се разсейвам и от най-малките приказки около мен, дори и да не се отнасят към мен.
Имам два начина за справяне с този проблем – бързо и бавно решение:
⦁ Бързото решение – да си сложа слушалки. Независимо дали ще слушам на тях нещо или не, самото им слагане за мен ме поставя в такова състояние, където се чувствам изолиран от останалите. Това спомага за по-добра концентрация – поне при мен.
⦁ Бавното решение – медитация. Стремя се да медитирам всеки ден по 10-15 мин. Смятам го за съществено важно, защото ме “настройва” за идния ден – уравновесява ме и ми помага да съм по-проактивен отколкото реактивен в ситуации.
Ако пропусна медитация някой ден, имам чувството, че “гоня деня”, вместо да съм в състояние да “контролирам” ситуацията. Забележка – никой няма капацитета да диктува какво и кога ще се случи, не искам да кажа това под “контролирам”. По-скоро имам предвид, че съм “настроен” и готов за всичко, което може да дойде в моя посока през деня, защото съм зареден със спокойствие и уравновесеност.
Какви други физически упражнения правиш? Имаш ли интерес към даден спорт?
Активно се занимавам с фитнес като хоби от 2-3 години насам, както споменах. От малък имам афинитет към баскетбола и като ученик съм прекарал доста време на игрището с приятели. В днешно време тук-там успяваме да се съберем групичка приятели да поиграем, но това не е много често.
Организирал ли си планове за след работа?
Обикновено ходя да тренирам след работа, а в дните, когато почивам, гледам да излизам с приятели. Също така членувам във Факултетния студентски съвет при ФМИ, където се стремим да подобряваме средата във факултета ни и да организираме полезни и интересни събития.
С какво друго разнообразяваш работния си ден?
Все още съм студент, така че през семестъра ми се налага някои дни да отскачам към факултета ми – било то за лекции или да водя упражнения на по-малките курсове.
Помниш ли първия си работен ден? Какви са разликите?
Това, което си спомням от първия ми работен ден е как мениджърът ми ме запознаваше по коридорите с новите ми колеги – “Запознайте се с новия ви колега Ники – или както аз му викам ‘Високото момче’“. Всичко това беше готино и забавно до момента, когато осъзнах, че съм запомнил само едно-две имена. Не мисля, че има нужда да обяснявам колко конфузна ситуация е, когато трябва да се обърнеш към някого и не му знаеш името.
Като студент имах възможността да идвам на посещения в SAP няколко пъти преди да започна да работя в компанията и в интерес на истината първия работен ден не го усещах като нещо непознато или неестествено. Ще призная, че тъй като това ми е първият работодател и нямах предишен опит, а пък компанията е доста голяма, представях си как всички хора ще са сериозни и ще си мислят само за работа. Днес, гледайки назад, виждам как това не е точно така – хората, с които имам удоволствието да работя, са на първо място професионалисти, да, но и много приятни, забавни и предразполагащи – повечето си имат хобита, с които се отличават от останалите.
Какво ще пожелаеш на читателите на това интервю?
Преди да пожелавам каквото и да е на читателите, първо искам да им благодаря за отделеното време да прочетат всичко до край!
Призивът ми към всички е да не спират да търсят възможности за развитие и реализация. И най-смелите ни мечти са възможни, когато работим заедно, с правилна нагласа и търпение.
